Най-големите банкови обири в България остават неразкрити

Четвърта година една и съща банда разбива сейфове и каси, полицията не знае кои са крадците

На 13 ноември 2006 г. посред бял ден в центъра на София е извършен въоръжен грабеж в клон на Експресбанк. Снимка: Булфото

България е като Дивия Запад. Крадци нападат колите на банките или изкопават дупка откъм мазето. Нищо в методите за кражби от банки не се е променило от 100 години насам.
По един банков обир се извършва средно на всеки час и половина в държавите от Европейския съюз, показват официални данни на Европейската федерация на банките. Около 6 000 банки годишно стават обект на грабежи в ЕС. Полицията залавя много от крадците.

В България крадат пари чрез обири или грабеж най-много от 2-3 банки годишно, а извършителите на престъпленията обикновено остават неразкрити и безнаказани. От Асоциацията на банките в България предпочетоха да запазят в тайна колко обира са извършени в страната ни през последните години, но коментираха, че нападения над банкови офиси не се случват често и проблемът не е на дневен ред.

В Европа се притесняват, че при кражбите от банки все по-често се прибягва до екстремно насилие. Българските бандити предпочитат тихо и продължително да копаят тунели, да обезвреждат охранителните системи и да действат нощем, без да будят нито съседите, нито пазачите, нито СОТ. Истината е, че по често жертва на нападения от крадци и грабители стават не банки, а каси или коли с големи количества пари в брой от тото-пунктове и др. Трябва да се прави разлика между грабеж, когато разбойниците нападат някоя кола или каса, и обир, при който се прониква тайно и хитро в някой сейф. Кражбата от банка е класика и истинско изкуство.

Най-известните обири на банки в България – дело на един извършител?

Най-големият банков обир от последните години е извършен през нощта на 23 март 2004 г. в клон „Южен парк“ на банка „Биохим“ в София. Крадците проникват в банката през тунел, който е свързан с мазетата на прилепения към банката блок. Тунелът бил строен за бомбоубежище и минавал точно под пода на гражданския трезор. От мазетата на блока крадците влизат в тунела за бомбоубежището и стигат до мястото на трезора. Там пробиват дупка в пода на банката, който е изграден от около 40 см железобетон. Елиминират датчиците на охранителната система и разбиват 41 сейфа от общо 600-те, които са се намирали в трезорното помещение.

След като опразват касетките, бандитите наръсват по земята червен пипер за заличаване на следите и цял чувал с чужди косми, събирани от фризьорски салони. Това е направено, защото често за идентифициране на престъпници в криминалистиката се използва ДНК експертиза на открити на местопроизшествието косми. За още по-сигурно, крадците разбиват тръба на канализацията и наводняват помещенията.

Стойността на откраднатите лични вещи и пари е около 7 млн. лева. Банката се охранявала от частен СОТ (фирма СОД 161). Не е имало физическа охрана.
След обира полицаи и следователи се заканваха по медиите да разкрият крадците, но това не се е случило и до днес.

Говореше се, че бандитите са имали вътрешна информация. Те предварително са знаели как са разположени охранителните датчици и какви са техническите им възможности. Познавали са добре помещението и са изчислили къде точно има непокрито от сензори място, за да разбият тези 41 каси, при които няма да се задейства алармата. Знаели са и къде да пробият плочата на пода, за да влязат.

Предполага се, че може да са действали и чрез подставен клиент на трезора, който да си е наел сейф специално заради обира, да е огледал добре мястото и да е обърнал внимание на датчиците.
Дълго се изясняваше защо охранителните топлинни датчици не са реагирали и не се е включила алармата. Според шефа на фирма СОД 161 бандитите са разгънали екрани или паравани пред датчиците. Тъй като те не отделят топлина, алармата не се е задействала. Полицията имаше друга версия – че е използвано самоделно устройство за блокиране на сигналноохранителната техника.

