Чудото на балканския хумор се получава на запад от нас

„Лайно такова” са последните думи, които героят на Анте Томич в „Чудото в Поскокова Драга” чува от жена си на смъртното й легло (изд. „Колибри”, превод Русанка Ляпова). „Недей да повтаряш моята грешка”, предупреждава той 38-годишния си син, когато онзи решава, че трябва да си вземе булка.

Има още 3 по-малки, безженското семейство е последният обитател на Поскокова Драга, захвърлено из чукарите село някъде над Сплит. „Мине не мине, току ми довтаса някой. Туй е вече втори път за трийсет години да искат да им плащам тока. Няма да го търпя повече”, оплаква се нашият на наминалия свещеник и затваря двамата инкасатори в мазето.

Тяхното пленничестсво ще се окаже фатално след няколко месеца. Всичко е фатално в романа на хърватския писател, защото е здрава литература.

Та най-големият син слиза в Сплит за невеста. Той е ветеран от Отечествената война. За хърватите онази от 1991-1995 е такава. Преди 15 години като войник изкарал любовна нощ с келнерка и тръгва да я дири. След 2 месеца усилено търсене я намира. След 2 дни тя ще се венчае с началника на полицията в Сплит.

И се почва чудото. В романа има всичко: преследване с коли, стрелба, кютек, батални и любовни сцени, зашеметяващи обрати. Той е по-добър от предишния „Какво е мъж без мустаци” на Томич.

Балканският хумор е сложна литература. На сърбохърватски се получава, там се получават киното, музиката, футболът – непрекъснато. На титулната страница пише „Превод от хърватски”, как се делят, те си знаят.

Утилитарността изяде нашенския хумор – продаването на телевизионно време и тиражи и даването на едно рамо на правилните политици. Едни мъже се явяват в женски дрехи и рецитират остроумия от арсенала на читалищната самодейност. И публиката им се радва, значи го заслужаваме.

А хуморът е литература, тя се прави въпреки радостите на публиката, не че радостта е противопоказна. Казва го онзи полицейски началник към края на романа: „На правдата краката са къси. Тя, дето се вика, е бавна, но винаги идва”.

От Книжен Ъгъл

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.