Меркел следва предпазлив курс в мигрантската криза в Европа

Меркел според противниците на бежанската й политика. Снимка: от тв екрана

Тя е може би най-влиятелната жена в света, но това не означава, че не може да си промени мнението. Само преди 10 дни Ангела Меркел неочаквано обяви изключение от европейските
правила, като отвори границите на Германия за влакови композиции, претъпкани с бежанци, повечето бягащи от войната в Сирия, и чието преминаване дотогава беше блокирано от враждебните унгарски власти. След което, в неделя, тя обяви установяването на контрол по границата с Австрия с цел по-добро
регулиране на притока на тези бежанци. Знае ли канцлерът какво всъщност прави?

Тя първоначално прегърна каузата на бежанците, в унисон с общественото настроение, което накара обществената телевизия Цет Де Еф да излъчи в най-гледаното време шоу с благотворителна цел. Това беше един добронамерен жест, подобен на онези след цунамито от 2004 г., което уби най-малко 250 000 души в южна Азия.

Но зад тази проява на щедрост се крие едно неправилно разбиране на това какво действително предполага сърдечното посрещане на бежанците. Еднократни парични дарения и няколко износени дрехи няма да са достатъчни.

Последиците от приемането на близо един милион бежанци вече започват да стават ясни. Да вземем само една от тях. С края на лятната ваканция много училища заварват физкултурните си салони с настанени там бежанци. В това има логика, защото малко други сгради имат тоалетни помещения, необходими за подслоняването на голям брой хора. Но то може да има и негативни страни. Освен за часове по спорт, тези салони са използвани и като спортни клубове за малки и големи. Германците може и да искат да
посрещат пристигащите бежанци с бонбони, но дали със същия ентусиазъм биха се лишили от следобедните и вечерните си спортни занимания, само и само да осигурят покрив над главите им за повече от няколко седмици? Съмнявам се.

Г-жа Меркел също се съмнява, но продължава да е в добро настроение. За разлика от гръцката криза, тази изглежда почти перфектно пасва на нейните таланти и тактика, и ще я покаже в най-добрата й светлина.

За канцлера казват, че обмисля нещата от края към началото им. Предугаждайки, че едва ли някой ще спре тези бежанци по пътя им към Германия, тя пое инициативата и ги покани да дойдат.
Тази рано дошла щедрост увеличи моралния натиск върху други големи страни от ЕК като Франция и Великобритания. Тя също така направи възстановяването на граничния контрол в края на миналата
седмица да изглежда като прагматично решение, а не като паника или предразсъдък. И всичко това може да подтикне ЕС да приеме  квотна система за разпределяне на бежанците по цялата си територия, както Меркел отдавна желае.

Нещо повече, Меркел успокои германците по своя характерен начин, като раздроби един гигантски, сложен проблем на десетки по-малки. Трябва ли държавното регламентиране на височината на стълбищните парапети да бъде оставено настрана, за да се намерят бързо стаи за бежанците в бивши казарми? Това е проблем, който тя може да реши, и ще го реши. Точно този неин сдържан, практичен подход вдъхва на германците доверие в канцлера.

Нейната популярност е близо до рекордни стойности. При все това тя ще трябва много внимателно да оправдае очакванията. В Европа, и в по-малка степен в Германия, ситуацията излиза от контрол. Ето защо обикновени хора се втурват да помагат. Но ако натоварването продължи да се  проявява, германците скоро ще започнат да държат властите отговорни. Те може би ще започнат с местните правителства, но
недоволството им скоро ще стигне и до канцлера. Още преди общественият ентусиазъм да започне да спада, Меркел вече се опитва да намали очакванията, както го е правила преди.

Баварският премиер Хорст Зеехофер не възнамеряваше да помогне на канцлера когато призова в края на седмицата за ограничаване на броя на новопристигащите. Колкото и парадоксално да изглежда, той направи точно това. Откривайки огън, Зеехофер стана първият високопоставен политик, който внуши, че германската щедрост трябва да има граници. Това даде на канцлера прикритие, за да възприеме същата линия.

Г-жа Меркел е изправена пред по-добра криза от тази по-рано през годината, когато Гърция заплаши да излезе от еврозоната за втори път през последните три години. След като в началото Меркел позволи на финансовия си министър да държи твърд тон, тя избегна финален сблъсък с френския президент Франсоа Оланд, който твърдо се противопоставяше на „Грекзит“. В крайна сметка Меркел не постигна резултата, който искаше. Но това не спря негодуванието на останалата част на Европа от факта, че тя се е
опитала.

Този път е обратното. С моралната си позиция и заплащайки голяма част от сметката, Меркел печели похвали, както и правото да насочи Германия и Европа към предпочитания от нея курс.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.