Икономическата криза не е трагедия за гръцкия театър

Ройтерс

В задушната гореща лятна вечер античният гръцки амфитеатър в Епидаврос е препълнен за представянето на 2400-годишна пиеса от Аристофан – доказателство за трайната любов на гърците към театъра, въпреки годините на тежка икономическа криза.

Докато закъсалите за пари гърци забравиха киното и други скъпи развлечения, продажбата на билети за театър е в подем, въпреки че театрите се мъчат да покрият разходите си, а актьорите често си тръгват без заплащане.

Гърците често намират отглас, дори в античните драми, на сегашните си злочестини, и комедията на Аристофан „Еклесиазусес“, или „Жените в Народното събрание“, в която жените поемат контрол над Атина и създават един вид комунистическо правителство, не е изключение. Главният женски образ е облечен като избухливата председателка на гръцкия парламент – левичарката Зои Констандопулу.

„Времената сега са по-трудни от финансова гледна точка, но аз никога няма да изоставя театъра. Това е форма на културно образование. Нищо не може да го замени“, каза учителката Мария Цилиби, която е сред 20-те хиляди души, дошли да гледат пиесата. „Това е много важна част от нашата история“.

Самите думи „театър“, „трагедия“ и „комедия“ са гръцки – препратка към златната епоха на Атина през 5 в. пр. Хр., когато драматурзи като Аристофан, Софокъл и Есхил са използвали места като Епидаврос, за да изучават човешки характери.

„Намалих разходите си за кино, напитки, партита, но не съм орязал тези за театър“, каза студентът Спирос Янакакос. „Той е част от нашата национална гордост; ние можем да постигнем катарзис чрез него и от това се нуждаем днес“.

Катарзис – основната идея на античната гръцка драма, означава пречистване, но то не идва без жертва, казват актьори и собственици на театри, които обрисуват мрачна картина на онова, което става зад сцената.

„Театралната публика е лоялна и нарастваща, но това не трябва да прикрива факта, че днешните пиеси се правят с много ниски бюджети и много актьори не получават възнаграждения, особено младите“, казва Никос Хадзопулос, генерален секретар на Съюза на артистите.

Безработицата сред артистите е достигнала огромните 92 процента, посочи той, а училищата по драма все още произвеждат по 500 актьора годишно.

Броят на пиесите, които се поставят в Гърция, ще нарасне на около 1000 следващия сезон, който започва през октомври, от 858 миналия, каза Мариа Крио, редактор на рубриката за театър в най-популярния градски пътеводител в Гърция „Атинорама“.

„Хората все още ходят на театър, защото цената на билетите е много по-ниска от преди. Но пиесите не носят печалба на собствениците на театрите. Само около 15 театъра успяват да свържат двата края и да покрият разходите си“, каза мениджърът на театър Атина Димитрис Фотопулос.

Киното – друга гръцка дума, преживява по-тежки времена. „Нашите официални данни показват тотален спад на продажбата на билети за кино“, каза Ани Казеру, говорителка на Гръцкия филмов център.

„От 11,7 милиона билети през 2010 г., през миналата са били продадени само 8,9 милиона. Тази година, макар че имаше амбициозен старт заради някои големи холивудски продукции, бройката намаля“, каза тя и допълни, че са били засегнати още повече, когато правителството наложи капиталов контрол през лятото на фона на опасенията, че Гърция може да напусне еврозоната.

В резултат на новото спасително споразумение, за което Гърция преговаря с Европейския съюз и Международния валутен фонд, данък добавена стойност (ДДС) за кината ще скочи на 23 процента. Правителството ще намали ДДС за билетите за театър на само 6 процента, за да помогне на местните артисти.

Газарте и Атинон Арена мюзик в гръцката столица се преориентираха от организиране на концерти към пиеси. Билетите за пиеси с известни артисти, които някога струваха между 20 и 40 евро, сега са 10-25 евро, а с промоции и абонамент – дори по-евтино. Един билет за кино струва от 5 до 8 евро.

Янис Зуганелис – един от най-известните актьори в Гърция и герой в „Жените в Народното събрание“, има просто обяснение за привързаността на неговите сънародници към театъра.

„Хората имат нужда да почувстват човешкото“, заяви той пред Ройтерс. „Ако Атина не поставя много пиеси, кой ще го направи? Холандците? Те произвеждат лалета, крави. Това, което правим ние, е театър“.

БТА