Къде отхвърлиха облагането на вредни храни и как е с данък тлъстини в Калифорния

Продължение – виж „Кой как въведе данък „вредни храни“ и къде как се провали

Снимка: Рокуел нутришън блог

Ето няколко примера на държави от ЕС, които категорично до този момент отхвърлят идеята за подобен данък върху „нездравословните“ храни.

Великобритания

Преди три години премиерът на Великобритания Дейвид Камерън заяви, че обмисля въвеждането на данък „вредни“ храни по подобие на този в Дания, като заяви, че не иска да допусне населението да е толкова затлъстяло колкото са в САЩ, например.

Въвеждането на евентуален данък върху високото съдържание на захар, сол и мазнини в хранителните продукти се оказа не толкова еднопосочно решение, както изглеждаше през 2012 г.  И не само заради провалилия се опит на Дания.

Днес на Острова подобен данък се разглежда като неприемлива стъпка, защото според експертите и специалистите ефектите от него са много противоречиви.  Данъкът би повлиял върху конкурентоспособността на фирмите в аграрния и хранителния сектор, особено върху дребния и среден бизнес.  Наред с това направени анализи сочат, че евентуалният данък би могъл да намали потреблението, но не непременно това на продуктите обхванати от него.

Според изследване поръчано от Directorate-General for Enterprise and Industry, данъците върху храните постигат намаляване на потреблението на облаганите продукти, а потребителите вместо тях започват да купуват заместители, които не са обхванати от данъка или пък по-евтини видове от таксуваните храни.  По този начин не се намалява потреблението на „вредните“ храни и на съставките които данъкът цели да намали.  В изследването се показва въздействието на данъка върху храни върху конкурентоспособността на аграрния и хранителен сектор.  Доказва се, че новите данъци биха довели до повишаване на административните разходи, особено ако те се основават на дадени съставки в храните или са диференцирани съобразно тяхното количество и по този начин стават твърде сложни за контрол.

Евентуалните нови данъци върху храните ще имат негативно въздействие и върху печалбата, заетостта и инвестициите в сектора.  Така конкурентоспособността на фирмите засегнати от данък „вредни“ храни особено в рамките на ЕС може да бъде пряко засегната.

Преминаването на потребителите към по-евтини продукти ще засегне по-качествената и съответно по-скъпа продукция.  Преминаването на потребителите към продукти които не са подложени на данъка ще даде предимство на някои от производителите спрямо други.

В заключение изследването стига до извода, че данъците върху „вредни“ храни и напитки водят до разнородни и не винаги положителни последици и преди да се пристъпи към въвеждането им са нужни много продължителни и задълбочени анализи.  Въвеждането на такива данъци в Обединеното кралство не се предвижда в обозримо бъдеще.

(Виж – Rob Lyons and Christopher Snowdon, Sweet Truth – Is there a market failure in sugar?, Institute of Economic Affairs, London, 2015; Dr Gavin Sandercock, Focus on fitness not fatness, University of Essex, BBC, February 2015; Paula R Trumbo and Crystal R Rivers, Systematic review of the evidence for an association between sugar-sweetened beverage consumption and risk of obesity,  ‘Nutrition Reviews’, Volume 72, Issue 9, pp. 566–574, September 2014; Ecorys, Op.cit.; Nathan Grey, UK political party rules out sugar or fat tax, but takes aim at advergames, 10 July 2014, FoodNavigator.com; Prof Richard Tiffin, Director of the Centre for Food Security at the University of Reading, Britain needs action on obesity, but the evidence for sugar tax is thin, The Telegraph, 26 June 2014)

Белгия

Няколко проучвания в страната от последните месеци (напр. Това на NutriNet Santé от 18 май т.г. или това на Solidaris от юни 2015, както и изследване на University of Ghent от 2014) стигат до извода, че подобен вид данъци няма да решат проблемите със затлъстяването на населението.

В Белгия преобладава мнението, че данък върху подсладените безалкохолни напитки например, няма да даде резултат самостоятелно и наред с евентуалното му въвеждане трябва да бъдат реализирани още много други мерки за да има резултат.  Белгийското правителство и в частност министърът на здравеопазването Маги Де Блок заявиха ясно, че са против подобен данък, защото той не решава проблемите със затлъстяването.  Много по-важно и успешно е да се доставя здравословна храна в училищата и да се създават условия за спорт и физическо натоварване.

