Преяждането пречи на човека да живее 100 години

Процесите на стареене все още са загадка за учените

Преди 160 години много малко хора доживяваха до 50-я си рожден ден. Днес 90-годишни играят футбол или участват в маратони. Ако за хората има граница на възрастта, то със сигурност още не сме я достигнали. Учени от института „Макс Планк“ представиха изследванията си на загадките на стареенето.

Допреди 160 години малко хора доживяваха до 50-я си рожден ден. Днес 90-годишни участват в маратони и играят футбол, а учените усилено търсят причините за стареенето. Снимка: wdr.de

Резултатите на института „Макс Планк“ за демографски изследвания и на университета в Рощок показват, че в сравнение с миналата година очакваната продължителност на живота на новородените момчета се е повишила с почти пет месеца, а на момичетата – с три и половина месеца. Сега в Германия мъжете умират средно на 76,6 години, а жените – на 82,1. Учените обаче предвиждат, че за десет години продължителността на живота ще се увеличи с две до три години. Защо живеем все по-дълго и кои фактори влияят върху процесите на стареене?

Изследователите твърдят, че определящи за продължителността на живота са първите години в детството. Влиянието им се оценява на около 10 процента. „Решаващо за продължителността на живота на човека е храненето на майката по време на бременността”, казва ръководителката на изследването Габриеле Доблхамер. Важна роля след това играят социалното и финансовото положение, образованието и начинът на живот. На тези фактори изследователите приписват цели 65 процента. Гените пък за сметка на това определят само 25 процента. „Така че наистина има значение, ако на 70 години спрете цигарите”, твърди изследователката. Разбира се, има и примери, които опровергават правилото. Най-възрастният човек на планетата – французойката Жана Калман (1875-1997) – живя повече от 122 години, въпреки че пушеше редовно, ядеше големи количества шоколад и всеки ден пиеше по една чаша портвайн.

Клетките не се делят до безкрай

Процесът на стареене обаче е комплексен, а засега науката не може да го разгадае напълно. Още през 60-те години на миналия век американският геронтолог Леонард Хейфлик открива, че нормалните човешки клетки могат да се делят само 50 пъти. Според него границата на възможното делене на клетките, наречена Хейфлик-лимит, е генетично заложена.

Едва 20 години по-късно учените откриха как се стига до този лимит. Когато една клетка от тялото се дели, генетичният й материал – ДНК – се удвоява. При това всеки път една малка част се губи. Във всяка клетка ДНК се намира под формата на хромозоми. Краищата на тези хромозоми, т.нар. теломери, се състоят от некодирана ДНК. Те служат основно за свързването с един ензим – ДНК-полимераза – за да може при деленето на клетката генетичният материал да се удвоява.

При всяко делене обаче теломерите се скъсяват, докато накрая ДНК-полимеразата няма къде да се закачи и така деленето на клетката спира. Засега не е ясно как точно е свързано скъсяването на теломерите със стареенето. Естественият лимит на деленето обаче е много под настоящата продължителност на живота. С други думи: никой не умира от прекалено къси теломери.

Свободните радикали ускоряват процеса на стареене

Друга теория за стареенето е свързана с влиянието на свободните радикали. Според нея клетките в организма страдат постоянно от т.нар. оксидативен стрес. Реактивните оксиданти се появяват в клетките най-вече при процесите на обмяна. Те вредят на жизненоважните молекули, например мазнини, протеини или ДНК, като не всички вреди могат да бъдат възстановени. Така стареят и клетката, и целият организъм.

Възможно ли е въз основа на теорията за свободните радикали и чрез постоянна диета да живеем по-дълго? Засега изследванията върху животни показват, че колкото по-малко се храним, толкова повече намалява обмяната на веществата и в клетките се образуват по-малко реактивни оксиданти.

“Погледнато от гледна точка на еволюцията, стареенето е загадка. Защото един организъм е в по-добра форма, следователно и способен да се репродуцира по-добре, когато е млад и може да остане по-дълго здрав”, казва Дейвид Томсън, биолог в института „Макс Планк“. “Така че стареенето е недостатък. Затова трябва да си зададем въпроса защо еволюцията не е отстранила този недостатък.”

Сладководният полип хидра не показва признаци на стареене. Той дава надежда на учените, че и хората могат да живеят повече от сто години. Снимка: welse.net

Една от най-известните теории е на американския биолог-еволюционист Джордж Уилиям. Той твърди, че стареенето напредва толкова по-бързо, колкото по-опасна е заобикалящата среда на индивида. Т.е. вероятността например да умре от глад, да замръзне или да бъде изяден. Следователно в природата не си заслужава да се поддържа в топформа един организъм, тъй като той може да умре. Затова хора и животни остаряват по-бързо – за да могат да произведат възможно най-много здрави наследници.

Теоретично една бременна жена има нужда от много енергия, за да роди здраво дете. Заради високата обмяна на веществата през бременността тя страда от висок оксидативен стрес. Т.е. за да роди здраво и силно поколение плаща с ускорено стареене.

Защо полипите нямат бръчки

Най-новите изследвания показват, че стареенето може да бъде избегнато. Екипът на Дейвид Томсън е изследвал сладководния полип хидра. Оказва се, че при този животински вид не може да бъде открит признак на стареене. Затова учените считат, че при различните форми на живот процесът на стареене се изразява по различен начин.

“Ако разберем защо и как някои форми на живот успяват да избегнат стареенето, ще можем да разберем и защо човек трябва да се примири с трупането на годините”, казва Анете Баудиш от института в Рощок. И цитира изследване, според което стареенето в индустриалните държави все по-рядко се свързва с обичайните доскоро заболявания. Затова днес се обръща повече внимание на хигиената, а благосъстоянието елиминира недохранването. По този начин причинителите на смъртта бяха променени. Днес хората умират преди всичко от хронични заболявания като рак или болести на сърцето и на кръвоносната система, а по-рядко от инфекции.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.