Абсентът нито е забранен, нито е отровен

Питието е прославено от Оскар Уайлд, Пикасо, Смирненски и др.

Пабло Пикасо, „Жена в кафене (Пиячка на абсент)“, 1901 г.

Всеобщите убеждения, че питето абсент било забранено в една или друга страна, че имало наркотични и отровни съставки, че от него полудяват, са силно преувеличени.
Абсентът наистина е бил забранен преди около век в редица страни поради неразбиране на действието му. Но не и днес.

Напитката се появява в края на 18 век в Швейцария, отначало като лечебно питие, предписвано от лекар французин – ликьор с алкохол и билки, основната от които е пелин, заедно с анасон и др. Но постепенно започва широкото му разпространение и от лекарство се превръща в напитка, която по-късно набира небивала популярност във Франция в края на 19 век и началото на 20 век.
Модата да се пие абсент се смятала като нещо отделно от пиенето на другите алкохолни напитки. Във Франция питието става особено популярно сред артистичната бохема, хора на изкуството го пият като ритуал. То е било нещо като акт на провокация срещу консервативните среди, които били настроени против питието.

Сред

почитателите на абсента

са били художници като Ван Гог, Анри де Тулуз Лотрек, Модилиани, Пикасо, поети и писатели като Артур Рембо, Шарл Бодлер, Пол Верлен, Оскар Уайлд, Едгар Алън По, Джеймс Джойс, разбира се и Хемингуей (който е почитал много напитки).

Чаша за абсент и ритуална лъжица, през която се налива напитката, с бучка захар върху нея. Снимка: Уикипедия

След 1900 г. във Франция консумацията на абсент достига до 36 млн. литра годишно. В заведенията е имало „зелен час”, както сега има „хепи ауър”.

Наричали са пристрастяването към питието „абсентизъм”, като отделна болест от алкохолизма. Заслуга за това има френски психиатър, който изследвал 250 алкохолици и описал отделно пиячите на абсент, като пациенти, които имат повече халюцинации. Оттогава се смята, че абсентът има халюциногенно действие. Но по принцип, при по-тежките случаи на алкохолизъм има халюцинации, независимо от питието.
За беда, през 1905 г. някакъв алкохолик, швейцарски фермер, избил цялото си семейство и се опитал да се самоубие. Той пиел големи количества вино и бренди, но сутрин започвал с две чашки абсент. Това станало причина да обявят абсента за причинител на трагедията. И постепенно между 1905-а и 1915 г. абсентът бил забранен постепенно в Швейцария, Франция, Австро-Унгария, Нидерландия, Белгия, САЩ и др.

Едгар Дега, „В кафенето (Пиячи на абсент)“.

Възраждането на абсента започва чак в началото на 90-те години на 20 век, когато общите директиви за търговия с алкохолни напитки в ЕС премахват някои стари закони в отделните страни, забраняващи абсента. В някои страни  като Великобритания той дори не е бил забранен със закон и предприемачи започват да го внасят от Чехия към 1990 г.

От началото на 21 век в Европа започва производство на повече от 200 марки абсент, главно във Франция, Швейцария, Чехия, Испания. Франция възражда производството чак през 2000 година, но бързо се очертава като един от основните производители, наред с френските мастики „Пастис”, „Перно” и „Рикар”.

Ритуално пиене

Пиенето на абсент е било привлекателен ритуал. Питието се налива в специална чаша, през специална сребърна лъжица с дупки, върху която се поставя бучка захар. Според различните ритуали питието може да се запали (алкохолният градус е висок – между 45% и 80%), после се добавя студена вода да угаси пламъка, след което то побелява като мастика. Този ритуал е привличал особено артистичните среди в края на 19 век и е превърнал абсента в мода.

Различни видове лъжици за сервиране на абсент. Снимка: Уикипедия

Основната съставка е пелин

Името на абсента идва от латинското наименование на пелина –  Artemisia absinthium. Той е главната съставка, наред с анасон и резене (див копър). Всъщност абсентът е вид мастика. И производството на абсент е подобно на това на мастика, узо и др. от този вид. Може да се направи чрез настойки на билките в спирт, може да се произвежда и чрез дестилация на предварително ферментирала течност с билки. Рецептите са най-разнообразни.
По традиция в миналото са го оцветявали с хророфил и е добивал фееричен зелен цвят. В края на 19 век, когато консумацията му се увеличава, евтините марки абсент започват да ги боядисват зелени с медни и цинкови окиси, което не е било особено здравословно.
Също като при мастиката, заради етеричните масла от анасона и дивия копър, които трудно се разтварят в спирт, градусът на питието трябва да е висок – над 45% алкохол. Иначе не могат да се разтворят. А когато се разреди с вода и градусът падне, течността побелява, етеричните масла се отделят. Обичайни за повечето видове абсент са 50-70% алкохол.
Различните марки абсент съдържат и различни видове други билки, повечето от които имат лечебен ефект. Общо съставките на абсента имат анестезиращо, антисептично и тонизиращо действие.

На гости у дявола (на чашка абсент)

Христо Смирненски
Приказка за честта (със съкращения)

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил

Едуард Мане, пияч на абсент,

със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той „In vino veritas!“
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!


Отчаян, окаян, веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
„Човек без капчица чест!“

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
„Без чест ли си? — Прави ти чест!“

Един господин ме целуна: „Ах, братко,
и ти ли!… Ей, кой да те знай!“
Две хубави дами ми казаха сладко:
„Елате в нас утре на чай!“

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но… винаги с чест!“…

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

„Червен смях“, 14 март 1923
(със съкращения)

ВинотоЗдраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.