Джоди Фостър: Искам да се видя в киното на 70 години

Джоди Фостър на премиерата на Другата в мен в Ню Йорк. Снимка: Ройтерс

“Другата в мен” – най-новият филм с участието на Джоди Фостър тръгва предпремиерно по софийските киноекрани на 5 октомври. В него актрисата играе ролята на нюйоркската радиоводеща Ерика, чийто живот се преобръща, след като е пребита, а годеникът й е убит от банда улични престъпници. Обезсърчена от нехайството на полицията, тя започва да обикаля улиците на града и да раздава справедливост, убивайки всички разбойници, които я заплашват.

Джоди, която на 19 ноември ще навърши 45 години, се снима в киното повече от 40 години и има репутацията на една от най-интелигентните и внимателно подбиращи ролите си актриси в Холивуд. Играла е в над 70 филмови и телевизионни продукции, сред които “Шофьор на такси”, “Мълчанието на агнетата”, “Маверик”, “Контакт”, “Анна и кралят” “Паник стая”, “Летателен план” и др.

През 1989 г. за ролята си в “Обвинената” Фостър печели Оскар за най-добра актриса, а през 1992 г. получава и втори за “Мълчанието на агнетата”. Ето какво разказва тя в скорошни интервюта за сайта indielondon.co.uk и списание “Entertainment Weekly”.

– Джоди, как се чувствате след толкова тежък филм като “Другата в мен”?

Джоди заедно с партньора си от филма Терънс Хауърд. Снимка: Ройтерс

– Вложих много време и усилия в този филм. Снимките бяха за мен едновременно прекрасно и ужасно преживяване. Една от причините толкова да харесвам драматичните филми е, че те винаги оказват страхотно влияние върху мен. Това нещо не може да се обясни, то е емоция, усещане.
– Приличате ли по някакъв начин на вашата героиня Ерика?
– Имаме общи неща, да. Тя е интелектуалка и разсъждава за живота и света много философски. По това прилича доста на мен. Обичам да играя такъв тип роли – на жени, които вървят по собствен път и се справят сами с живота. Моите роли не са на сестрата на някого, майката на някого или съпругата на някого. Аз обикновено съм главното действащо лице във филмите.
– Колко далеч бихте стигнали в отстояването на позициите си?
– Истината е, че в живота не съм кой знае колко смела. В работата си съм такава, но не и в личния живот. Не съм силен характер и много рядко се ядосвам. Но когато някой все пак успее да ме разгневи, съм способна да го изравня със земята.
– С какво искате зрителите да запомнят филма?
– За мен този филм е много сложен, дълбок и затрогващ. Надявам се зрителите да го възприемат така и на финала да се чувстват не само ужасени, но и тъжни. Сюжетът е шокиращ, но е доста правдоподобно отражение на социалната действителност не само в Ню Йорк, ами в цяла Америка.

[swf] data=“http://www.youtube.com/v/4xIEHMHRZmM“, width=“425″, height=“350″ [/swf]
– Не се ли тревожите, че публиката ще се измори да ви гледа само в драми?
– Не, тъкмо обратното. Джулия Робъртс и Сандра Бълок се снимат в романтични комедии. Аз се снимам в мрачни филми и мисля, че се справям добре.
– Все пак не бихте ли се пробвали в по-лек жанр?
– Не, още на 18-годишна възраст реших да не участвам в такъв тип филми. В продължение на много години в Холивуд се снимаха предимно романтични комедии. Но те никога не са ме интересували.
– Но филмът “Маверик”, в който играете с Мел Гибсън, е романтична комедия…

Актрисата в кадър от филма. Снимка: Ройтерс

– Този филм е изключение. Ролята трябваше да играе Мег Райън, но тя се отказа две седмици преди началото на снимките и аз я заместих. Направих го заради Мел, защото двамата сме добри приятели. Филмът имаше успех, но, както казах, не бих правила кариера в този жанр.
– На 30 години вече имахте два Оскара. Мечтаете ли за трети?
– Естествено, би било чудесно, но аз не гледам на филмите като на евентуални кандидати за Оскар. Когато се съгласих да участвам в “Мълчанието на агнетата”, тъкмо бях спечелила Оскар за “Обвинената”. Всички ми казваха: “Защо ти е да участваш в този филм? Ще бъдеш в сянка. Хубавата роля е тази на Антъни Хопкинс. За теб остава по-второстепенната.” Но аз вече бях решила да участвам във филма и повтарях: “Харесвам ролята, искам ролята. Нямам намерение да се състезавам с Антъни Хопкинс.” А после и двамата спечелихме Оскар. И всички започнаха да разсъждават чия роля е по-добрата.
– Вие сте си родена в Лос Анджелис и продължавате да живеете там. Не е ли малко труден животът в този град?
– Труден е за тези, които мечтаят да се движат в средите на маститите продуценти и режисьори, чиито съпруги имат силиконови гърди и устни. Аз не искам такива хора за приятели. Близките ми хора са съвсем различни. Аз също не приличам на повечето актриси и никога не съм искала да спечеля ролята на гаджето на Том Круз в някой филм. Така че за мен конкуренцията в Ел Ей е поставена на съвсем друго ниво.
– Как се чувствате след 40 години в киното?

Джоди раздава автографи на свои почитатели на фестивала в Торонто в средата на септември. Снимка: Ройтерс

– Не знам. Не мога да повярвам, че е минало толкова много време. Снимах се в киното през 60-те, през 70-те, през 80-те, през 90-те години и продължавам да го правя. Това е много шантав бизнес, особено за дете. Когато лицето ти е покрито с пъпки, имаш проблеми с килограмите и си сърдит на целия свят, просто не трябва да бъдеш публична фигура. Спомням си, че в началото на кариерата ми, майка ми ми каза: “На 16 или 17 години ще престанат да ти предлагат роли, така че свиквай с тази идея.” Но не стана така и след години майка ми каза следното: “Жените не могат да градят кариера след 40 години. Какво ще правиш след като ги навършиш?” Скоро ще стана на 45, така че за мен общоприетите правила явно не важат.
– Как си представяте бъдещето си в киното?
– Не съм мислила много за това. Няма да ми е особено трудно да се откажа от киното в този момент. Но би ми се искало да се върна, когато навърша 70 години. Това ще е съвсем различна кариера – с толкова нови и интересни роли. Очаквам го с нетърпение.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.