Въпреки че „Биохим” беше застраховала сейфовете в „Алианц-България”, повечето от ограбените собственици на касети се заканиха да съдят банката, охранителите и застрахователите. Те обявиха загуби в размер на милиони левове. Банката обаче постави условие всеки да докаже, че наистина е притежавал изчезналите суми, книжа и вещи.
През април 2004 година само четирима от пострадалите 41 човека представиха съответните документи. На останалите застрахователят „Алианц България“ изплати обезщетения съгласно общите условия по полицата.
През август същата година банка „Биохим“ въведе нови договори за използване на личните сейфове, при които банката поема застраховката на клиентите си до определена сума. Ако тя бъде надвишена, наемателите на сейфове са длъжни да застраховат сами парите и имуществото, което надхвърля застрахователния максимум на банката.

След обира в клона на „Биохим” тогавашният директор на банката Румен Беремски (един от малкото българи с докторска степен от Харвард) подаде оставка и обяви, че ще се занимава с недвижими имоти с партньори от Ирландия.

Почти година по-късно, през нощта на 8 февруари 2005 г. е обран банков клон на Обединена българска банка (ОББ) в Ботевград. Изчезват над 1 милион лева. Крадците са маскирани. Те обезвреждат сигнално-охранителната система и обират около 40 частни сейфа в трезора на банката. Бандитите предварително прерязват кабелите на СОТ-а и прекъсват кабела, който захранва клетката на мобилния оператор „Глобул“, така че абонатите на компанията в околността остават без покритие. Интернет-достъпът също е блокиран.

Както при обира в Биохим, и тук нямало жива охрана през нощта, така че служителите разбрали за обира чак на сутринта, когато отишли на работа. Този път крадците не ръсили косми, а само червен пипер, за да не бъдат надушени от специално обучените полицейски кучета.

ОББ също имаше застраховка за сейфовете, така че всеки от клиентите, който успя да докаже какво е съхранявал в разбития сейф, беше обезщетен съгласно общите условия по застрахователната полица.
Няколко месеца по-късно трима мъже бяха задържани, разпитвани и разследвани за обира, но без резултат. Въпреки че по думите на полицията заподозрените били от известна банда за кражби и грабежи в цялата страна,а имаше и доказателства, че са се намирали в Ботевград няколко дни преди и по време на банковия обир, случаят си остана неразрешен.

През нощта на 22 март 2005 г. крадци разбиват офис на “Прокредит банк” в столичния квартал “Младост 3”. Както при другите обири, в банковия клон няма жива охрана, а само камери и СОТ. От клона са откраднати 200 000 лв., 58 000 евро и 35 000 долара.

За две минути е разбит патронът на вратата на служебния вход и са обезвредени охранителната техника и камерите. В офиса не е имало граждански трезор, но парите са откраднати от двете каси, които са се намирали в банката.
Криминалистите, които работеха по случая, казаха, че вратата на служебния вход е била алуминиева, с обикновено стъкло и ключалка, която се разбива за 30 секунди. С тези мерки за сигурност, банката сама „приканвала” крадците да я оберат.

Алармата е елиминирана със заглушително устройство. Преди да разбият ключалката, крадците бутнали с пръчка външната охранителна камера и я насочили към отсрещния блок, за да не ги заснеме. Устройството не е било вързано към охранителната техника на фирмата, а работело самостоятелно.

Веднага щом влезли в банката, бандитите облепили датчиците и камерите в помещенията със сиво тиксо. След това срязали захранващите кабели на СОТ, изкъртили металната врата с щанга, а касите срязали с флекс. Преди да избягат, крадците разбили една от тръбите на канализацията, наводнили помещението (по подобие на кражбата в „Биохим”) и разсипали кофа с жълт латекс, за да заличат следите си.

