Защо сирийските бежанци бягат от Турция в Европа?

ДПА

Бежанци в Белград. Снимка: от тв екрана

Много от сирийските бежанци, пристигащи в Европа, първо са
били в Турция, относително просперираща страна с прилична
ситуация в областта на сигурността. Защо тогава те бягат в
Европа?

Мнозина активисти за човешки права казват, че на много от
бежанците липсват храна, подслон и не могат да работят легално в
съседната на Сирия страна.

„Турция е безопасна страна. Останете там“, призова Виктор
Орбан, крайнодесният унгарски лидер, призовавайки бежанците да
не се опитват да стигнат до Западна Европа през неговата страна.

Ситуацията обаче е много по-сложна, отколкото се описва от
насторения против имиграцията унгарски премиер, казват
активистите за човешки права, посочвайки, че сирийците нямат
право да работят в Турция и страдат от липса на храна и жилища.
Активисти отбелязват, че Турция е била много щедра по
отношение на това, че пусна на своя територия около два милиона
сирийци. Правителството предложи на сирийците услуги и подкрепа
на цената на милиарди долари през последните четири години. Но
тяхната ситуация остава несигурна.

В Турция сирийците имат само временен статут на защита.
Затова Турция им позволява да останат, но не им предлага
никаква сигурност, казва Мустафа Ролас, адвокат, който работи за
Хюман райтс асосиейшън в Турция.

Ролас обяснява, че много сирийци силно се опасяват, че тъй
като нямат официален, законен статут на бежанци, могат да бъдат
изпратени обратно в разкъсваната си от война родина.
Над 240 000 души бяха убити в Сирия откакто през март 2011
г. започна конфликтът. Войната избухна след мирни
антиправителствени протести, които бяха потушени с насилие от
президента Башар Асад, който все още се държи на власт. С
времето възникнаха въоръжени бунтовнически групи и сега
твърдолинейни ислямски фракции, включително Ал Каида, доминират
в опозицията, докато екстремистката „Ислямска държава“ вилнее из
страната. Докато войната продължава, ще бягат още хора.

В Сирия е една от най-ужасните световни хуманитарни кризи,
казва Андрю Гарднер, турски изследовател от Амнести
интернешънъл. Нещата обаче се подобряват много малко за онези,
които излизат от страната и стигат до Турция. Жизненият
стандарт на много бежанци в Турция е ужасяващ, отбелязва той.
Бежанските лагери поемат около 10 процента от сирийците в
страната. Другите са разпръснати, включително десет процента са
бездомни, докато останалите живеят в подслони, в които няма
санитарни условия и липсват други основни неща.

Улиците в южна Турция и градовете в западната част и по
Средиземно море, откъдето лодките тръгват за Европа, са
изпълнени с бежанци. Това са следващите хора, които ще се удавят
в морето и ще бъдат намерени на бреговете, предупреждава Ролас
от Асоциацията за човешки права.

Гарднер от Амнести интернешънъл посочва няколко основни
проблема, пред които са изправени бежанците в Турция, което
обяснява защо те продължават да търсят по-добър живот в Европа.
Основният остър проблем е липсата на сигурност за храната.
Хората разчитат на благотворителност и нямат пари, те не знаят
откъде ще получат храна следващата седмица, казва Гарднер.

По закон на сирийците не се позволява да работят в Турция,
което заставя хората да отиват на черния пазар и прави живота
труден за онези, които искат да печелят заплата и да стъпят на
краката си. Мнозина, с които говорихме, вършат най-черна работа
за малко пари, получавайки половината или една трета от
заплатите, които би получил един турски гражданин. Говорихме с
много хора, които не са могли да си намерят никаква работа,
добави Гарднър. Както и Ролас, той е загрижен за бежанците,
които може да бъдат използвани от контрабандисти и които биха
били изправени пред опасност, дори и смърт в открито море,
опитвайки се да достигнат Европа.

Най-добрият начин да бъдат защитени е да им бъде дадена
възможност да могат да живеят достоен живот в Турция, казва
Гарднер. Но той настоява, че Европа и други западни страни също
трябва да понесат тежестта на кризата. Това означава да се
предложи финансова помощ на Турция, Йордания и Ливан, които
общо са приели около 3,7 милиона сирийци.

Дори Ирак, който страда от свой собствен конфликт след
водената от САЩ интервенция през 2003 г., е приел 250 000
сирийци. Гарднер настоява, че развитите държави също трябва да
отворят вратите си за нуждаещите се и да им помогнат да построят
отново живота си.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.