Три риска и три шанса за Европа и Гърция

Добрата новина е, че Гърция ще остане в еврозоната

В същото време, преговорите с Гърция показаха безсилието на единната валута. Ще е нужно време, за да оценим всички последици, но на фона на едно решение, взето в последния момент, виждаме три съществени опасности и три основни предизвикателства. Първата опасност е успокоението. Мнозина в Европа имат интерес да гледат на Гърция като на един изолиран специален случай, но гръцката криза е показателна за повечето основни различия относно функционирането на Еврозоната.

Нека бъдем честни и да кажем, че две ключови предизвикателства остават без отговор. Едното е как ще постигнем по-голямо споделяне на риска, и второто, как ще постигнем по-голямо споделяне на суверенитета. Подценяването на последиците от преговорите с Гърция е равнозначно на това да не се справим с тези предизвикателства.

Втората опасност и риск е да се отдадем на една дълга игра на стоварване на отговорности и вини. Неизбежно, някои продължават да казват, че това споразумение е било наложено на Гърция заради функционирането на валутния съюз.

Други казват, че това е следствие от липсата на сътрудничество от страна на гръцкото правителство. Не вярваме, че подобни оценки могат да са принос в посока на един позитивен дебат за това как по-нататък ще изглежда в крайна сметка еврозоната и изобщо валутният съюз.

Третият риск е продължаване на мъглявите политики. Ако Европа изисква повече споделяне на суверенитета и на опасността, споразумението с Гърция е пример за „ад хок“ споделяне на суверенитета с много ограничена легитимност и на едно „ад хок“ споделяне на риска чрез непрозрачни канали, какъвто е механизмът за парична ликвидност ЕЛА. Опитът от последните години показва, че бързите решения съдържат в себе си риска от игнориране на последиците.

В тази връзка дебатите около Гърция се свеждат до три конкретни предизвикателства, за които ние насърчаваме европейските централи, чертаещи различни политики, да се справят с тях спокойно и решително. Ние се нуждаем от едно балансирано съчетание на повече инвестиции, мъдри реформи и от един скок към интеграцията, основаващ се най-вече върху по-мощно френско-германско сътрудничество и партньорство.

Подходът по отношение на реформите следва да бъде съобразен със спецификите на отделните страни. Предложенията за тези реформи трябва да са съвместими с модела и начина за развитие на дадената страна чрез добре съчетани и комплексни пакети от реформи, за да може същата тази страна да бъде доведена до единствения за нея реален път на развитие.

Някои реформи са с по-голяма политическа цена, други могат да бъдат приложени по-лесно в една благоприятна икономическа среда. В същото време структурни реформи не означава непременно разпадане на съществуващия социален модел. Европа трябва да даде тласък на реформи, които са социално справедливи и които се основават на един високотехнологичен модел.

Колкото до инвестициите, Европа трябва да признае, че има само едно решение на ребуса за високия дълг на държавите-членки и че тя е длъжна да промени финансовата и бюджетна политика на еврозоната: да увеличи инвестициите на европейско ниво. Нужна ни е едно реално инвестиционно настъпление на европейско ниво.

Фондът Юнкер в настоящия му вид няма да даде този тласък, ако ние не налеем пари в него. Еврозоната се нуждае също и от един собствен локомотив, за да подсили публичните инвестиции, и да ги съчтае с капитали от държавите членки, но и със собствени капитали, базиращи се на дълга на еврозоната. Няма съмнение, че изграждането на един такъв инструмент изисква сложни и разширени дискусии, но Европа трябва намери време сега, за да създаде този локомотив.

Що се отнася до интеграцията, за нея е нужна много работа на четири фронта. Първият е свързан с това, че Европа трябва да изгради един истински икономически съюз, превъзмогвайки сегашния недостиг на конвергенция, солидарност, споделяне на риска и суверенитета, които са характерни за еврозоната.

Вторият фронт се отнася до финансовата рамка, която трябва да бъде актуализирана със създаването на един Европейски валутен фонд, който да се ръководи от един финансов министър на Европа.

Третият фронт е свързан с паричния съюз, който трябва да бъде финализиран чрез създаването на един фонд за банково оздравяване и на една система за сигурност на депозитите или на една система за презастраховане.

Четвъртият фронт изисква легализационните източници на валутния съюз да бъдат преразгледани, за да може значими решения на европейско ниво да получат непосредствена легализация в Европейския парламент и в националните парламенти.

Франция и Германия трябва да играят специална роля, за да се върне обратно на дневен ред проектът за еврото. Това обаче изисква много повече от официални общи изявления, които често пъти крият наличието на различия по същество. Във Франция цари голяма колебливост за това как да бъде споделен повече суверенитет. Такава колебливост има и в Германия по отношение споделянето на повече риск. И двете страни трябва да признанят, че придържането им към тези позиции ще поражда все повече безпътица и ще води до кризи, като тази, която преживяхме с Гърция.

БТА