Както при изброените дръзки обири в столичния клон на „Биохим” и в Ботевградския клон на ОББ, крадците от „Прокредитбанк” също не са заловени и до днес. Дълго време криминалистите спрягаха по медиите версията, че трите обира са извършени от една и съща банда, тъй като почеркът на нападенията бил сходен. Според експерти, има основание на същите крадци да се припише и обирът, извършен тази година в Айтос:

Извършителят на обира в Експресбанк е бивш полицай. По ирония, той е сред малкото, заловени от полицията нападатели на банкови офиси в България. В момента Костадин Лазаров излежава ефективната си присъда от 5 години затвор. Снимка: Булфото

На 11 срещу 12 май 2007 г.бандити откраднаха 20 000 лева, 10 000 евро и 7 000 долара от клон на банка “Алианц” в Айтос. Кабелите на сигнално-охранителната техника са били срязани, а записите на камерите унищожени. Според полицията крадците са били добре подготвени и са познавали организацията на работа в банката. Огнеупорната каса е разрязана с оксижен, като част от намиращите се вътре банкноти са обгорели. В помещенията са открити два кашона с бутилки с киселина, вероятно за разяждане на металните ключалки. Крадците са атакували банковия клон в петък през нощта, когато банката е била затворена. Служителите и полицията разбрали какво се е случило чак в понеделник. Кои са извършителите обаче – това не се знае и до днес.

Други дръзки кражби

На 13 февруари 2004 г. неизвестни и до днес лица влизат в сградата на клон на Банка ДСК в град Сухиндол, след като разбиват двете врати и двете метални решетки. Крадците обезвреждат и локалната алармена система, като прерязват всички кабели, включително и телефонните. С режещ инструмент правят отвор около секретната брава на касата, отварят металният сейф и отмъкват наличните 5500 лева.

На 11 юли 2000 г. трима маскирани мъже извършват въоръжен грабеж на клон на банка „Биохим“ в ж. к. „Белите брези“. Те пристигат пред банковия клон към 14.15 ч. с джип „Чероки“, нахлуват в салона и заплашват хората в него с оръжие. Успяват да вземат около 3000 лв. от клиентка на банката, след което бягат.

На 1 юни 1998 г. четирима души, сред които и жена, извършва въоръжен грабеж на клон на банка „Хеброс“ в Калофер. Обирът е извършен в 13.50 ч. следобед. Двама от крадците нахлуват в банковия офис с калашници в ръце и ги насочват срещу четирите служителки зад гишетата като ги принуждават да легнат по очи. Намиращите се в трезора клиенти също са заплашени с разстрел, ако помръднат или извикат за помощ. Престъпниците са с маски на лицата и облечени в дълги до пода черни шлифери. Пазачът на банката е обезоръжен и проснат на земята от нападателите. Крадците прибират в сак всички налични 16 млн. лв. от касата на трезора, след което се качват в паркиран пред входа на сградата бял автомобил.

На 23 ноември 1995 г. към 16, 30 часа двама души обират клон на Първа частна банка в Павликени. Престъпниците отвличат вниманието на касиерката и открадват 3600 щатски долара.

Обири на трезори с фалшиви ключове

В началото на 2005 г., паралелно с взломните кражби в банкови трезори, започва серия от кражби в работно време или в присъствието на охранители, без никакви видими следи. Престъпленията се установяват със закъснение от по няколко дни.

В часовете около посрещането на новата 2005 година, от сейф на банка са откраднати 320 000 лева. МВР скрива случая от медиите и обществото, така че дори не става известно коя е банката. Бандитите са влезли с подправени ключове, въпреки пазачите и са изолирали алармата. Кражбата е установена с два дни закъснение.
По същия мистериозен начин през януари 2005 година са обрани още 7 касетки в клона на ДЗИ на ул. „А. Кънчев“ и 1 касетка – в „Биохим“, клон „Южен парк“. Общата стойност на обирите се оценява на около 2 млн. лв.

