Китайците прегръщат стария враг Япония

Ли Хюин скача на крака, изпъва се и повдига бастуна си.
„Вдигаш пушката, държиш я здраво и се прицелваш в мишената“,
издекламира той, присвивайки първо дясното, а после и лявото
око, както е бил обучаван, когато патроните са били кът и
безценни.

91-годишният ветеран притиска бастуна към рамото си, свива
показалеца и имитира натискане на спусък.
Ли е виждал за последен път военни действия през 1944 г. в
състава на китайския експедиционен корпус, изпратен да превземе
планинската граница между Китай и Бирма, което преобръща хода на
войната в континентална Азия.

Поражението на японските сили там от сухопътни части,
командвани от китайските националисти – Гоминдан, сражавали се с
китайски доброволци от чужбина и американски пилоти от
„Летящите тигри“, позволява да бъде отворен пътят за Бирма и в
континентален Китай да достигат стоки.

Седемдесет години след капитулацията на Япония Китай започва
да признава приноса на „ветерани“ като Ли, след като
десетилетия дискриминираше войниците на Гоминдана, който
по-късно изгуби китайската гражданска война.

Плановете на Пекин за военен парад на 3 септември за
отбелязване на 70-ата годишнина от капитулацията на Япония
включват само един представител от Тайван, където след
поражението си Гоминданът създава съперническо правителство след
1949 г. Решението на бившия президент националист Лян Чан да
присъства предизвика спорове в Тайван.

Малките стъпки за признаване на приноса на
Националистическата партия – преди две години, например,
ветерани от Гоминдана получиха право на пенсии и да участват в
отбелязването на годишнини – се смятат за начин за ухажване на
Тайван, за да бъде убеден да се обедини с континента.

„Постигнат е истински напредък през последните две години“,
казва Сун Чунлун, бивш журналист, чиято благотворителна фондация
организира събиране на дарения и визити за близо 7200 ветерани
от Гоминдана, които все още живеят в Китай. „Ако се надяваме да
се помирим, трябва да гледаме на историята по-обективно.“
От седем десетилетия Китайската комунистическа партия
представя себе си за главния победител във войната, като
минимизира ролята на Гоминдана. През 2006 г. притурка на вестник
беше закрита, тъй като публикува първото признание в масова
медия, че десетки хиляди войници от Гоминдана са загинали в
битките с японците.

Дори това лято на рекламни афиши за
документалния филм „Декларацията от Кайро“ за срещата през 1943
г. между Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и генералисимо Чан
Кайши от Гоминдана на мястото на Чан Кайши е сложен
председателят на ККП Мао Цзедун. „Комунистическият режим се опитва да се представи като
главната сила срещу японците, което не е вярно“, казва Джордж
Цай, политолог в Тайван.

В някаква степен Комунистическата партия дължи управлението
си на японската окупация на Китай, завършила през 1945 г.
Антияпонските нападки на Мао Цзедун от базата му в Юнан, далеч
от фронта, спечелиха на ККП легитимност сред по-широките маси и
комунистически контрол над индустриалния североизток, след като
японското оттегляне му помогна да спечели гражданската война.

Офицерите и войниците, които останаха в континентален
Китай, „понесоха тежестта на историческите промени“, каза Сън. В
комунистическите чистки в началото на 50-те години е изчислено,
че са екзекутирани 1 милион поддръжници на Гоминдана. Те
станаха отново мишени по време на Големия скок през 1951-1961
година и на анархията през културната революция през 1966-1976
г.

Много оцелели сега живеят в нищета, отчасти заради
политическото си минало, без да имат право на брак и лишени по
този начин от деца, които да се грижат за тях на старини.
Изключение прави юнанското село Тънчун, където скромно
гробище на обрасъл с борове хълм е единственият мемориал за
войниците на Гоминдана. Тук помирението е по-лесно, защото
районът почти не е бил докоснат от жестоката гражданска война и
ветераните от Гоминдана като г-н Ли са почитани просто като
„стари войници“.

Посетители, отраснали с разказите за подвизите на
комунистическата армия, „идват тук и силно се изненадват“, казва
Бай Шаочин. Неговото местно историческо дружество се
надпреварва с времето да записва имената и спомените на
застаряващите местни ветерани.

Мемориалната зала в Тънчун отразява подробно боевете, които
Ли е преживял между японските сили, окупирали най-далечните
райони на Китай, и дивизиите на Гоминдана, опитващи се да ги
задържат извън северна Бирма. Тя признава също съществуването на
„жените за разтуха“, които са обслужвали сексуално японските
войници, местните бунтовнически милиции и труда на китайските
работници, които разсичали джунглите и чукали камъни, за да
построят пътя към Бирма.

Един от тези работници е 94-годишният Сюй Бънцзен, комуто
възлагат на 16 години да разпръсква чакъл по калния път в
джунглата. Г-н Сюй накрая се присъединил към местен батальон,
който измъквал инструменти от американски самолети,
катастрофирали, докато прелитали над „Гърбицата“, между Индия и
столицата на националистите Чункин. Той гордо показва снимки на
военни аташета от САЩ, които са го посещавали да му благодарят
за ролята му при спасяването на пилот от „Летящите тигри“.
„Трябва да намерим нещата, които ни обединяват“, казва г-н
Сюй, имайки предвид Тайланд.“Почитта към нас е начин да бъдат
почетени всички, които загинаха.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.