Заплаха ли са за сигурността в Близкия изток сирийските бежанци?

Ройтерс

Бежанци от Сирия. Снимка: от тв екрана

Много от стотиците хиляди сирийски бежанци, пристигащи в
Европа, преди са живели в лагери и градове в Турция, Ливан и
Йордания. Сега те напускат тези страни, защото животът там става
все по-непоносим: намаляващите фондове за хуманитарна помощ
оставят бежанците с недостатъчно ресурси за купуване на храна и
други стоки от първа необходимост; възможностите за работа,
образование и достъп до основни услуги намаляват, а животът
става по-опасен поради напреженията с местното население.
Но сирийските бежанци не представляват такава заплаха за
сигурността, от каквато се опасяваме.

Бежанците са станали изкупителна жертва за влошаващата си
сигурност в съседните на Сирия страни. Местните жители в тези
приемащи бежанци страни, главно в граничните райони, смятат, че
сирийците представляват заплаха за тяхната сигурност.

Правителствата в тези страни споделят тези опасения. В резултат
на това сирийските бежанци често са обект на ограничения върху
свободното им движение – така стана, например, когато на
бежанците в турския град Килис бе наложена забрана да напускат
лагерите си, след като наблизо възникнаха сблъсъци. В Ливан
близо половината сирийци са били обект на някаква форма на
нападение, според анкета на Университет „Свети Йосиф“ от 2015
година. (Ограниченията върху свободното движение в Турция за
несирийски бежанци като афганистанците например в действителност
са по-строги, отколкото за сирийците).

Тези, които се опасяват, че бежанците ще грабнат оръжие или
ще се радикализират, често сочат примери от историята,
по-специално случая с палестинските въоръжени групи в Йордания
и Ливан. В Ливан например политици от водещата партия Свободно
демократично движение не пропускат да посочат палестинската роля
в гражданската война в страната и твърдят, че същото може да се
случи със сирийците.

Историята обаче предоставя и примери за бежанци, които не са
имали негативно влияние върху сигурността в приелите ги страни:
нито иракските, нито ливанските бежанци някога са внасяли
конфликт в Йордания или Сирия. Самото присъствие на бежанци не
създава само по себе си заплаха за сигурността. Огромното
мнозинство сирийски бежанци днес просто искат да оцелеят, без да
рискуват да бъдат депортирани.

Бежанците, сформирали въоръжени групи в миналото, са го
правели с подкрепата на външни сили. Предотвратяването на
милитаризирането на бежанците следователно зависи не само от
това как те са третирани и контролирани, а и от политиките на
регионалните сили. Египет и Сирия в различно време подкрепяха
палестинските въоръжени групи като част от борбата им срещу
Израел. През 90-те години Пакистан, търсейки стратегически
превес в съперничеството си с Индия, според някои съобщения е
спонсорирал афганистански бежанци, за да създаде движението
Талибан.

За да могат сирийски бежанци да сформират въоръжени групи,
те биха се нуждаели от подкрепата на чужда държава. Досега обаче
регионалните сили, замесени в сирийската война, предпочитаха да
не използват страните, приемащи бежанци, като бойно поле за
някоя от стратегическите си цели.

Съобщенията за бежанци, които биват вербувани, за да се
върнат да воюват в Сирия, будят сериозно безпокойство, но
нападенията в съседни на Сирия страни обикновено се извършват от
местни жители, а не от сирийци. Така например турски екстремист
беше зад бомбения атентат на Ислямска държава в турския град
Суруч, а ливански екстремист беше отговорен за бомбеното
нападение на Фронта Ан Нусра в ливанския град Триполи. Йордания,
която е подслонила най-малко 630 хиляди сирийски бежанци, не е
била обект на подобни атаки.

Бежанската криза може да допринесе за нестабилност в
съседните на Сирия страни по друг начин, най-вече ако жителите
на приемащите бежанци райони не получават адекватна помощ, за да
се справят с бежанския поток. Поради недостатъчно финансови
средства и планиране, най-бедните йорданци не получават помощта,
от която се нуждаят, за да оцелеят при растящите цени и падащи
заплати в резултат на бежанската криза. Ако хората в тези бедни
райони продължат да се чувстват изоставени от техните
правителства и международната общност, те може да прибягнат до
действия, които да дестабилизират региона.

Бежанците представляват слаба заплаха. Да се действа така,
сякаш всички бежанци представляват заплаха за сигурността, е
контрапродуктивно и рискува да доведе до самоизпълняващо се
пророчество. Мерките за сигурност, които накърняват тяхното
достойнство, е по-вероятно да разпалят екстремизъм и насилие,
защото водят до нарастване на недоволството на бежанците срещу
приелите ги правителства и допринасят за чувството им на
отчуждение. Проучване сред сомалийски бежанци в Йемен например
показа, че бежанците, които са малтретирани от учителите си в
йеменските училища са по-склонни да се присъединят към Ал Каида.

Един по-малко основан на мерките за сигурност подход към
третирането на бежанците е по-вероятно да предотврати заплахата
от милитаризиране и радикализиране.

Без такава промяна на поведението спрямо сирийците в техните
страни домакини в Близкия изток или новите им домове на Запад,
страните може в крайна сметка да създадат точно този проблем,
който се надяват да избегнат.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.