Сладка мания – китайската страст за мед от манука

Когато преди 30 години Питър Молън, вече пенсиониран учен от
Нова Зеландия, започва да изследва свойствата на меда, търсенето
на вида, който пчелите правят от цветовете на местния храст
манука, е слабо.

„Обикновено го изхвърляха. Ако опитате истински мед от
манука, той има много силен специфичен вкус, който хората не
харесват“, разказва изследователят.

Тогава обаче Молън открива, че в меда от манука има нещо
специално – за разлика от всички останали видове мед по света
той има антибактериални свойства, благодарение на които може да
лекува рани и да помага за стимулиране на имунната система.
Антибактериалните свойства, открити при други видове мед, се
дължат на хидроген пероксида, който бързо се разгражда в тялото,
за разлика от безпероксидната форма, открита в меда от манука.
След като лечебните свойства на мануката стават известни извън
Нова Зеландия, медът се превръща от стока парий в индустрия за
милиарди, в обожаван продукт от знаменитости като тенис звездата
Новак Джокович и актрисата Скарлет Йохансон.

Като златна треска

Сега се наблюдава експлозивно увеличаване на търсенето сред
богаташите в Китай, където непрекъснатите страхове за
безопасността на храните разпалиха ненаситен апетит за изцяло
натурални здравословни храни от чужбина. Преди седем години
вносът на мед от Нова Зеландия бе на практика нулев, но Китай се
изравни с Хонконг като втория най-голям пазар в света, според
официални данни, с внос от близо 1500 тона през 2014 година,
като по-голямата част е мед от манука. Общо пазарите на Китай и
Хонконг далеч надминават Великобритания, която за десетилетие бе
най-големият пазар в света, но вносът й постоянно намалява от
2009 година.

Общата стойност на новозеландският износ на мед достигна 187
милиона новозеландски долара (121,5 милиона щатски долара) през
2014 година спрямо 36 милиона новозеландски долара (23,7
милиона щатски долара) през 2005 година. Има вероятност износът
да нарасне още повече – целта на правителството е да превърне
меда от манука в индустрия на стойност 1,2 милиарда
новозеландски долара (779 милиона щатски долара) годишно до 2028
година. По този начин секторът ще стане толкова ценен за
страната, колкото и винопроизводството.

Новината се разпространява

Влезте в който и да е луксозен супермаркет в Шанхай и
веднага ще стане ясно кой е целевият потребител – при цени от
1789 юана (279 щатски долара) за бурканче от 500 грама от
най-скъпия мед от манука, само наистина богатите могат да си
позволят този продукт. Поскъпването на меда от манука в света се
подклажда от експлозивно нарасналото търсене и ограниченото
предлагане. Като цяло обаче в Китай вносните стоки са по-скъпи,
отколкото в други страни, особено определяните като луксозни
стоки.

Този мед се възприема по същия начин, по който корейците
възприемат женшена – скъп продукт, който приемате непрекъснато,
за да се радвате на продължително добро здраве.

За разлика от други луксозни стоки като чантите Louis
Vuitton или пътуване до Малдивите обаче потребителите не
възприемат меда от манука като покупка от суетност или символ на
статус, отбелязва Джеймс Рой от шанхайската компания за пазарни
проучвания CMR.

„На него гледат по същия начин, по който може да се каже, че
корейците глeдат на женшена – скъп продукт, който консумирате
непрекъснато за продължително добро здраве“, казва той.
Шърли Квун, 29-годишен оперативен мениджър в Шанхай,
разказва, че в Хонконг майка й започнала да купува мед от манука
преди няколко години като здравословен заместител на захарта в
овесената каша на закуска. Сега Квун си купува меда сама, както
правят и останалите членове на семейството, когато посещават
Нова Зеландия.
„Майка ми бе първата в приятелския й кръг, която започна да
купува ленено масло, предполагам, че тя е нещо като пионер в
тези неща“, допълва младата жена.