През юни и август 2005 година двама клиенти на Общинска банка, клон „Денкооглу“ в София независимо един от друг се оплакват, че от сейфовете им са им изчезнали пари и ценности. В края на юни жена, която живее в САЩ и се е върнала за ваканцията си, установява, че от сейфа й липсват 32 000 долара, нотариални актове, държавни ценни книжа, дипломи и актове за раждане. Два месеца по-късно столичанин открива, че от неговата касета в същия банков клон липсват два класьора с колекции на скъпи пощенски марки и български юбилейни монети

Във връзка със случаите на обири в работно време и без видими следи, криминалистите предполагаха, че се извършват от подставени клиенти на банките. Тези подозрения се оправдават, защото в ключалките на обраните сейфове е открит парафин. Крадецът наемал собствен сейф и докато е сам в помещението, както по онова време повеляваше личната тайна на клиента, правел отливки на ключалките на околните сейфове.

След случаите на кражби чрез парафинови отливки на ключалките, редът за ползване на сейфове е променен. Преди всеки клиент имаше право да влезе сам в трезорното помещение и да стои там необезпокояван, докато ползва своя сейф. Нямаше дори камери, за да не се нарушава личната тайна на клиента.

Откакто зачестиха обирите на сейфове, клиентът вече влиза в трезора в присъствието на охранител, изважда своята касета пред него и влиза в специална стаичка, където може да остане сам. Когато приключи, връща касетата, пак под наблюдението на охраната.

За разлика от извършителите на другите банкови обири, крадецът с парафиновите отливки е заловен от полицията. Това е Николай Георгиев, по прякор Ушатия, регистриран за кражби и грабежи, осъждан и реабилитиран. Арестуван е през октомври 2005 година. В дома му е открита заготовка за отключване с парафин в отворите и част от откраднатите вещи.

Повдигнато му е обвинение за кражба в особено големи размери и в условията на опасен рецидив, за което се предвижда затвор от 2 до 10 г. По-късно Ушатия е пуснат под парична гаранция от 5000 лв.

Кражби на току що изтеглени от банката големи суми

На 28 февруари 2007 г. крадци обират 700 000 лева в различна валута плюс злато на обща стойност около 1.5 милиона лева от инкасовия автомобил на Първа инвестиционна банка, който е паркиран пред „Техномаркет Европа“ в столичния квартал Божурище.

Автомобилът на Първа инвестиционна банка е брониран джип „Чероки“, който трябва да вземе и оборота от „Техномаркет“. В колата вече са прибрани четири сака с левове, валута и злато от четири клона на трезора, когато и двамата гардове излизат, заключват и оставят джипа без надзор. Влизат в магазина да вземат оборота. Крадците дебнат на паркинга, така че за секунди разбиват ключалката на инкасовата кола и задигат 2 от чантите с пари. При опита да отмъкнат и трети сак един от охранителите вижда мъж да тича с чантата към колата. Тогава излиза на паркинга и започва да стреля. Бандитът зарязва чантата, качва се в голфа и успява да избяга заедно с партньора си. Служители от охраната на „Техномаркет“ се обаждат в полицията. По-късно колата, с която е извършен обирът, е открита опожарена. Крадците и до момента са в неизвестност.

На 9 юни 2006 г. 100 000 лева са откраднати от 49-годишна жена, докато тя и придружителят й са спрели да сменят спукана гума. Кражбата става по обяд, часове след като парите са изтеглени от банка. Мъжът и жената спрели да сменят спукана задна дясна гума, но не само не заключили колата, а оставили отворена и предната дясна врата. Когато седнали обратно, не намерили парите, оставени в чанта между предните седалки.

През март 2006 г. служители на строителна фирма изтеглят 65 000 лв. и 2000 евро от Токудабанк близо до бул. „Цар Освободител“. След като прибират парите в различни чанти, те потеглят с автомобил. Засечени са от друг автомобил, от който излизат четирима маскирани мъже. Бандитите се опитват да изтеглят чантите с парите. Опитът им се оказва неуспешен.

