Македонско поражение, по-голямо и от битката при Беласица

14 години от Охридския мирен договор

В сложните и много често неясни колебания на националния дух на македонския народ от време на време се случва и цялостен срив, изтощаване вследствие на интелектуалната и морална нищета на конкретни негови носители, които някак са попаднали в положение да вземат големи решения. Имахме времена на подем, на големи победи и разцвет на историческите парадигми, когато вземат връх най-доброто и най-добрите от нас, македонците, като голямата победа на македонските идеали в Илинденското въстание.

По ирония на световноисторическия дух близо до тази дата, макар и стотина години по-късно, бе претърпяно едно от най-големите поражения, по-голямо дори от битката при Беласица. Нещастие за македонския народ е, че в по-новата историята му се случват неспособни и малодушни политически ръководства, които по такива незначителни причини (власт, търгове, пари и под.) и въпреки ясно изразената воля на онези, които трябва да слушат, защото се техни представители, ни причиняват тежки мигове, подписват антимакедонски документи, от които после ние самите, обикновените македонци, се срамуваме и търпим негативните им последици. И въпреки че отговорността за тези поражения е лично тяхна, пред олтара на нашата история и на бъдещето ние сме длъжни да поправим техните грешки, защото очевидно за управляващите е важно само да бъдат и да останат на власт.

Разбира се, днес на всички ни е ясно, че отговорът на въпроса как е възможно да ни се случи така нареченият Охридски рамков договор и защо той все още не е анулиран – демократично, с гласуване в парламента на Република Македония, където бе и гласуван – е в малодушието на македонския „политически елит“, подкупния неправителствен сектор и интересите на „великите чужди сили“ (центрове на власт в ЕС и НАТО; съседните държави не са голям проблем в този смисъл). Историята обаче е дълга, поне ние, измъчените македонци, знаем това, научихме го през вековете като историческо наследство на нашето национално съзнание.

Променят се световните геополитически отношения и интереси, но ние трябва да запазим в обществото и у младите поколения македонци съзнанието, че първа задача за спечелване (връщане) на държавата е отменянето на „рамковия договор“. Усвояването на тази най-голяма за нас цел, възприемана и като възможност да действаме в хармония с нашата идеална представа за държавата, един ден ще доведе до ново поколение на истински македонски политически елит, който ще действа в полза на своята държава и национално бъдеще.

Впрочем, в луксозните канцеларии никога не е имало онази страст, която движи света към по-добро. Така е и у нас и затова сега трябва да оставим настрана интересите на елита и да не ги признаваме, поне заради нашата съдбовна цел, от чието изпълнение зависи дали изобщо ще ни има тук, на тази земя, от памтивека наша, македонска. За да бъде мъката ни по-голяма, един от местните създатели и апологети на „рамковия“ е главен идеолог на СДСМ, а другият, вярвате или не, беше (а може би все още е) член на изпълнителния комитет на ВМРО-ДПМНЕ, делегат на неотдавнашния им партиен конгрес в Куманово, действащ съветник в град Скопие от ВМРО-ДПМНЕ и т.н.

Днес, 14 години след голямото македонско поражение, наречено Охридски рамков договор, всички рационални аргументи и анализи недвусмислено показват, че той е незаконен, защото е подписан по време на военно положение, при окупирани от терористи части от територията на държавата. После, той е и нелегитимен, защото не е утвърден с референдум, което е необходимо за подобен акт, който всъщност промени конституцията на държавата. Основните му разпоредби са недемократични, въвеждат дискриминация на македонския народ и правят невъзможно гражданското общество.

Банално е вече да се повтарят аргументите, които водят до абсолютно вярното заключение, че „рамковият договор“ трябва да се анулира, но все пак това е нашата задача, защото антимакедонската идеология беше и все още е доминираща в Република Македония. Все още има много македонци с „промито съзнание“, идеологизирани с чужда пропаганда, неинформирани и неосъзнаващи фактите около цялото това поражение, дори предателство към нашата история.

В този контекст трябва да се знае, че ако ние, македонският народ и изобщо гражданите на Република Македония, искаме да имаме своя държава, трябва колкото може по-бързо да го изхвърлим на боклука на историята, защото с всеки изминал ден заради него пропадаме в много измерения. Това парче хартия в исторически рамки е един от най-деструктивните политически „договори“ на цялата планета Земя. Не съществува друг договор, подобен на този, такава „рамкова“ конституция в историята, но и в съвременната реалност в световен или европейски мащаб, особено в рамките на специалната онтологична цялост, наречена „бурето с барут“ Балкани. Този договор е уникат, прецедент, не съществува такова нещо никъде в света – разгледайте конституциите на други държави и ще се уверите и сами в това.

Моята дългогодишна критика на този договор се основава главно на две групи факти. Първо, фактът, че Република Македония не бива да се отдалечава от съвременните и общовалидни модели за конституция и закони, което направи с рамковия договор. И второ, фактът, че той сам по себе си теоретично и практически е антидемократичен, дискриминационен за волята на мнозинството (което е първият принцип на демокрацията, разбира се, при запазване на всички механизми за защита на гарантираните универсални права на малцинствата съгласно международните стандарти).

Рамковият договор е направо противоположен на принципите на гражданското общество, където всички са равни по права и задължения, всички са равни пред конституцията, за всички еднакво важат законите. Ясно е, че след 2001 г. Република Македония в определен смисъл не е правова държава, със съвременна функционална демокрация, особено заради този фамозен принцип на гласуване с Бадентерово, или двойно, мнозинство, и изобщо не е ориентирана към създаване и развитие на съвременно гражданско общество.

Какво гражданско общество може да има, когато има квоти и бройки за всичко, но само за едно малцинство, а не за качество, компетентност, образование и еднакви условия за всички?! В този смисъл ясно е, че македонците, македонският народ е на практика дискриминиран в своята национална държава, като че ли сме в Южна Африка по времето на Мандела и апартейда, а не във високоцивилизована Европа.

Освен това след рамковия договор всички възможности за развитие на гражданско съзнание бяха елиминирани в Македония. Рамковият договор не интегрира, не насочва към общи ценности и закони – точно обратното! Той подтиква към разделяне на обществото по всички линии – от език през образование до външна политика. Много неща в нашата държава се изопачиха като резултат от този, така да се каже, проклет рамков договор.

Ненормални неща ни се случват изключително заради него, много отрицателни процеси и факти се дължат именно на неговото прилагане. И затова е необходимо постоянно изтъкване на абсолютния факт, че заради рамковия договор Македония вече не е държава в точния смисъл на думата. Именно затова днес трябва да се отстранят многобройните дестабилизиращи и дори разрушителни тенденции в самите структури на държавата, които произтичат най-пряко от този договор. И това е нашият нов, неоилинденски идеал – анулирането на Охридския рамков договор!

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.