Васил Василев: България не може да бъде отговорна за грешките на други държави в отношенията им с Близкия изток

Васил Василев. Снимка: Агенция Фокус

Васил Василев е предприемач, бивш журналист, бил е кореспонден в Ливан и Близкия Изток. В момента е председател на Фондация „Братя Василеви“, която финансира проекти свързани с българска национална кауза.

Министрите на правосъдието и вътрешните работи от Европейския съюз ще направят нов опит да приемат задължителни квоти за разпределението на 160 000 от бежанците в Гърция, Италия и Унгария. На извънредно заседание в Брюксел днес те ще обсъдят отново предложението на Европейската комисия. Основният спор между министрите е коя държава колко души да приеме от хилядите вече навлезли през границите на Евросъюза. Председателят на Европейката комисия Жан-Клод Юнкер е разговарял в неделя вечерта по телефона с лидерите на Унгария, Чехия и Словакия в опит да ги убеди да приемат предложените от него в сряда задължителни бежански квоти за страните-членки на Европейския съюз, съобщи „Ройтерс“. Дипломати обаче съобщиха, че постоянните представители на страните членки, които са разговаряли цяла вечер снощи, не са успели да намерят изход от задънената улица. Разделенията са толкова дълбоки, че решенията може да бъдат отложени за срещата на вътрешните министри от Европейския съюз на 8 октомври.

– Унгария, Чехия и Словакия отказват да приемат задължителни квоти за вътрешно разселване в съюза на 120 000 бежанци. До какво може да доведе неразбирателството в Европейския съюз, г-н Василев?

– До продължаващо обтягане на отношенията вътре в рамките на Евросъюза и до все по-остри въпроси дали Европейският съюз е в състояние да издържи на това огромно предизвикателство, което е нашествието от Близкия изток и Африка в Европа.

– А къде остана солидарността с хората, които бягат от войната? Европейският съюз е организация, която защитава основни човешки ценности и права?

– Вижте, солидарността в този случай е понятие, което се използва от големите европейски страни, които всъщност допринесоха за развитието на тези конфликти. Франция беше държавата, която първа бомбардира Либия при Бенгази по нареждане на Саркози – същият този Саркози, който разбира се не успя да предвиди това масово бягство от Либия на либийците, ужасени от условията, които им предлагат така наречените вдъхновявани от Франция, САЩ и Англия правителства и групировки, и сега се опитва да прехвърли отговорността на другите. Саркози преди няколко дни се измъкна от отговорността си и призова – представете си какво нахалство – България и Сърбия да бъдат превърнати в буферна зона за настаняване на всички бежанци. Каква солидарност? Откъде накъде ние ще бъдем солидарни след действията на САЩ, на Франция и на Англия по отношение на конфликтите в Ирак, в Сирия и в Либия? Ние ли сме, наши войски ли са направили това, което стана днеска в Ирак? Ние имаме ли участие в разпадането на Либия и за положението, в което днеска се намира Сирия? Виновни за това са едно към едно САЩ, Франция, Великобритания и този, който е предизвикал един проблем. Откъде-накъде ще прехвърля вината от болната глава на здравата и ще кара ние да страдаме заради техните необмислени грешки в Близкия изток? Откъде-накъде? Това не е солидарност. Ние не можем да бъдем солидарни с грешките. Ние сме солидарни в желанието си да върви напред и да вървим заедно напред, но не можем да носим на гърба си необходимостта за тези грешки – такива, каквито един български общественик нарече „грешките на един гигант с пилешки мозък“. Така че солидарността в този случай – те ни карат да мислим, че с имигрантите, солидарността е с тях, защото те не са предвидили резултатите от своите действия, те са направили големите грешки, те са предизвикали тези провали и рухването на държавността в Близкия изток и сега искат да го стоварят всичко това на нас. И от тази гледна точка страните от Вишеградската четворка са съвсем прави в отказа си да приемат имигрантите. Нека не забравяме, че Англия също не иска да приеме имигранти, Дания също. Няколко държави се позовават на някакви клаузи и казват „Ние няма да приемаме на наша територия част от тези имигранти“. И после: никой не си задава въпроса – става дума за разселването на някакъв брой хора, ама броят на тези хора непрекъснато се увеличава. Хиляди и десетки хиляди нахлуват в Европа всеки ден и какво? Когато се… ако се приемат тези квоти – а аз съм почти сигурен, че те няма да бъдат приети, а ще бъдат отхвърлени – ние ще трябва след 20 дни да приемаме и да участваме в ново разпределение на тежестите и отговорностите, предизвикани от безразсъдната политика. Така че това не е решение. Аз не смятам, че това заседание ще доведе до някакви резултати. Най-много то ще покаже, че егоизмът на големите западни държави е предизвикал остра вълна на негодувание сред всички, включително и в България.

