Внезапно почина Цветан Начев, главният враг на Петя Славова
Цветан Начев, бивш директор на Международна ортодоксална банка „Св. Никола”, е починал внезапно в понеделник на 57 години.
През 2005-2007 г. Начев стана известен като водещ на предаването „Това не е истина” по телевизия СКАТ. Той е и автор на текстове за естрадни песни, има издадени стихосбирки, и е бивш ст. лейтенант от Първо главно управление на ДС (виж по-долу).
Начев е шеф на банката до 1998 г., когато тя се преименува на “Нефтинвестбанк” и основни собственици стават Митко Събев и Петя Славова. А през 2002 г. основен собственик става Петя Славова и името се променя на “Инвестбанк”.
Първоначалните акционери учредители са отстранени с помощта и на квестори от БНБ. Тези акционерни промени през 1998 г. и през 2002 г., след продължили години съдебни дела, в крайна сметка са отменени от всички инстанции, без право на обжалване, като нарушения на закона и устава на дружеството. Но БНБ отказва да се съобрази с решенията на съда.
Цветан Начев се опитва да влезе във владение в банката след поредното спечелено дело през 2002 г., но БНБ отново праща квестори и спира изпълнението на съдебното решение.
Поради делата на бившите акционери Цветан Начев се беше превърнал в главен враг на банкерката Петя Славова.
БНБ през годините упорито отказва
да възстанови в регистрите си предишните управители и акционери на банката, както е решил съда (виж тук подробно за съдебните разправии и беззакония с банката).
Това необичайно обстоятелство е отразено в справката за Петя Славова в „Уикипедия” така:
„Новите акционери постепенно завладяват банката. Следва дълга съдебна сага, която продължава години наред по всички инстанции. Тя завършва с победа на Петя Славова и Митко Събев, въпреки съдебните решения, които не са в тяхна полза (!? – бел. ред.). …Приятелството на Петя Славова с ген. Любен Гоцев се запазва през годините. Той остава акционер в „Инвестбанк“. Двамата посрещат заедно различни празници, рецитират стихове и пеят песни в дует.“ (виж тук).
Отстраняването на Цветан Начев от банката се обяснява именно с
ръката на генерал Любен Гоцев и кръга „Монтерей”
от бивши хора на ДС. Отначало Гоцев е поканен в управата на банката от Цветан Начев, но по-късно генералът вкарва в банката Петя Славова и й помага да изгонят Начев.
Ген. Гоцев цъфва в банката като консултант впоследствие, една година, след като тя е взела лиценз и работи. И Начев дори го прави акционер. Освен Гоцев, консултант на банката е и о. р. генерал Владимир Тодоров, бивш шеф на Първо главно управление на ДС на МВР – негов колега от службите. По-късно Начев ще разбере, че тия двамата генерали започнали да разпространяват слухове как банката е тяхна. Всъщност те са дребни акционери, по устав не могат да бъдат мажоритарни. Дори ген. Тодоров казвал – “Какъв е проблемът, Цветан Начев ще го сменим.”
И това става наистина. Начев се оказва непослушен, грешният човек за кукловодите от ДС.
Пред пишещия тези редове Начев сподели, че като шеф на банката е имал срещи с бивши партийни босове. Завели го на среща с Луканов* около учредяването на банката и той му казал да назначат за изпълнителен директор някакъв бивш номенклатурчик. Начев плахо възразил: „Това ще решат акционерите”. Впрочем, акционерите по устава на банката били само дребни – никой нямал право да притежава повече от 5% от уставния капитал. Банката получава пълен лиценз с набран уставен капитал от 500 млн. лева. Сред акционерите на банката се оказват и …184 манастири и църкви, откъдето и идва името на банката. Но нито едно духовно лице не е в ръководството, само техен представител светско лице – Кирил Льосков, секретар на Ловчанска епархия, става член на Надзорния съвет.
По-късно през 1996 г.
Начев е имал среща и с Огнян Дойнов**
„Един ден се обади и каза – идвайте тук утре във Виена да говорим – разказа Начев – Ние му казваме (бел. авт. – хора от управителния съвет) – невъзможно, има визи, не може да стане така бързо. И се разбрахме да се срещнем в Словакия, ние пътуваме с кола с още един колега, той пристигна от Виена. И ни казва: „Намерил съм ви акционери – Георги Илиев и Васил Божков”. Ние гледаме като треснати. Щели да влязат в банката с не знам си колко милиона. Постави изискване да назначим тоя-оня в ръководството. Нищо от това не стана.”