Според някои среди в Белгия данък върху „вредните“ храни би имал смисъл само ако с въвеждането му се намали ДДС на здравословните храни, плодовете и зеленчуците.  В противен случай данък „вредни“ храни ще засегне белгийците с по-скромни финансови възможности без да им предложи здравословни алтернативи.

Разбираемо организациите на производителите и на бизнеса са категорично против подобен данък, като заявяват, че той би бил преди всичко фискален експеримент без доказани положителни въздействия върху здравето на потребителите.  Обратно, данъкът би довел до загуба на работни места и до фаворизиране на едни продукти в сравнение с други.

В Белгия и организациите на потребителите се обявиха категорично срещу подобен данък, като се позовават на евентуални негативни социални последици.  Ясно е, че подобен данък ще удари най-силно по-бедните граждани на страната, като ще намали още повече покупателните им възможности.

Всичко това позволява на анализаторите да заключат: Данък „вредни“ храни и напитки няма да бъде въведен в Белгия в обозримо време.  За да стане това, трябва ясно да се демонстрира неговата ефективност чрез мащабни проучвания, за каквито все още няма планове.

Естония

Според естонското правителство, обществото в страната не е готово да приеме нов данък за храните съдържащи повече сол, захар или мазнини.

Изследване на Eesti Paevaleht през 2014 показва, че хората започват да се отнасят все по-сериозно към хранителните си навици и водят все по-здравословен начин на живот, като не е нужно това да се стимулира с данъци.  Въвеждането на подобен данък би довело до промяна в цените не само на облаганите продукти, но и на много други, свързани с тях, считат от социалното министерство.

Министърът на здравеопазването на Естония е убеден, че основна цел на кабинета трябва да бъде стимулирането на здравословен начин на живот и висока физическа активност, а не облагането на населението с нови данъци.
Германия

Тук нито управляващите, нито бизнесът са готови да приемат данъци върху безалкохолните напитки и „вредните“ храни.  Наскоро говорителят на германското федерално министерство по Земеделие и храни написа в Die Welt: “Трябва да бъде забранено да се използват наказателни данъци върху храна и напитки защото по този начин се генерира политически контрол върху потреблението и се стига до опекунство на потребителите.”  Наказателни данъци върху храни считани за „вредни“ не могат да доведат до промяна в навиците на потребителите.  От немското Министерство на Земеделието и храните припомнят, че датското правителство е изоставило този вид данъци от края на 2012 г. след като е станало ясно, че „те не могат да променят хранителните навици на хората“.
Според широко цитирано изследване на Зилке Тийле, икономист в Департамента по икономика на храните в университета на град Кил, ефектите върху здравето от прилагането на данък „вредни“ храни в Германия не са ясни.
В изследването озаглавено „Данък тлъстини – политическа мярка за намаляване на теглото: случаят Германия“?  ”, се анализира въздействието от заместването на едни храни с други при евентуалното въвеждане на данък върху храни съдържащи наситени мазнини върху еластичността на цените на храните.  Там ясно се доказва, че при домакинствата с по-ниски доходи намаленото потребление на въглехидрати и мазнини не е голямо.

В същото време поради паралелното намаляване на консумацията на редица хранителни вещества, цялостният ефект върху здравето остава неясен.  Заедно с това точно домакинствата с по-ниски доходи ще понесат най-големите финансови загуби от подобен данък. Резултатът показва, че ако се въведе данък „вредни“ храни в Германия ще се стигне до промяна в структурата на закупуваните храни.  Това може да доведе не само до намаляване на количеството енергия приемано от храната, но и да се намали количеството хранителни вещества важни за организъма, като витамин D и калций, помагащи на човек да се бори с остеопорозата.

Специално при германците, от определена възраст хората имат недостиг на витамин D и също така приемат по-малко калций от нужното.  Тези изводи, подкрепени с изследване на Германското дружество на диабетиците, карат немското правителство да е много внимателно, когато разглежда ефектите от облагане на „вредните“ храни.
Евентуалното въвеждане на данъци върху някои храни и напитки ще има освен здравни последици също така и последици върху благосъстоянието на хората.  Еластичността на цените показва, че в много по-голяма степен подобна стъпка ще засегне домакинствата с ниски доходи.  Това ще предизвика промени в техните решения какво да се потребява.

