Губи ли Европейският съюз Сърбия?

ЮРОАКТИВ

Когато хиляди бежанци пристигнаха по границите на Европа,
светът и самите европейци се усъмниха в способността на Брюксел
и страните-членки на Европейския съюз да се справят с кризата.
Доверието в Европейския съюз беше поставено под въпрос. Съюзът,
който преди използваше човешките права като разменна монета в
преговорите си по политически и търговски въпроси, сега се
намира под прожекторите заради неспособността си да се справи с
потока от бежанци и зачитането на международните закони за
човешки права.

Европейският съюз винаги е наставлявал света и страните
кандидатки за членство, като Сърбия. Сега Белград изглежда
чувства, че Брюксел губи способността си да поучава и учи как
трябва да стават нещата. Това се дължи на боязливите действия на
част от Европейския съюз по въпроса на бежанската криза и
слабите действия по време на кризата от страна на Унгария и
Хърватия, който са съседи на Сърбия и страни-членки на ЕС.

Брюксел винаги е прилагал механизма на „златния морков и
тоягата“ спрямо Сърбия. А именно, че Белград може да напредне в
преговорите си с Европейския съюз само ако се прецени, че са
налице стабилни политически, законодателни и икономически
условия. Тази политика позволи да бъде подписано споразумението
между Сърбия и Косово, което нормализира отношенията между
Белград и Прищина. За Белград беше трудно да преглътне горчивия
хап. Повечето от условията на Европейския съюз бяха горчиви, но
въпреки това Сърбия вървеше по пътя към „златния морков“ –
членство в съюза.

Преговорите за членство с Белград започнаха през януари 2014
г., но оттогава не е отворена нито една преговорна глава. Вечно
имаше обещания и нови препятствия пред Белград, които страната
трябваше да преодолява. Това е нагледен пример за нормативната
сила на Европейския съюз, към която се стреми светът, особено
Сърбия. За сърбите Европейският съюз е трайно обещание за един
по-добър живот и морална насока как трябва да се правят нещата.
През юни 2015 г. социологическите изследвания в страната
показаха, че 49 на сто от сръбските граждани подкрепят
присъединяването на Сърбия към съюза.

Междувременно Унгария, която вече е страна-членка на
Европейския съюз, започна да строи огради и да разпръсква
сълзотворен газ на границата си със Сърбия. Европейският съюз
реагира на това сконфузено, с думи на съжаление и предприе
ограничени действия. Тогава Хърватия реши да затвори границата
си за товарни превозни средства, нанасяйки на разпадащата се
сръбска икономика щети за милиони евро. Сърбия отговори със
същите действия и Хърватия спря всички превозни средства със
сръбски регистрационни номера, преминаващи през границата.
Важно е да се отбележи, че отношенията между Сърбия и Хърватия
все още носят белезите от времето на гражданските войни в бивша
Югославия.

Когато вътрешните министри на страните-членки на Европейския
съюз най-накрая се договориха за разпределението на 120 хиляди
бежанци от Италия и Гърция, едва беше споменато за помощ за
Западните Балкани. От друга страна европейските лидери се
споразумяха на 8 октомври да се организира конференция, на която
да се обсъди как да се помогне на Балканите да се справят
по-добре с кризата. В същото време Белград беше включен в
Европейския механизъм за гражданска защита, а Европейската
комисия оповести отпускането на 17 милиона евро помощ за Сърбия
и Македония.

Сръбската икономика вече претърпя щети в размер на милиони
евро заради затворените граници на север с Унгария и на запад с
Хърватия.

Това, което е дори по-изненадващо, е в изказването на
говорителя на Европейската комисия Наташа Берто, че на базата на
споразумение между Белград и Брюксел за реадмисия
страните-членки на Европейския съюз имат право да връщат в
Сърбия хора, на които им е отказано убежище. И това въпреки
факта, че всички бежанци са преминали първо през Гърция. За
щастие изглежда, че няма политическа воля тази стъпка да бъде
предприета.

Брюксел трябва да е по-отговорен и да използва конференцията
на 8 октомври, за да предложи на Сърбия и Македония далеч
по-щедра финансова и институционална подкрепа за справяне с
новите потоци от хора. Страните-членки на Европейския съюз
трябва да посочат ясно и публично, че затварянето на границите
не трябва да има никакво икономическо влияние върху страните от
Западните Балкани. Европейската комисия трябва да реагира спешно
когато има намек, че членка на ЕС може да използва икономически
мерки, за да засегне друга страна, която само пропуска бежанци
през своя територия.

Сърбия чака от дълго време отварянето на първата глава в
преговорите с ЕС. Време е Европейският съюз да покаже добра воля
и да награди отговорните действия на Белград по време на
бежанската криза, който спази европейските ценности за разлика
от други страни от самия ЕС, които не го правят.

Попитани какво за тях представлява Европейския съюз, от
участвалите в социологическите изследвания през юни 2015 г.
сръбски граждани 17 на сто казват, че това е едно по-добро
бъдеще за младите хора, 16 на сто смятат, че ЕС осигурява
по-добри перспективи за работа, а 12 на сто акцентират върху
свободното движение на хора в рамките на съюза.

При нестихващата икономическа криза, повторното изграждане на
огради по границите и високият процент младежка безработица
въпросът е дали Европейският съюз губи Сърбия. За Белград може
да изглежда, че няма алтернатива, но зависи от Европейската
комисия да предприеме решителни действия, което да накара
ръководството да помисли отново.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.