Сърбохървати или хърватосърби
Няма за какво да се преговаря, вдигайте блокадите, заяви в
петък еврокомисарят Йоханес Хан, обръщайки се към властите в
Сърбия и Хърватия. И двете държави го послушаха и същия ден
прекратиха петдневната блокада на границите и отвориха
граничните пунктове. Имаше и дипломатическо извиване на ръце
чрез обявеното от Европейската комисия намерение да проучи не
противоречи ли хърватската блокада на Споразумението за
стабилизиране и асоцииране.
В този случай Сърбия за малко не се превърна, по думите на
външния министър Ивица Дачич, изречени неотдавна във Варшава, в
един вид „концентрационен лагер“ насред Европа. За това ли се
борихме, за такава Европа ли, повиши глас Дачич. Защото
вдигането на ограда от бодлива тел от Унгария по границата й
със Сърбия принуди бежанците да променят маршрута си и
най-краткият им път до Австрия и Германия се премести през
Хърватия и Словения. Това предизвика залпове от обвинения между
Сърбия и Хърватия във връзка с бежанската криза и същевременно
постави еврокомисаря в положение да стане арбитър между
държавите.
Добре известно е, че сръбско-хърватските отношения никога не
са били на някакво завидно равнище, но бежанската криза, точно
колкото по времето на никога необявената война между Сърбия и
Хърватия през 90-те години, показа колко малко е нужно нещата да
се върнат в изходната точка. И не само това, а всичко да се
върне в пра-пра-началото си. Омразата, прикрита с някакъв
икономически интерес, и крилатата фраза „по-добре на Вуте да му
е зле“, макар за моя сметка, победи и този път.
Какво щеше да стане, ако ЕС не се беше намесил?
Правителствата на тези съседни страни щяха да продължат да водят
своята си политика. И нито едно от тях не би се помръднало и с
милиметър, независимо от икономическите щети и негативния отзвук
в международната общественост заради спирането на бежанците да
преминат през територията им.
Това разкри нещо, за което отдавна се говори в обществото, но
политиците се правят, че не го виждат – отношенията в региона
са на ръба на скъсването и е достатъчна само една искра, каквато
беше тази за бежанците, за да избухне всичко и да започне
изваждането на цял арсенал от най-мръсни обвинения, които
вгорчаваха изминалите 20 години.
Това се видя много добре в случая „дрон“, който извади наяве всичко най-лошо в отношенията
между Сърбия и Албания, в бежанската криза, която показа колко
напрегнати са отношенията в триъгълника Сърбия-Унгария-Хърватия,
или епизодът в Сребреница с премиера Александър Вучич, който
преживя истински линч в Босна и Херцеговина.
Това отново показа до каква степен балканските страни и техните политици не са в
състояние да излязат от собствения си малък двор в широкия свят.
Ето затова ЕС ще има още доста работа в този регион и в бъдеще.
БТА