Снимка: Рокуел нутришън блог

В Германия обществото не е склонно да приеме наказателен данък като цяло, защото този данък ще наказва не само хората със затлъстяване, но и тези, които нямат нужда от подобни грижи и сами могат да регулират теглото си.
Там са по-склонни да приемат различни вноски за здравно осигуряване, като те са по-високи при хората с наднормено тегло и затлъстелите.

Немски експерти изтъкват, че мазнините сами по себе си не са нездравословни и са необходими за усвояването от организма на масно-разтворимите витамини, като А, D, E и К. В този смисъл не е ясно кой от многото ефекти върху здравето ще преобладава под въздействието на данъкът водещ до промени в храненето.

Немското правителство дава да се разбере, че преди да предложи данък „вредни“ храни трябва да разполага със задълбочени икономически анализи, както и с такива свързани с храненето и заместването на едни храни с други.
(Виж – Silke Thiele Fat tax: a political measure to reduce overweight? The case of Germany, at: http://econpapers.repec.org/paper/agseaa115/116393.htm; Barbara Driessen, Zucker-Fett-Steuer Soll Fetleibigheir eindaemmen, Die Welt, 21.5.2014, at: http://www.welt.de/gesundheit/article128257815/Zucker-Fett-Steuer-soll-Fettleibigkeit-eindaemmen.html)

САЩ

Идеите за данъчно облагане срещу затлъстяване датира в САЩ от началото на 1940-те години, когато е предложена нещо като глоба за всеки паунд тегло, определено като наднормено.  По очевидни причини до такова драстично облагане не се стига.  Но през последните десетина години дебатът в САЩ как да се намали епидемията от затлъстяване е изключително ожесточен.  Проблемът наистина е сериозен, защото две трети от възрастното население на страната и една трета от децата имат наднормено тегло или по-тежкия вариант – затлъстяване.  Правят се ограничени опити и с въвеждане на данъци върху „вредната“ храна и напитки, но само на щатско или дори по-ниско регионално равнище.  Двадесетина са днес щатските и регионални управления въвели или водещи битка да въведат данък върху подсладените безалкохолни напитки.

В отделни общини в САЩ има различни инициативи, които не се осланят на регулирането, забраните и данъците и които се опитват да подобрят начина на живот чрез инвестиции в градска среда и образователни начинания.  Интересен е примерът на Оклахома Сити.  Там общинските власти пропагандират цел градът да отслабне с около 500 тона човешко тегло, въвежда програма за отслабване, която се основава на принципа на състезанието, като обхваща и обществени организации, фирми и училища (програмата е наречена „Градът преминава на диета“), насърчава промени на градската среда, като комбинира с образователни и насочени към здравето програми (например „приятно за разходка“, „walkability“ – за хора и местности) и се опитва да създаде градска среда за млади, образовани, квалифицирани хора, които са ключови за икономическия растеж.

От началото на 2015 г. в Калифорния действа „данък тлъстини“ („Fat Tax“).  Новият данък засяга храни като масло, мляко, сирене, пица, бонбони, готова храна, ако в тях има повече от 2.3% наситени мазнини.  Засега е още рано да се оцени ефекта от новия данък, но според критици, по-високата цена на редица продукти обложени с данъка в сравнение със сродните продавани в съседните щати Невада и Аризона вече води до създаването на „черен пазар“.

Град Ню Йорк също води „война“ срещу мазнините, ресторантите са задължени да информират за калориите в предлаганите менюта.  Доскорошният кмет на Ню Йорк, Майк Блумбърг въведе забрана за големите порции газирани подсладени напитки в ресторантите, но тя не издържа в съда.  Сега неговият приемник Бил де Блазио заявява, че ще продължи да се бори за проекта на Блумбърг.
Противниците на данъчното облагане на „вредните“ храни казват, че прилагането им няма ефект, както и публикуваните калории в менюто не променят хранителните навици на клиентите.

За разлика от цигарите, данъкът върху които беше повишен още в началото на първия президентски мандат на Обама с 62% и това доведе до намаляване на пушачите с над 3 млн. души за 5-6 години, промяната на хранителните навици на американците е доста по-трудна работа.  За това говори и почти провалилата се програма за снабдяване на училищата със здравословна храна и забрана в тях на храните с високо съдържание на захар, сол и мазнини.  Децата масово престанаха да се хранят в училищата.