Начев очевидно е бил неудобен.
Ето какво разказва тогавашният председател на надзорния съвет на банката Стоян Мишев: “Любен Гоцев имаше силен нюх. Той се залепи до богатите хора – Митко Събев и Петя Славова. Неговото раболепие стигаше до крайност… Когато стана скандалът, Петя Славова искаше да подпиша един документ с ужасно стара дата. Върху него имаше един единствен подпис – на Любен Гоцев. “Аз съм 1500 пъти по-беден от теб – й казах – но не мога да си предам приятелите”.
Новите собственици след 1998 г.
търсят с какво да накиснат предишния
й изпълнителен директор Цветан Начев, който заедно с други изхвърлени акционери води дела. Не намират да е присвоявал пари, да е подписвал нещо незаконно и единственото, за което се захващат е сложният казус с придобиването на една сграда на банката в столичния кв. „Люлин“. Това е 4-етажна сграда с трезор в мазето, отговаряща на всички условия за банка, която Начев като директор урежда да купят със сложни прехвърляния, той като сградата първоначално е на ЖСК. Решенията за купуването не са с едноличния подпис на Начев, а на управителния съвет. Сградата си е там, собственост е на банката, но новите й шефове пращат сигнал до прокуратурата, че има престъпление.
Наказателното дело срещу Цветан Начев се влачи 10 години. През това време негова лична собственост е запорирана. Той непрекъснато е в уязвима позиция, когато търси от съда правата си на акционер учредител. Затова и в много от делата срещу „Инвестбанк“, които акционерите печелят, Начев не е страна.
За да подчертае, че като директор не е имал никакви простъпки, Начев казваше, че когато през 1997 г. излиза
списъкът на кредитните милионери
и на институциите длъжници, управляваната от него банка е единствената, която нищо не дължи, и нито един кредитен милионер не е неин длъжник.
След 10-годишни перипетии Начев е оправдан напълно. Но така са му нанесени щети и са затруднени съдебните му битки срещу новите собственици на банката. Страничен детайл е, че проточилото се дело нанася вреди и на кариерата на съпругата му Жанина Начева, която е съдия във Върховния съд, отношенията им се влошават и те се развеждат през 2003 г.
Начев е автор на няколко стихосбирки и текстове за естрадни песни. Някои от тях са с патриотична насоченост („България”, „Родина” и др.). Една по негов текст („Патриотична песен – изповед”) е композирана и изпълнена лично от Найден Андреев. С песента му „Родина”, композирана и изпята от Асен Масларски и Милица Божинова стана скандал през 2011 г., когато новоучредена партия си я открадна за химн без да пита изпълнителите.
Начев е завършил право в Софийския университет. Преди да постъпи в Първо главно управление на ДС е работил като следовател и стажант съдия, валутен дилър в „Минералсувенир”, юрисконсулт в „Българско пиво”. В ДС започва работа в отдела за т. нар. културно-историческо разузнаване, по турското направление. Работил е и на дипломатическа работа в Турция, 10 ноември го сварва като отскоро назначен шеф на отдела, с чин старши лейтенант.
През 2005 г. Начев е един от кандидатите за кмет на София (същата година главните конкуренти са Бойко Борисов и Таня Дончева), кандидатурата му е подкрепена и от бившия главен прокурор Иван Татарчев.
Начев има прекаран един инфаркт и в последните месеци е пазел диета, за да отслабне, не е употребявал алкохол.
––- –– ––
* Андрей Луканов е бивш кандидат-член и член на Политбюро на ЦК на БКП, бивш зам.-министър на външната търговия и един от реформаторите в БКП, които свалят Тодор Живков от власт. През 1990 г. на два пъти става министър-председател, а после подава оставка в полза на правителство с участието на СДС, в което финансов министър става Иван Костов. Луканов е убит е пред дома си през 1996 г.
** Огнян Дойнов е бивш член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (най-високите длъжности в партията), бил е вицепремиер и министър на машиностроенето през 70-те и 80-те години. През 1988 г. е освободен и изпратен посланик в Скандинавските страни. След 1990 г. остава да живее във Виена. Тогавашният главен прокурор Татарчев се заканва, че ще иде да го докара „в чувал от Виена”, като обвиняем по дела срещу бившите партийни величия.