Някои изчезнали марки уиски…
Харисън Форд в „Търсачи на изгубения кивот” пие уиски „Belle of Lincoln” („Красавицата на Линкълн”) – първоначално наименование на бърбън-уискито „Джак Дениълс”.
Към 1890 г. спиртоварната в градчето Линчбърг в щата Тенеси на предприемача Джак Дениъл е била в границите на старата община Линкълн и оттам дошло името на уискито. Мълвата говори, че Джак Дениъл, ерген, го е кръстил на някоя местна красавица. След смъртта му поне 12 местни жени претендирали те да са вдъхновителки на името на уискито.
Днес се продават като реликви стари празни бутилки, също и реплики на някогашната бутилка и чаша от онова време – края на 19 век.
На снимката с Харисън Форд се вижда стандартната масова бутилка на това уиски от края на 19 век.
Но има една малка серия от няколко специални бутилки от дебело стъкло, с гравирано име вместо етикет, които основателят на спиртоварната Джак Дениълс подарил неизвестно на кого. Смята се, че нито една не е запазена до наши дни.
Днес спиртоварната произвежда отново уиски Belle of Lincoln, в специална бутилка от дебело стъкло, за колекционери, същата като онези, които е подарил пионерът на бърбъна в Тенеси.
През 1979 г. е пусната специална серия „Джак Дениълс” – Belle of Lincoln във въпросната бутилка „декантер” 1,75 л (приблизително половин галон), 45% алкохол (90 proof). В последните години цената му се е движила около 1000 долара бутилката. От тази година цената пада на около 500 долара, защото спиртоварната пуска на международния пазар нова серия от същото, 45% алкохол, в същата бутилка от дебело стъкло, но 1,5 литра.
Сега дори празните бутилки „декантер” от серията Belle of Lincoln от 1979 г. се предлагат по 40-70 долара на аукциони.
Уискито „Джак Дениълс“ се рекламира като „Тенеси уиски“, а не като бърбън. Но по американското законодателство то е бърбън. Отговаря изцяло на регулациите за бърбан – царевицата е между 51 и 79% от суровината за производство, съвпада и с другите изисквания за straight bourbon. Според Североамериканската търговска организация „Джак Даниълс“ е „Стрейд бърбън, произведен в Тенеси“.
Претенциите за „Тенеси уиски“ са по-скоро рекламно-маркетингова стратегия. Изтъква се като аргумент, че дестилатът се филтрира (както водка) през кленов въглен, което уж премахва аромата и вкуса на бърбън.
