Само до 5000 лв. в брой; декларации пред НАП за разход над 700 лв. – откъде идват такива идеи?

Владислав Горанов. Снимка: официален предизборен портрет

„Промени в Закона за ДДС, предложени от Министерството на финансите, предвиждат всички регистрирани по ДДС компании, които купуват стоки за служебно ползване на стойност над 700 лв. и си възстановяват данъка за тях, да информират изрично НАП, ако тези стоки могат да се ползват и за лични нужди.

Декларирането ще става по електронен път. Липсата на такава декларация ще означава за НАП, че съответните вещи се използват само за лични нужди.”

Горното е мнение на министър Горанов и опит да се облагат по-голяма част от доходите.

А това е сполучлив коментар от ФБ:

„Великият финансов министър на ГЕРБ внесъл законопроект за смартфони, компютри и др. Ако се използват за лични цели да не се приспада ДДС.
Ами аз и тоалетната чиния на работа я използвам за лична… нужда…. Хахаха. Идиоти.”

Да се смееш ли да плачеш ли… не знам.

До 5000 лв. в брой – в полза на банките…

„Таван за плащания в брой до 5000 лв. и нов данък в полза на общините предлага законопроект на Министерството на финансите, публикуван на неговия сайт за обществено обсъждане„

Горното е от същия министър и министерство. И после защо се вдигали банковите такси? Ами вдигат се защото сте задължени да ги ползвате.

Има една прослойка младежи без особен стаж, която също включва и някои държавни служители или неикономисти, наричащи себе си либертарианци или още либертарианско общество. Флагман им е Владо Каролев, който уж е за по-голяма либерализация, а е на държавната хранилка. В последното няма лошо, но в крайна сметка става точно обратното на това което говорят. Искат либерализация и по-силна роля на пазара, а горния пример показва как пазара и потреблението на банкови услуги не се диктува от пазара, а от нови регулации.

Как очаквате цените на банковите услуги да поевтиняват, като законът ви задължава да ги ползвате?

Явно е че няма как. Ако всичко над 5000 лева минава по банка (по закон) то е ясно какво ще се случи с банковите такси. И без това от отчетите на БНБ се вижда, че таксите формират все по-висок дял от печалбата на банките, за сметка на приходите им от лихви по кредити. И какъв е тогава този пазарен модел в който се гарантира печалбата на банките със закон? А какво да си помислим за компетентността на Владо Каролев и на групичката либертарианци, които не пропускат и ден във ФБ без да напомнят за себе си?

Всеки сам да си прави изводите. Правилата си остават следните:

– пазарите и печалбите се създават със закони, а не посредством търсене и предлагане

– Не се доверявайте на хора, които ви говорят за пазари, а получават парите си от заплата или още по-зле от бюджета. На 100% ви лъжат. Дали умишлено или от некомпетентност няма значение. Резултатът е един и същ.

Какъв е тоя нов данък?

Когато обаче нещата опрат до вдигане на данъците, трябва да се зададат редица въпроси.

„С друго изменение общините могат да получат право да облагат доходите на физическите лица с данък до 2 процента. Ставката ще се определя от общинските съвети до 31 декември предходната година. Ако решение няма, ставката ще е нула„

Изобщо Министерството но финансите не спира да маже. Да обърнем малко внимание тук.

Какво стана с плоския данък?

Някой ще каже, ама той си остава така. Това не е същия данък и няма „прогресивен характер”.
Е, да, ама ЗАЩО, питам аз. Нали едно от достойнствата му беше, че е простичък за пресмятане и равен за всички? Сега какво става? – данъците няма да са съвсем равни, защото общините ще си решават сами. Оказва се, че май не е и толкова нисък, защото се налага да го увеличим.

2. Ще получават ли общините пари от бюджета и ще внасят ли в него?

Някой ще ми обясни ли тогава какво става с парите от местни данъци и такси? Нали чисто идейно общините би трябвало да печелят от тях? Ами да вдигнем тях. Защо трябва да се занимаваме с нов данък, който дублира стар и се събира от национална агенция, а се ползва от местната власт… изобщо мармалада е пълен.

3. Как ще правите данъчна реформа, без да имате оценка на крайния икономически ефект?

„Ами много лесно – би казал министър Горанов – Да не ни е за сефте?”

Защото на мен ми е интересно какви параметри са заложили като приходи, ако всяка община ще решава сама? Ще се отрази ли това на финансирането и от централния държавен бюджет? Не е ли това начин да се гонят краткотрайни интереси на кметовете, които след 4 години няма да са такива най-вероятно?

4. Ще контролираме ли движението на хората?

Къде ще плащам данък ако съм регистриран в с. Спанчевци, а работя в София? Ще ми правят проверки или ще създадат нов отдел „миграция на населението”?

В книгата „Тъмраш” (бел. ред. – родопски краеведски исторически хроники) авторът Ангел Вълчев разказва, че Рупчоската нахия е имала по-нисък данък, събиран от Ахмед ага Тъмрашлията и затова населението й се увеличавало по-бързо от останалите Родопски нахии.
Освен това пише, че регистрите на населението са били на арабски.

Не ме разбрахте може би, но тенденцията явно е да ни върнат в онези години след Освобождението от турско, така че свиквайте с тези думички.
От kendov.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.