Според много американци дори да се въведе някакъв вид данък върху безалкохолните напитки и „вредните“ храни е много съмнително какво ще стане със събраните пари.  За пример се дава фактът, че само 5% от парите събрани от по-високите данъци върху цигарите и тютюневите изделия след 1998 г. са отишли за програми за отказване на пушенето.

В американското общество битува силно недоверие, че с данъци могат да се променят хранителните навици на хората.  В проучване направено от медийната компания CBS още през януари 2010 се показва, че срещу облагането с данък на подсладените безалкохолни напитки и считаните за „вредни“ храни са 60% от хората, а 72% от американците не вярват, че данъкът реално ще помогне в борбата със затлъстяването.
Според института Катон, съществуват пет ключови проблема с въвеждането на данък върху „вредните“ безалкохолни напитки.

– Оправданието за въвеждане на данък безалкохолни напитки е презумпцията, че тези напитки допринасят най-много за затлъстяването, най-вече при децата.  В същото време няма нито едно проучване, вкл. направено от институции и организации настояващи да се въведе данъка, което да показва пряка връзка между консумацията на безалкохолни напитки и затлъстяването при децата.  Обратно, резултатите показват, че Индексът на телесна маса (Body Mass Index – BMI) при децата консумиращи повече подсладени напитки не се различава от този при децата консумиращи по-малко такива напитки.

– Няма доказателства, че въвеждането на данък върху безалкохолните подсладени напитки ще доведе до исканите резултати. Няма нито едно проучване, което да покаже разлики в средния BMI на децата или на възрастните в регионите с и без такъв данък. Например въведеният още през 1991 г. данък вредни храни в Мейн не е успял да прекъсне тенденцията към нарастване на процента затлъстели сред населението и той се е увеличил за следващите 10 години със 7.3%, а данъкът е отменен.  Проучване за хранителните навици на американците, направено от колектив воден от проф. Стърм.

(“Determining the Impact of Food Price and Income Changes on Body Weight.” Journal of Health Economics) показва, че върху количествата консумирани подсладени напитки въздейства повече времето прекарано пред телевизора отколкото има ли в региона данък облагащ напитките или не.  С други думи „fat taxes“ не са намалили процента на затлъстели в регионите където са въведени и няма доказателства, че те ще бъдат ефективни на федерално ниво.

– Въвеждането на данък „вредни“ храни и напитки има неочаквани и нежелани последици.  Изследванията в САЩ показват, че по-бедните потребители реагират на повишените цени не като променят хранителните си навици, а като потребяват дори още по-вредни храни.

Снимка: Ствар укуса

– Подобен данък е икономически несправедлив.  При данъка върху подсладените безалкохолни напитки например, тази несправедливост може да се види в две направления.  Първо, засяга по-тежко хората с по-ниски доходи. Семейство с доход от 20 000 долара годишно губи заради данъка малко над 47 долара, докато такова с доход от 100 000 долара губи 24 долара.  Второ, данъкът е несправедлив защото засяга и затлъстелите и слабите, живеещите активно и здравословно и тези които живеят нездравословно.  Както посочва Ричард Епстейн от университета в Чикаго „ човек който си брои калориите и спортува е наказван когато хапне кейк дори като част от диетата му“.

– Въвеждането на такъв данък е заплаха за автономността на индивида.  Демократично правителство уважаващо свободите на индивида не може да си позволи с наказателни данъци да формира хранителните навици на хората.

(Виж: Richard Dobbs, Corinne Sawers, Fraser Thompson, James Manyika, Jonathan Woetzel, Peter Child, Sorcha McKenna, and Angela Spatharou, How the world could better fight obesity?  McKinsey Global Institute, November 2014; Olga Khazan, What the world can learn from Denmark’s failed fat tax, The Washington Post, November 11, 2012, Anemona Hortokollos, Failure of State Soda Tax Plan Reflects Power of an Antitax Message, The New York Times, July 2, 2010; Christiane Schroeter, Jayson Lusk, Wallace Tyner, Determining the impact of food price and income changes on body weight, Arkansas State University, College of Agriculture, State University, AR 72467, USA; Brian Wansink, Andrew S. Hanks, David R. Just, From Coke to Coors: A Field Study of a Fat Tax and Its Unintended Consequences, Cornell University, The Ohio State University, Cornell University – Dyson School of Applied Economics and Management, 2015; Barrie Craven, Michael L. Marlow, & Alden Shiers, “Fat Taxes and Other Interventions Won’t Cure Obesity”, Economic Affairs 32.2, 2012; Patrick Basham and John Luik, Hard Truths about Soda Taxes, Cato Institute, Human Events, July 2010.
Виж: http://www.oneillinstituteblog.org/snacks-city-local-innovation-obesity-prevention-policies/;

thiscityisgoingonadiet.com
Виж обзор: California Implements Nations First ‘Fat Tax’, at: http://nationalreport.net/california-implements-nations-first-fat-tax/ )