През май 2006 г. близо до районната дирекция на Българския спортен тотализатор в кв. „Лагера“ от неохраняем бус на тотото при въоръжен грабеж са откраднати 50 000 лв. Предполага се, че крадците са следили колата на тотото, която всяка събота по това време вземала парите от пункта и ги карала до банков клон.

За една бройка неуспели
На 13 ноември 2006 г. посред бял ден в центъра на София е извършен въоръжен грабеж в клон на Експресбанк. Извършителят е заловен от полицаи веднага след престъплението. Оказва се, че той е бивш полицай, затънал в дългове покрай страстта си към хазарта. Костадин Лазаров влязъл в клона на Експресбанк към 11 ч. предиобед с маска и с полицейска униформа. В едната си ръка държал радиостанция, а в другата – газов пистолет. По това време в банковия офис нямало клиенти, а само две касиерки и охранител.

Крадецът опрял пистолета в главата на охранителя и му сложил белезници. После насочил оръжието към една от жените и й заповядал да отвори касата. Тя го послушала. Лазаров взел наличните 16 590 лв., 2700 евро и 2 477 долара и хукнал да бяга.

Освен че касиерките натиснали паник-бутона още на 15-ата секунда от влизането на бандита, Лазаров бил забелязан от полицаи от I РПУ преди да влезе в банката. Истинските полицаи направили веднага запитване дали в района се провежда спецоперация. След като получили отрицателен отговор, тръгнали към банката. В това време Лазаров тъкмо излизал от банката. Като видял полицаите, побягнал. След кратко преследване бил задържан.

Според експертиза, приета от съда, Костадин Лазаров е патологично пристрастен към хазарта, но е осъзнавал действията си. През март 2007 година бившият полицай получи ефективна присъда – 5 години затвор.

През юни 2006 г. полицията във Велико Търново задържа четирима крадци, обрали монетната сбирка на музея в града. При арестуването им полицаите установили, че бандитите са замисляли серия от големи кражби. Спецслужбите конфискували от крадците няколко лаптопа. От паметта на компютрите станало ясно, че бандата замисляла акции срещу 4 банки във В. Търново, които описали с файлове с името на банката – долна черта – взлом. В техните планове влизал и обир на офис, в който имало доста пари, и на два магазина.

Програмите, които ползвали крадците, им позволявали не само да блокират охранителната техника на банките, но и да влязат в системата по такъв начин, че да я командват и препрограмират, т. е. да наредят на вратите и сейфовете сами да се отворят.

На 10 юли 2005 г. двама бодигардове предотвратяват банков обир в клон на Централната кооперативна банка в Шумен. 27-годишният Благовест В. от Шумен нахлул в клона маскиран, насочил пистолет и викнал: „Това е банков обир. Давай парите“. След схватка бодигардовете успели да го задържат.

През 2004 г. доста възрастни хора останаха без месечна пенсия за известно време. Тогава изчезват над 380 000 лв. от кола на Сибанк в Бяла Слатина. Колата е трябвало да превози пенсиите до Мизия, Оряхово и Козлодуй. За обира са задържани шофьорът и шефът на охраната на колата, които по това време били на работа. Според разследващите не е възможно за 5 минути, докато двамата са били в банковия клон, външен грабител да задигне парите.

На 25 януари 2002 г. тридесет и четири годишният Иван Ботев заплашва служителите в клона на Централна кооперативна банка в Пещера: „Дайте ми парите или ще взривя бомбата”. Погледът му блуждае, ръцете му треперят, а в тях има кутия за обувки, от която стърчат жици. Касиерите започват да пълнят подадената им от Ботев чанта с парите от гишетата, но един от тях все пак успява да натисне „паник бутона“, чрез който подава сигнал за грабеж в полицейското управление. Районът около банката е блокиран за минути и на излизане от него Иван Ботев е прострелян в крака и заловен. В кутията за „обувки“ полицаите откриват отбранителна ръчна граната. По-късно, по време на разпита, се оказало, че в действителност неуспелият крадец е собственик на малка фирма за поправка на обувки.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.