20 години на фамилиите Клинтън и Буш. Америка е уморена

42-ят президент на САЩ Бил Клинтън подкрепя съпругата си Хилари и се надява тя да продължи семейната традиция и да стане президент на САЩ. Снимка: Ройтерс

В живота на 40 процента от американците единствените управляващи в Белия дом са били представители на семействата Буш или Клинтън. Заради Хилари Родъм Клинтън, която се надява да прибави още четири или осем „клинтънови“ години в президентския модел Буш-Клинтън-Буш, в националния политически дебат все по-често се говори за умора от тази схема.
Доминацията на двете семейства в американската политика е безпрецедентна. Най-близкото сравнение е управлението на баща и син Джон Адамс и Джон Куинси Адамс, чиито мандати бяха разделени от осем години. Сходно е и президентството на петите братовчеди Теодор Рузвелт и Франклин Рузвелт, които управляваха общо 20 години, но между чиито мандати имаше четвърт век.

„В САЩ има едно цяло поколение младежи и хора на средна възраст, които мислят за националната политика през призмата на модела „Буш-Клинтън“, казва историкът Джулиън Зелизър от университета Принстън, който е имал право да гласува за първи път за президент през 1988 година, когато беше избран Джордж Буш-старши. Що се отнася до умората, Зелизър добавя: „Не само сме чували имената им много пъти, но и често сме имали проблеми с тези имена.“
Ако на следващите избори Хилари Клинтън бъде избрана, а после и преизбрана, нацията ще прекара 28 поредни години начело с тези две семейства. Като прибавим и мандатите на Буш-старши като вицепрезидент, ще се получат 36 години, през които в Белия дом непрекъснато е бил някой Буш или Клинтън.

Дали една държава от 303 милиона души наистина разполага само с две семейства, годни да се кандидатират за президентския пост?

Дейвид Гъргън, директор на Центъра по публично управление към Харвардския университет и съветник на президентите Никсън, Форд, Рейгън и Клинтън, казва, че явно съществува притеснение от възможността „двете династии“ да получат още четири или осем години в Белия дом. “Смятам, че по принцип ще бъде по-добре, ако разширим зоната на кандидатите, които са в състояние да стигнат до върха”, казва той.

“Исторически погледнато, политиката е отворена за новодошли, които се издигат и едновременно с това отразяват настроенията на обикновените хора в страната”, посочва Гъргън. “Това все още е възможно, казва той, но е по-мъчно, отколкото в миналото, защото е трудно да се съберат пари за скъпи предизборни кампании.” Според него представителите на семейство Клинтън и Буш са превърнали имената си в „запазена марка“ – точно както сториха преди това семейство Кенеди. Затова на новодошлите им е по-трудно да се съревновават с тях.

Бившият президент на САЩ Джордж Хърбърт Уокър Буш и настоящият Джордж Уокър Буш на освещаването на военен кораб на пристанището Нюпорт Нюз, Вирджиния. Според експертите в момента в САЩ има умора от управлението на Джордж Буш и американците са готови на всичко, за да го сменят, дори това да означава отново да се върнат към династията Клинтън. Снимка: Ройтерс

Понякога хората обаче просто искат да опитат нещо ново. Проучване на Ен Би Си и „Уолстрийт джърнъл“ през лятото показа, че за една четвърт от американците перспективата да имат най-малко 24 поредни години с президент Клинтън или Буш би била фактор за вота им за президент през 2008 година. Дори и 17 процента от демократите твърдят, че това има значение. При републиканците този дял е една трета.

Нацията се промени драстично, откакто през 1988 година президентът Джордж Буш-старши влезе в Овалния кабинет. Тогава Съветският съюз обмисляше идеята за перестройка, общественият Интернет беше обещание, което тепърва трябваше да бъде изпълнено, цената на бензина беше около 1 долар за галон, а Хилари Клинтън беше съдружник и все още се надяваше да стане партньор в адвокатската кантора „Роуз“ в Литъл Рок.

На два дебата на Демократическата партия 59-годишната Клинтън, сега сенатор втори мандат, беше попитана какво смята за двубоя Буш-Клинтън. Отговорът й се състоеше от две части: тя разкритикува елемента „Буш“ в историческото уравнение и похвали компонента „Клинтън“.

Попитана на излъчвания по Си Ен Ен дебат през юли дали добавянето на още един президент Клинтън към поредицата Буш-Клинтън би допринесло за истинска промяна, Хилари имаше готов отговор.
“Проблемът е, че Буш беше избран през 2000 година, отвърна тя. Наистина мислех, че някой друг ще спечели тези избори.“

През тази седмица въпросът беше повдигнат отново на дебата в Ню Хемпшир. Този път Хилари каза на публиката: „Мисля, че Бил беше доста добър президент.“

Според Гъргън факторът на умората, пред който е изправена Хилари Клинтън, се неутрализира от положителната носталгия към Бил Клинтън сред демократите. Тод Гитлин, преподавател във факултета по журналистика към Колумбийския университет, е на същото мнение. Според него макар някои хора да са загрижени за доминирането на двете семейства, „точно в момента съществува една голяма умора в Америка и тя е свързана с Джордж Буш. И с нея не може да се сравнява нито една друга умора.“

Но дори и този въпрос да не е проблем за Хилари Клинтън, Гитлин заявява: „Проблем ли е в един по-широк смисъл това, че явно имаме две редуващи се династии? Да, аз смятам, че демокрацията би трябвало да бъде по-масова.“
Колко дълго би могла да се развива тази династична динамика?

„Дръжте под око децата им“, шегува се Гъргън. Трябва да се има предвид и президентският брат Джеб Буш, бивш губернатор на Флорида. Смята се, че неговият най-голям син, Джордж П. Буш, най-вероятно ще продължи семейната политическа традиция при следващото поколение.

Дали пък за изборите през 2012 година няма да видим президентски тандем Буш-Буш?

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.