Този път умря някой наблизо

По повод екзекуцията на хърватина Томислав Салопек от Ислямска държава

Дойче веле

Екзекуция от бойци на Ислямска държава. Снимка: видео

Смъртта на един човек ме потресе, и то извън мярката за солидарност, която изпитваме към всяко човешко същество. Вероятно защото смъртта е насилствена.

Потресе ме и фактът, че става дума за екзекуция. На човека са му отрязали главата. Разбира се, и това, че извършителите са фанатици, които злоупотребяват с вярата си, за да оправдаят най-гнусни престъпления.

Този човек е отишъл в Египет, за да си изкара хляба, и няма никаква друга вина, освен че в грешно време е бил на грешното място. Човекът е имал деца. И жена. И родители. Поживял е само 30 години. Всичко това са причини, които предизвикаха у мен дълбоко безпокойство, смесено с отвращение.

Сега изникват въпроси: ако този човек е екзекутиран, не е ли застрашен всеки, който си плати евтина почивка в дъгата от Дубай до Маракеш? Не е ли по-добре да бъдеш безработен на Балканите, вместо да се излагаш на риск в Либия, разяждана от банди въоръжени фанатици, в Египет, където хората са принудени да избират между военната диктатура и средновековното тълкуване на исляма?

В Ирак, който след американската интервенция се пука по шевовете? Познавам някои хора, които отидоха в Афганистан да припечелят за хляб. Не бих искал някой от моите познати – шофьори, логистици, инженери – да бъде принуден далеч от дома си да падне на колене и да чака острието на палача.

Не е ли точно това начинът на мислене, който иска да ни наложи терорът? Идеологическото безумие на така наречената „Ислямска държава“ се превръща в нейно пропагандно оръжие. Как да противостоим на страха и мъката, които всеки нормален човек усеща, когато види сцени на екзекуция? Всяка екзекуция е безсмислена, в това съм дълбоко убеден. Разстрелите в Китай или Русия, „хуманното“ убиване с инжекция в САЩ. Държавите, които смятат за свое право да бъдат господари на живота и смъртта, са според мен в крайна сметка организирани убийци.

Какво да кажем за маскираните човешки същества, които като че ли са излезли от филм на ужасите в действителността на разпадащи се държави, за да убиват невинни хора? Дали те заслужават съд? Да, след военното поражение на „Ислямска държава“, което ще последва, когато западните държави и арабският свят видят големите си грешки, довели до създаването на антихуманна парадържава, убийците и техните вдъхновители трябва да бъдат съдени.

Дотогава ни остава безсилно да осъждаме атавистичното вилнеене на фанатиците. И да си спомним, че и на Балканите има шепа хора, които одобряват това клерофашистко вилнеене, издигайки черни знамена.

Нека не позволяваме те да наложат на нас или на нашите деца програма, в която религиозният фанатизъм се изравнява с която и да е вяра. Защото това просто не е едно и също. Този път умря някой наблизо. Мир на изстрадалата ти душа, Томиславе.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.