„Турски поток“ е отложен заради Русия, а не заради Турция

Серкан Демирташ

Путин и Ердоган. Снимка: официален сайт

Преди близо 10 месеца, на 1 декември 2014 г., руският
президент Владимир Путин изненада света със съобщението за
спиране на проекта „Южен поток“, газопровод, който трябваше да
бъде построен под Черно море и през България, за да доставя
около 64 милиарда кубически метра природен газ към европейските
страни. Вместо този проект той обяви споразумение с Турция за
изграждането на нов газопровод, този път през Турция и Гърция,
който да пренася газ към европейския континент.

Ходът на Путин дойде, след като Европейският съюз отказа да
даде зелена светлина на проекта „Южен поток“ основно по
политически причини след анексирането на Крим от страна на Русия
и продължаващия й натиск върху Украйна. Едно от първите
последствия на тази нова Студена война между Русия и Западния
блок беше отказът от проекта „Южен поток“, в който Газпром вече
беше инвестирал около 5 милиарда долара.

Съединените щати и ЕС наложиха значителни санкции на Русия
след анексирането на Крим и при тези обстоятелства нямаше начин
да се осъществи друг проект за газопровод от Русия към Европа.
Тогава дойде идеята да бъде предложено на Турция изграждането на
нов газопровод, който да заобиколи Украйна и регламентите на
ЕС. В замяна Русия предложи отстъпка от цената на газа, който
продава на Турция.

Продължилите месеци дискусии обаче не доведоха до резултат,
тъй като двете страни не успяха да се споразумеят за условията
на проекта, както и за размера на отстъпката. Както коментирахме
преди известно време, Турция показа нежелание да придвижи
напред проекта, след като руският натиск за незабавно сключване
на споразумение беше отблъснат.

В крайна сметка, заместник-председателят на управителния
съвет на Газпром Александър Медведев призна на 14 септември
отлагането на проекта. Но Медведев обвини политическата криза в
Турция за това отлагане, без да забележи глобалното напрежение
между неговата страна и Западния блок от началото на украинската
криза.

Русия изпрати проектоспоразумение в края на юни, за да
поиска мнението на Турция и след това да седнат на масата и да
финализират споразумението.

Турция беше под сериозен натиск, както от САЩ и ЕС, така и
от регионалните си партньори, като Азербайджан и други страни
производители на газ, да не подписва това споразумение. Въпреки
че някои в правителството смятаха, че този проект за газопровод
би помогнал на Турция в амбициите й да стане регионален енергиен
хъб, представителите на министерството на външните работи бяха
по-предпазливи, изтъквайки, че подобен ход би могъл да сложи
край на целите на страната да привлече иракски, ирански,
туркменистански и още азербайджански природен газ в Турция.

Търсенето в Европа не нараства до такава степен, че всички
тези производители на газ да могат да сключат договори за
доставки на газ към европейските пазари, което означава, че
всичките им планове да се отворят към света пропадат, ако бъде
осъществен „Турски поток“.

Трябва да се отбележи, че има значителни усилия за
благоприятстване на постигане на споразумение между Азербайджан
и Туркменистан, което да позволи на туркменистанския газ да
преминава през азербайджанските газопроводи към Европа през
Турция. Турция наскоро инициира тристранна среща, за да обсъди
регионални въпроси, както и енергийното сътрудничество, усилие,
съответстващо на целите на ЕС и САЩ.

Така че основната причина за липсата на желание от страна на
Турция е това, че „Турски поток“ би направил осъществяването на
други бъдещи регионални проекти, предвиждащи Турция като
основен маршрут, почти невъзможни. „Турски поток“ не само ще
изложи на риск енергийното сътрудничество на Турция с други
нейни съседки, но също така ще изпрати неправилно послание към
останалата част от света – особено в навечерието на срещата на
Г-20, на която руската криза ще бъде обсъждана под турско
председателство в Анталия в средата на ноември.

Както може да се види, реалната причина за отлагането на
„Турски поток“ не е турската политическа криза, а кризата, която
Русия предизвиква в целия регион. Една страна, която използва
природните си ресурси като оръжие срещу съседите си, не може да
бъде смятана за надежден и уважаван партньор.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.