Аплодисментите на германците – шамар за “германофила” Борисов

Иво Инджев

Аплодисменти за бежанците (в Австрия и Германия)? Това се случва в един друг свят. Това е нещо нечувано, невиждано и немислимо в държавата, в която законодателят на политическата мода от две петилетки насам, премиерът Бойко Борисов, прави следното изявление и безумно историческо обобщение:

“Виждате сега цяла Европа, все едно да говориш за наводненията или земетресенията… Полагаме усилия, но живеем във време, в което такова преселение (има), такъв ужасен свят не е имало от векове. Адекватно се справя България. Който е можел по-добре, да се е справял”, заяви Борисов, цитиран от Mediapool.

Аплодисментите за бежанците тук са като във вица за молците, които си мислели, че хората им ръкопляскат…С извинение за черния хумор с червени корени.

И каква е разликата ни със страните с кафяви корени, където днес хиляди хора приветстват най-човешки прокудените от войната и опасностите за живота в родината им бежанци?

Разликата е, че в страните с червени корени те не са изтръгнати, така както бяха изкоренени генетично сродните им подземни пипала на отровните социдеологии, превърнали тъкмо Европа през 20 век в развъдник, източник на тоталитаризма.

Националсоциализмът доведе до земетресението, което разруши (буквално) цели европейски държави и това беше осъзнато, признато, анализирано, дезинфекцирано и дори демонизирано-персонифицирано (за да се помнят демоните) явление.

Метастази на кафявите корени в Европа има доста, но не те са определящия фактор за преобладаващите обществените настроения. Тяхната алтернатива не се бои да се заяви: както има антиемигрантски настроения, организации и цели партии, така хиляди граждани на същия Дрезден, станал база на антиимигрантската вълна в Германия, беше залят с хиляди демонстранти с проемигрантски лозунги. Заради едната човечност, а не в името на някакъв келепир (какъвто винаги присъства в обясненията на Борисов, апелиращ към най-бакалските балкански апетити, търсейки ползицата във всичко).

Нищо подобно няма тук, в страната, в която интуитивният Борисов насочва своя герберизиран слънчоглед в посока към изгряващия избирател и в името на тази правилна ориентация е готов да избълва всякакъв поток от гадни и глупави аналогии за нещастниците като „земетресение”. И понеже успява да „респектира” (както казват полицаите) нещастниците, превръщайки България в най-избягваната дестинация от страна на бежанците, Борисов сгъстява фона на своето историческо присъствие в тази картина с абсурдни обобщения за „най-ужасното време”: времето на управление, което Той осъществява толкова успешно въпреки апокалипсиса.

Социализмът от съветски тоталитарен тип не претърпя нищо подобно на отрицанието на националсоциализма. Напротив. Той се възприема от доста наши съвременници като „градивно” явление, а не като земетресение. Частичните му руини служат за поклонение, вместо за покаяние. Защото не беше разтърсен от онези, които подмениха една негова форма с друга , при която по някаква китайско-руска логика съжителстват пазарното стопанство и носталгията по неговото отрицание НРБ и СССР. Само че намесата на държавата в икономическа вече не е идеологическа, а чисто криминална , подобие на руския държавен капитализъм, при който порциите се раздават от автократичния вожд .

Доста българи съчетават в двете си полукълба тези несъвместими величини. Борисов е типичен техен представител и на това дължи изборните си успехи на жонгльор между двете невъзможности, които си преливат електорална легитимност. Негови почитатели внушават за заблуда на колебаещите се противници на комунизма колко бил мразен Борисов от комунягите, макар да е ноторно известно, че ББ има много почитатели сред носталгиците по SS(SR).

Както е „мразен”, така не пропуска обаче да изпроводи на русофилското сборище край Копринка свята дясна ръка Красимир Велчев- освиркан (но не и отсвирен) от русолюбците за това, че е закъснял да се присъедини към Петата колона в сравнение с колегата си Сидеров.

Такова е, накратко казано, обяснението за земетресението (в главата на Борисов).

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.