Мексико

От 1 януари 2014 в Мексико са въведени два нови данъка, засягащи подсладените безалкохолни напитки с добавена захар и храни с високо съдържание на сол, захар и мазнини. Данъкът върху подсладените безалкохолни напитки е 1 песо на литър или около 9-10% от цената. От него са изключени подсладените млечни напитки.

Данъкът върху храните с високо съдържание на сол, захар и мазнини е 8% върху цената и засяга чипсове, бонбони, шоколадови и какаови продукти, пудинги, фъстъчено масло, сладолед, пуканки и други продукти, които имат енергийно съдържание повече от 275 калории на 100 г.

Една година по-късно, предварителните данни показват, че потреблението на безалкохолни напитки е намаляло в сравнение с предходната 2013 г. с около 7%. Данните на най-голямата бутилираща фирма Coca-Cola Femsa за миналата година сочат спад от 6.4% в продажбите.

Според различни анализи обаче, това се дължи на комплексни фактори, не само на новия данък. Отчетите на друга фирма за бутилиране на подсладени безалкохолни напитки, Arca-Continental, показват намаляване на продажбите през 2014 с малко под 5%.

За 2014 година приходите от новите данъци са около 1.3 млрд. долара, които според правителството са насочени към програми за намаляване на затлъстяването и асоциираните с това заболявания. В същото време от бизнеса заявиха, че само през първата година на действие на новите данъци са загубени 1700 работни места. Според изследвания данъците върху напитки и храни с високо съдържание на захар, сол и мазнини са довели до напълно пренебрежимо намаляване на калориите приемани от един човек на ден – 6.2 калории, което е равностойността на 1.6 г. захар.
(Виж: Jen Kalaidis,Should the U.S. adopt a fat tax?, The Week, February 25, 2013, at: http://theweek.com/articles/467316/should-adopt-fat-tax, а също неотдавнашните иконометрични анализи, доказващи негативните ефекти на „данък тлъстини“ върху бедните: Adam Hoffer, Rejeana Gvillo, William F. Shughart II, and Michael D. Thomas, Regressive Effects: Causes and Consequences of Selective Consumption Taxation, Mercatus Center, George Mason University, March 2015, p. 4.
Richard A. Epstein, The Classical Liberal Constitution: The Uncertain Quest for Limited Government, Harvard, Cambridge, 2014.
Виж: Refresqueras eliminan 1,700 empleos por impuestos, Por: Ilse Santa Rita, 07 de julio de 2015 CNNExpansión; Mexico: Another fat tax fail, Patrick Lukiani, National Post, February 3, 2015)


Изводи от регулирането на „вредните храни“

Нито от гледна точка на здравеопазването, нито от гледна точка на фиска подобна стъпка това регулиране не е категорично правилна.
Категорично няма сериозно изследване в света, което да показва че подобен данък води до намаляване на заболяванията и на процента от хората с наднормено тегло и затлъстяване.  В страни в които подобни данъци са действали години, тенденцията на ръст на хората с наднормено тегло продължава.  Ограничаването на едни „вредни“ съставки в храните се замества с други, често пъти „по-вредни“.  Поскъпналите заради данъците стоки веднага се заместват с други или пък се търсят по-евтини техни заместители.

Във всички страни въвели данъци върху храните едни от производителите им биват дискриминирани, а за други се правят изключения.  Фискалните цели – попълване на дефицити в „здравните каси“ – като правило не се изпълняват.
Негативните последици са за конкурентоспособността, заетостта, равните условия на пазара и по линия на непозволена от законите на ЕС държавна помощ към едни производители за сметка на други.

Негативните въздействия най-често са повече от позитивите дори за фиска, защото сложните форми на този данък водят до значителни административни разходи и разходи за съобразяването, които произтичат от непредвидени последици за поведението на потребителите и често, макар и трудно подлежащи на наблюдение, могат да надхвърлят дори приходите от него.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.