– В последния месец често се задава въпроса, не само в България, а и най-вече в западните страни, защо богатите арабски държави не приемат бежанци – Кувейт, Ливан, Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства. Вашият отговор какъв е на този въпрос?

– Защото те ги тласкат към нас. Съвсем логично е те да ги приемат, защото те са тези, които бяха най-големите съучастници в провокирането на кризата както в Ирак, така и в Сирия, така и сега в Йемен. Така че Европейският съюз няма какво да се чуди, той просто трябва да използва възможностите, с които разполага, да окаже силно въздействие върху тези държави от Арабския полуостров, след като са надробили попарата, да бъдат така любезни да си я сърбат, а не да прехвърлят отровната чаша на някой друг да я изпие вместо тях.

– Това ново предложение на Европейската комисия предвижда нашата страна, България, да приеме по-малко от 2000 души. Това как би се отразило при нас, в България?

– Това е недопустимо. Пак казвам – откъде-накъде ние ще приемаме тези хора, ще ги издържаме за сметка на нашия изнемощял народ, ще ги издържа за сметка на безумната, безразсъдната политика, която са водили по отношение на Сирия, Либия, Ирак и т.н. големите западни държави? Те трябва да си носят отговорността. Ние не сме предизвикали с нищо тези конфликти, не сме ги разпалвали, не сме участвали в тях и ние не следва по никакъв начин да носим на гърба си, да плащаме за безотговорните действия на една или друга държава. Франция много добре знае какво е направила в Близкия изток. Франция беше солидарна с ислямистите в Сирия, Франция беше солидарна с бунтовниците срещу Кадафи. Франция и Англия особено зае по отношение на Ирак позиция, която беше абсолютно солидарна със САЩ, Франция не направи нищо срещу това. Така че нека те да си носят последиците от всичко това. Нека да принудят своите съюзници в Близкия изток – Саудитска Арабия и останалите държави, които имат предостатъчно земя, огромни финансови възможности, да се погрижат за тези хора и да направят така, че животът им да стане поносим. Не ние, не Европа трябва да носи на гърба си последиците от тези действия на големите западни държави.

– И в крайна сметка какво? Всички бежанци отиват и искат да отидат към Германия, към северните държави. Ако не се постигне договореност за това квотно разпределение – тук може би е важно, да не забравяме, че все пак говорим за живи хора – ако не се постигне, дали Германия ще успее да удържи на този натиск според вас?

– Германия да си прави сметките дали ще удържи, как ще удържи и какво ще направи. Ние трябва да мислим не за Германия, а трябва да мислим за България, за нейната териториална цялост, за сигурността на българските граждани. Това е работата на българското правителство. То е избрано не за да бъде солидарно с Германия или с която и да е друга европейска държава, а преди всичко да защитава националните интереси на Република България и на българския народ. В това отношение ние сме свидетели на доста противоречива на нашите интереси политика и би трябвало властта да си даде сметка, че с всеки изминат ден тази любезна за Европейския съюз и особено за големите западни държави политика настройва хората срещу властта, защото те виждат, че техните интереси грубо се показват и нарушават в името на някаква солидарност. Преди всичко солидарността трябва да бъде с българския народ, с българските граждани и с тези, които са избрали това правителство, които са го докарали на власт и от чиито решения трябва да зависи съдбата му.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.