За речеви, говорни и др. дефекти на нашенеца

Не знам как се е случило и откога, но българинът от училищната скамейка е осакатен – не може да се изразява. И стари, и млади. Малцина са онези, които се изразяват ясно, повечето поради професионални причини. Останалите – мъка.

Американците (тъпите американци) в училище пишат есета, чиято основна цел е да се научат да се изразяват. Ние пишем съчинения, в които развиваме теми, заучени глупости.

Езикът е задръстен с клишета и купешки думи, които някои навързват съвсем неадкватно в речта си. Един текст от английски, преведен на български, излиза с 1/3 по-дълъг, поради по-сложния начин на изразяване на български.
Простолюдието повтаря заучени клишета, чути по телевизията.

В e-vestnik постоянно получаваме писма, в които ни описват страшни далавери, но нищо не можеш да разбереш, пълна каша. Пишат така, като че ли всички останали знаят за какво става дума. А неотдавна един ни беше пратил медицинско свидетелство, без никакъв текст. Пратил го сигурно на куп медии. И ти трябва по съдържанието му – кръвонасядания и др. – да разбереш какво се е случило.

Поначало този начин на мислене – всички останали знаят това, което и ти знаеш, е в основата на българската каша и неразбирателство. Всеки си мисли, че и другите мислят като него. Затова толкова много хора говорят в „ние“ стил, от името на всички българи. И развиват нетърпимост и омраза към другия, като видят, че мисли другояче.

И понеже мнозина не могат да се изразяват, гледат мрачно или подозрително, като че ли ги лъжеш. А някои имат и говорни проблеми, не знаят правилен език, завалят думите. Това защото някои решиха демократично, че няма правоговор, както има правопис, че диалектът обогатявал езика и бил шик. Абе шик, ама не при водещи по телевизия и радио, ако може. Не е случайно, че в българските филми говорът не се разбира. Проблемът не е технически. И изглежда има някакво влошаване. Старите актьори от поколенията, които вече ги няма да сцената и екрана, говореха по-ясно и отчетливо.

Всичко ще започне да се оправя, когато почнем да пишем есета (съчинения) в училище – не преразказ на заучени теми за възрожденци и писатели, а за всекидневни теми, за честността, любовта, парите, предателството, или просто „пазар“, „смартфони“, „чалга“ и т. н. И да се държи на правоговора.