Държавата на суеверията и нещастието на Плевнелиев

Няма нищо чудно в това, че някои хора смятали нещастието на президента за провидение или божие наказание. Такива глупости са възможни, защото България е държавата на суеверията – премиерът ходи с червен конец против уроки, учен историк му полива главата със свещена вода, кмет ръси захар по пътищата, в политическите щабове се съветват с астролози и т. н.

Суеверието е институционализирано от държавата. И тихомълком това се прокрадва още от времето на соца и атеизма. Видни личности са ходели на поклонение при гледачката Ванга. Тя е била назначена на служба в общината. Медии и днес, 20 години след смъртта й, продължават да публикуват измислици за нейни предсказания. И т. н.
На тази почва лесно се вярва на глупости.

Мнозина политизираха случилото се с детето на Плевнелиев. Коментираха из мрежата, че само „комунистите“ са хора, които злорадстват и казват „така му се пада“ на Плевнелиев. Погрешно. Когато почина дъщерята на Желю Желев, седесари говореха точно същото. Такива горяха книгата му „Фашизмът“ пред президентството по онова време.

И клетвите не са патент на „комунистите“. Блага Димитрова официално прокле депутатите, че подписали конституцията, каза „Да изсъхне ръката на този, който…“
Обобщенията, че „комунистите“ или седесарите са такива и такива са глупост.

При сегашната политика, и с такъв премиер, след години ще е още по-зле. Идат нови поколения, закърмени с подобни глупости.

Някои сравняват в коментари из мрежата – Плевнелиев загубил детето си, а детето на бившия президент Първанов придобило хотел. Имало някаква несправедливост, демек. Велика глупост.

В смъртта няма правила. Тя не избира добри, лоши, леви, десни, млади, стари, не наказва, не отмъщава, в нея няма справедливост и някакъв морален смисъл.