Подобно на други здравни мании в Китай, пазарът за мед от
манука се разраства най-вече благодарение на мълвата. Произходът
на стоката също има огромно значение в страна, залята от
фалшификати. Поради това водещите марки трябва да приспособят
маркетинговите си стратегии, като снабдяват магазини в Нова
Зеландия, популярни сред китайските туристи, и рекламират меда
си в китайските социални медии.
„Мълвата винаги е била ключов двигател за маркетинговата ни
стратегия“, посочва Брет Хюлет, главен изпълнителен директор на
Comvita – най-големия новозелансдки производител на мед от
манука.

„(Китайците) изпитват огромно недоверие към традиционния
маркетинг – например, към какъвто и да било продукт, подкрепен
от някоя знаменитост. Повече от всичко на света те вярват на
това, което чуят от приятел или роднина“, посочва той.
Производителите на мед от манука са затруднени да отговорят
на търсенето.

През май Comvita отчете рекордна печалба от 10,2 милиона
новозеландски долара (6,6 милиона щатски долара) за последната
финансова година, което е повишение с 28 % на годишна основа.
Този растеж отчасти е подхранван от търсенето сред китайските
туристи, като продажбите в Нова Зеландия са скочили с 92 %,
както и от електронните продажби, които са нараснали с 55 %.
В китайската платформа Taobao и сайта за микроблогове Weibo
през последните години изникна огромна мрежа от неофициални
продавачи, опитващи да се възползват от засиленото търсене.
Потребители с имена като „New Zealand Healthy Living“ и
„Nourishing Life“ рекламират мед от манука на цени, много
по-ниски, отколкото в традиционните магазини.

Продавачите вече са стигнали и до популярното приложение за
мобилни устройства WeChat. Една потребителка, уверява, че медът,
който продава, е истински, защото има сестра в Нова Зеландия,
която изпраща продукта директно в Китай с крайно важните номера
за проследяване на пратката.

Цената расте стремително

В миналото секторът бе засегнат от фалшификати, заради които
преди две години британската агенция за стандарти при храните
отправи предупреждение за подвеждащи и незаконни надписи по
етикетите на буркани с мед от манука.

Водеща асоциация на производителите на мед от Нова Зеландия
се опита да защити сектора, разработвайки т. нар. уникален
фактор на манука („Unique Manuka Factor“ – UMF). Това е система,
която информира потребителите за чистотата и качеството на меда
от манука във всяко бурканче. Създадени бяха и лаборатории за
тестване на автентичността на продукта на различни места,
включително в китайския град Нанцзин.

„За мен това е много, много важно. Изградихме тази степен на
доверие. Това е като да сложиш катаджия на пътя – има периоди,
когато той не трябва да прави нищо. Значение има дори самото
съществуване на този механизъм за проверка“, посочва Джон
Роклиф, ръководител на асоциацията UMF Honey.

Скокът в търсенето от Китай притиска производителите да не
изостават. През последните две години се наложи Comvita да удвои
броя на кошерите си до 30 000, за да поддържа стабилно
снабдяване. „Честно казано, не можем изцяло да покрием търсенето“,
признава Хюлет.

Други производители се разрастват в отдалечени части на
страната, докъдето кошерите трябва да бъдат превозвани с
хеликоптер, разказва Молън. „Сякаш бушува златна треска. Хората (в Нова Зеландия)
купуват по няколко кошера и просто ги слагат край оградата на
някой имот, в който има дръвчета манука, с надеждата да получат
малко мед от тях“, допълва той.

Нещо, за което Нова Зеландия не трябва да се тревожи, е
конкуренцията – заплаха може да бъде само Австралия, където
растенията също могат да виреят. Въпреки че според слуховете
китайците се опитват да отгледат у дома друга популярна
здравословна храна с чуждестранен произход – перуанските корени
мака – Роклиф не вярва, че Китай би могъл да развие собствено
производство на мед от манука заради природните условия.
„Ако успеете да пресадите Нова Зеландия в Китай, тогава ще
се разтревожа“, казва той

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.