Комунизмът позволи на Германия да се обедини

17 години от обединението на Германия

Източногерманците ли бяха причината? Или Хелмут Кол? А може би Роналд Рейгън? Не, основната причина за обединението на Германия беше отслабването на съветската власт.

На 3 октомври 1990 година стотици хиляди източногерманци се събраха при Бранденбургската врата в Берлин, за да отпразнуват обединението на Германия. То се дължи не толкова на силното им желание или разрешението на Америка, а на това, че комунизмът беше слаб, за да го предотврати. Снимка: aref.de

На кого дължим всъщност обединението на Германия? На източногерманците? Които демонстрираха смело и настойчиво и така допринесоха за края на Германската единна социалистическа партия на ГДР? Те пробиха стената в Берлин и отвориха един шлюз, който вече никой не искаше да затвори – нито немските правителства, нито световните сили Америка и Съветски съюз. Един разделен насила народ се сля в едно, а неизбежната последица беше обединението.

А дали заслугата не е на постоянното “размекване” на ГДР от Федерална република Германия? Канцлерите в Бон помагаха на управляваната от социалистическата партия република с кредити и с уверенията, че не искат “да дестабилизират” ГДР. Едновременно с това обаче те принудиха заключената за Запада източна държава да се отвори. Колкото повече ставаше това, толкова по-малко по-бедната ГДР успяваше да отблъсква приближаващата се демокрация на благосъстоянието.

Немската марка се превърна в полулегална втора валута, западните стоки станаха мерило за качество, а западната мода определяше вкуса. Ставаше все по-трудно да се парира желанието за демократични права и свободи. Така възможността за съществуване на по-слабата немска държава се изчерпи.

Дали пък не е допринесъл Хелмут Кол? Без съгласието на държавите-победителки от 1945 година на Федералната република и на ГДР нямаше да им бъде позволено и те нямаше да се обединят. Кол стана канцлерът на единството, защото той наполовина изкопчи и наполовина купи съгласието на четирите световни сили.

Никой в Европа не желаеше Германия да се превърне в най-голямата държава на континента, а разделението на германците разделяше силата им и изглеждаше като условие за мира в Стария свят. С помощта на американците Кол направи така, че Германия се обедини с, а не срещу Европа, както се случи през 1871 година.

Михаил Горбачов се примири, че комунистическата империя се разпада, а краят на Студената война сложи край и на разделението на Германия. Снимка: delo.to.kg

А дали заслугата не е на американския президент Роналд Рейгън? Той въоръжи САЩ, за да неутрализира военната сила на Съветския съюз. И с голямото индустриално превъзходство на Америка принуди съветския партиен и държавен ръководител да се откаже от надпреварата във въоръжаването. Едновременно с това обаче той беше готов да сложи края на Студената война с Михаил Горбачов. Разделението на Германия беше нейно следствие и не можеше да преживее края й.

Вярващите спряха да вярват

Без съмнение всички, споменати дотук, допринесоха с нещо за това, Федералната република и ГДР да станат отново една държава. Но само с по нещо.

Основната причина за обединението на Германия беше упадъкът на съветската мощ. Комунистическият свят – от суперсилата Москва до всичките й сателитни държави – не можеше да съществува повече. Моделът му да управлява и да ръководи икономиката беше стигнал до границите на възможностите си.

Така изчезна идеологическата самоувереност. Вярващите, които и без това навсякъде бяха малцинство, престанаха да вярват, а управляващите вече не бяха сигурни нито в себе си, нито в това, какво да правят.

Империята се прокъса по краищата, Полша и Унгария се демократизираха, а Горбачов се примири с това. И когато на 9 ноември 1989 година стената беше пробита, той трябваше да се задоволи с едно извинение на шефа на социалистическата партия Егон Кренц и да попита разтревожен Кол и Бранд дали са наясно със заплахата от ситуацията.

Светът беше обърнат с главата надолу. Както и преди, 350 000 съветски войници бяха стационирани в ГДР, като по-рано гарантираха там спокойствието, а сега господарят на съветската империя предложи на западногерманските политици “да подейства на хората успокоително”.

Москва не само загуби силата си, но спадна и волята й за власт. Източногерманците можеше да изместят от постовете им функционерите на социалистическата партия, тъй като съветските войници останаха в казармите.
Това беше вторият път в рамките на 40 години, когато Москва не потуши въстание в границите на империята си. Демонстрантите в Лайпциг и в другите градове нямаше да могат да се съпротивляват, ако съветските танкове бяха тръгнали срещу тях.

Златната кукичка за риба

Проникването на Запада в ГДР и постепенното отслабване на господството на социалистическата партия станаха възможни само защото Москва не пожела да принуди Хонекер да продължи да държи ГДР настрани от Федералната република. Една група в берлинското политбюро постоянно клеветеше шефа си в Кремъл, където също виждаха заплахата доста ясно, но не знаеха какво може да се направи.

Съветската икономика не беше в състояние да доставя в ГДР това, което се внасяше от Федералната република. А й липсваха сила и решителност, за да отстрани Хонекер. Освен това нямаше и наследник, който да обещае, че ще реши проблемите в ГДР.

Така още предшествениците на Горбачов се предадоха и гледаха отстрани как ГДР поглъщаше все по-дълбоко златната кукичка, от която вече не можеше да се откачи.

Комунизмът загина от само себе си, не беше победен

Канцлерът на Федералната република Хелмут Кол се превърна в символ на обединена Германия. Той обаче можеше да работи за това едва след като Съветският съюз не предприе мерки срещу събарянето на стената, а съветските войници останаха в казармите. Снимка: hss.de

Хелмут Кол можеше да работи за обединението на Германия както вътре в страната, така и на външнополитическо ниво едва след като Съветският съюз прие разпадането на ГДР и събарянето на стената без да предприема действия. За “да”-то на Горбачов за обединението, а по-късно и дори за членството в НАТО на цяла Германия, той трябва да благодари политически на помощта на американския президент Буш-старши. Исторически обаче то се дължи на отслабването на властта на Съветския съюз. Никой лидер на Съюза – от Сталин до Черненко – не позволи на своята част от Германия да отиде в лагера на противниците.

Рейгън подтикна към това неуверения Съветски съюз, но не го принуди. Московската империя и целият властващ комунизъм беше победен не отвън, нито с политически или военен натиск, нито от прелъстяващото сближаване. Те умряха от само себе си, заради неспособността си да се хранят със собствени сили.

Обединението на Германия беше подарък на историята. Революцията на източногерманците има своята историческа стойност, а дипломатическите постижения на Хелмут Кол са за пример. Обединението обаче нямаше да е възможно, само защото немската нация беше прекалено силна, за да го понесе. То стана възможно, защото Съветският съюз беше прекалено слаб, за да се наложи завинаги в централна Европа.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.