Мигрантската криза коригира имиджа на Меркел, но стилът й остава непроменен

Асошиейтед прес

Меркел според противниците на бежанската й политика. Снимка: от тв екрана

За два месеца представата за германския канцлер Ангела
Меркел като коравосърдечен злодей в европейската дългова криза
се трансформира в образа на героиня за хората, които идват на
талази в търсене на закрила на континента.

При различните кризи германската лидерка се възприема по
коренно различен начин, но поведението й е последователно:
първоначалната й реакция не е прибързана, после подходът й към
предизвикателството става решителен; тя настоява Европа да се
придържа към международните правила, внимателно следи
общественото мнение у дома; изразява надежда, че лидерските
умения на Германия ще помогнат за намирането на решение на
европейско ниво.

Меркел не удовлетворява всички в Европа с подхода си към
всяка от двете кризи. Няколко страни, които подкрепиха нейната
настойчивост за налагане на тежки условия по гръцкия нов
спасителен заем, като балтийските държави и Словакия, сега са в
другия лагер на спора дали Европа да приеме бежанци.

Но 61-годишната лидерка е безстрашна и популярността й в
Германия е непоклатима в момент, когато наближава десетата
годишнина от встъпването й в длъжност през ноември. Дълголетното
й управление се дължи отчасти на умението й да убеждава
германците, че държи под контрол заплетените кризисни ситуации и
че се съобразява с тревогите на съгражданите си – качество,
спечелило й псевдонима „Мути“ или „Мама“.

Непреклонната й позиция, че за Германия и останалите 27
членки на Европейския съюз е дълг да приютят хората, бягащи от
граждански войни, наложи подобен образ и в съзнанието на таящите
надежда мигранти.

Някои издигат високо снимки на Меркел, която бе приветствана
с аплодисменти и одобрителни викове миналата седмица в приют за
бежанци в Берлин.

Отличителен белег на политиката на Меркел винаги е бил
прагматизмът, а не патосът или визионерството. Промените в
представата за нея не означават промяна в подхода на Меркел,
каза Манфред Гюлнер, председател на социологическата агенция
„Форса“.

„Мисля, че тя действа както винаги много прагматично. Има
поток от бежанци и тя се опитва да го овладее“, каза той.
„Както винаги тя действа бързо, прави ход след ход“. Според
нея трябва да се помогне на бягащите от насилие в родината си,
„за да не си спечели Германия негативен имидж“.

Когато бе попитана миналата седмица как приема промяната
мнението на хората за нея в чужбина, тя отговори: „Доволна съм,
че Германия се превърна в страна, която много хора свързват с
надежда“.

„(Но) не си представям, че заслугата е само моя – тя е на
цялата страна, на хората тук, на многото, които отиват на жп
гарите и посрещат с добре дошли (търсещите убежище)“, каза тя.
Меркел изтъкна, че интегрирането на новодошлите може да се
окаже от полза за благоденствието на Германия, чието население
намалява: „Ако се справим добре, това ще открие повече
възможности, отколкото рискове“. Тя каза, че няма да бъдат
толерирани паралелни общности на пришълци, които отказват
интеграция, и призова новодошлите жени да учат немски, заедно с
децата си.

Настойчивостта на Германия за това колко е важно страните от
ЕС да се придържат към правилата подразни мнозина по време на
дълговата криза.

Донякъде този подход се наблюдава и в кризата с мигрантите.
Меркел отхвърли твърдението на Унгария, че това си е чисто
германски проблем, отбелязвайки, че женевската конвенция за
защита на бежанците се отнася за всяка страна от ЕС.
„Германия прави това, което е необходимо от морална и правна
гледна точка, нито повече, нито по-малко“, заяви тя.

Правителството й отхвърли някои обвинения, че самата
Германия пренебрегва правилата на ЕС, като решава да не връща
сирийските бежанци обратно в първата държава от ЕС, на чиято
територия са стъпили. Тя предприема търпелив, упорит подход в
опит да убеди твърдо отказващите да приемат повече хора страни,
да споделят това бреме.

Меркел си навлече през лятото критики у дома заради
първоначалната си колебливост дали да реагира на бежанската
криза, докато в същото време много германци решиха да помагат на
бежанците и се увеличиха опасенията от нападения срещу бежански
приюти. Меркел отново приложи отдавна известния прийом да
остави настрана спорните въпроси, докато не усети политическите
настроения.

Отначало тя даде поле за изява на вътрешния си министър и на
вицеканцлера на Германия, след което пое инициативата, като
посети център за бежанци в източния град Хайденау, където група
крайнодесни хвърляше бутилки и бомбички по полицията.

От този момент Меркел превърна въпроса в своя собствена
кауза и разреши преди около седмица да бъдат пуснати в Германия
хиляди мигранти, които преди това се бяха струпали в Унгария.
Правителството й заяви, че това е еднократна мярка, целяща да
облекчи извънредното положение.

От тогава притокът на нови хора не показва признаци на
отслабване. Меркел все пак има лукса да управлява в коалиция на
най-големите германски партии с огромно парламентарно мнозинство
и либерална лява опозиция.

Единствените значими критики до момента са дошли от
Християнсоциалния съюз – баварската сестринска партия на
Християндемократическия съюз, според която решението на Меркел
да приеме мигранти от Унгария е грешка. Канцлерката отхвърли
тези критики и изрази увереност, че е права.

Вчера правителството на Меркел въведе контрол по границата
си с Австрия в опит да ограничи притока – както и да увеличи
натиска върху други страни от ЕС да помогнат с носенето на това
бреме. Вътрешният министър Томас де Мезиер каза, че не бива да
се злоупотребява с готовността на Германия да помогне.

По същия начин както настояваше, че гръцката дългова криза
няма да бъде решена изведнъж, Меркел подготвя германците за
дългия процес по справяне с потока от бежанци. Тя подчертава, че
няма юридически ограничения за броя на хората, бягащи от
преследване, които имат право на убежище. Но онези, които не
могат да претендират за подобно нещо, трябва да бъдат върнати
бързо у дома, особено многобройните бежанци от балканските
страни.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.