Ердоган някога идваше в Брюксел за помощ. Местата се размениха

Когато Реджеп Тайип Ердоган посещава европейски град,
градът разбира това. Части от Брюксел бяха блокирани тази
седмица, когато президентът на Турция пристигна на двудневно
държавно посещение. Пътищата бяха затворени, издигнати бяха
барикади и десетки въоръжени полицаи бяха разположени за
осигуряване на удобен път за султана. На съпругата му бе
предоставена възможността да обикаля магазин с луксозни стоки,
докато трафикът навън бе блокиран. Когато бе възпрепятстван,
Ердоган импровизира: след като нелюбезният кмет на Брюксел не
предостави на Ердоган стадиона с 18 хиляди места за митинг, той
прибегна до варианта да ползва двуетажен автобус с открит таван,
за да се обърне към хилядите боготворящи го привърженици пред
хотела му. За Владимир Путин нямаше подобни неща, когато
последния път бе в града, казва изумен служител.

Официално Ердоган бе в Брюксел за откриването на изложба
за културното наследство на Турция. Темата приляга на желанието
му да се представя като потомък на османското величие на Турция
отколкото на неотдавнашните светски управници на страната. Но
заради 400-те хиляди мигранти, потеглили от Турция за Европа
тази година, лидерите на Европейския съюз също искаха да кажат
нещо. Това предостави на президента втори шанс да блесне.
На пресконференция Ердоган, стоящ до председателя на
Европейския съвет Доналд Туск, който имаше каменно изражение на
лицето, изнесе истински урок на европейската аудитория. Той им
напомни, че Турция е приела два милиона бежанци без да взима под
внимание тяхната националност или религия (вземи това под
внимание, Унгария). Той свърза борбата на западните сили срещу
„Ислямска държава“ с неговата собствена борба с кюрдските
бунтовници, заклеймявайки „черната пропаганда“ от някои
европейци, които казват, че ПКК не са терористи. Той призова за
създаването на „зона за сигурност“ в Северна Сирия. Той не прие
никакви въпроси.

Голяма част от това бе театър, предназначен за страната
му: Партията на справедливостта и развитието (ПСР) опитва да си
осигури мнозинство на изборите на 1 ноември, което не успя да
постигне през юни. И все пак, това не е Турция, с която Европа е
свикнала. Години наред нейните лидери посещаваха европейските
столици в качеството на молещи, с надеждата да съживят
изпадналите в застой преговори за членство и правейки гримаси
при порицанията за човешките права. Днес, с европейските
джихадисти, движещи се масово през пропускливата граница на
Турция със Сирия, и без да се вижда краят на мигрантския наплив,
Ердоган изведнъж стана необходим партньор. А неспособността на
Европа да се справи с бежанската криза му дава голяма възможност
да се перчи.

Това подтикна към повече разговори за realpolitik – може
би отстъпка на ЕС за безвизово пътуване за турците в замяна на
засилени турски военноморски патрули. Има много неща за
обсъждане: освен облекчаването на визовите ограничения, Ердоган
иска парите на Европа и нейното сътрудничество в енергийната
сфера, а европейците силно се нуждаят от това Турция да направи
повече, за да държи бежанците далеч от териториите им. Но
правилата по въпроси като либерализацията на визовия режим не
могат лесно да бъдат избегнати, а ЕС също не е изградил добре
стратегията си. Проектът за „план за действие“, публикуван от
Европейската комисия след посещението на Ердоган, съдържа
благородни желания по проблеми като разселването на бежанците и
сътрудничество по границите, но детайлите са малко.

Турция и конкретно Ердоган могат да бъдат вбесяващ партньор.
Но все пак европейците трябва да споделят вината за трудното
положение, в което изпаднаха. В минали години враждебността към
Турция от страна на някои европейци лиши ЕС от много от
лостовете му, отбелязва Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в
Турция, който сега работи в мозъчния тръст Карнеги Юръп. В
по-ново време френският президент Франсоа Оланд призна тази
седмица, че ЕС е проспал проблема с бежанците: сирийците
прииждат към Турция вече четири години. Тазгодишният наплив на
мигранти в Европа бе „напълно предсказуем“, въздъхва
представител на ЕС. „Ние просто се правехме, че не го
забелязваме“.

Това не бива да засенчва натиска, на който е подложен
Ердоган. Руски бомбардировачи, извършващи удари по Сирия,
„случайно“ се отклониха към турското въздушно пространство тази
седмица, стряскайки властите. Турската икономика се клати. А
броят на мигрантите, които сега заминават за Европа, сочи за
предстоящи проблеми. Ново проучване на Германския фонд Маршал
показва, че 81 процента от турците смятат, че имигрантите не
успяват да се интегрират, а 68 процента искат по-твърд подход
спрямо бежанците. Точно както европейските държави, които се
намират на миграционния маршрут към Германия, и Турция няма
голям стимул да спира бежанците на място, където те не искат да
бъдат.

Посещението на Ердоган в Брюксел беше първото на турски
лидер откакто се помним, което не е съсредоточено върху
кандидатурата на Турция за членство в ЕС. Тези преговори
зациклиха почти веднага, след като започнаха – тази седмица се
навършват десет години – първоначално от турското ембарго върху
кипърските кораби, а по-наскоро от уклона на Ердоган към
еднолична власт, включваща атаки срещу медиите. (Главният
редактор на в. „Заман“, най-продаваният турски всекидневник,
подаде оставка тази седмица, мотивирайки се с „незаконен
натиск“) Днес турските министри обичат да се хвалят, че ЕС се
нуждае повече от Турция отколкото обратното.

Парадоксално, това предлага на европейците възможност за
ново начало. От години преговорите за членство не са родили
нещо друго освен умора и недоверие. Общите проблеми днес
предлагат шанс за възстановяване на отношенията на различна
основа. Малко миграционни кризи са приключили без споразумения
между изпращащите и приемащите страни. Ако националните лидери
на Европа и Ердоган успеят да намерят воля да постигнат широко
споразумение, включващо голямо преселване на бежанци и финансова
подкрепа от Европа в замяна на по-строг граничен контрол от
Турция, двете страни може да постигнат заедно повече, отколкото
успяха през десетилетие на преговори за присъединяване.

За съжаление, това носи риска ЕС да започне да третира
Турция в голяма степен както го прави НАТО: стратегически
съюзник с общи интереси, а не потенциален член, към чиито
вътрешни дела има основателен интерес. Демокрацията в Турция
дава на заден ход, мирният процес с кюрдите куца, а изборите
следващия месец може да укрепят мечтата на Ердоган за
изпълнителна президентска власт. Това едва ли е идеалното време
ЕС да затвори очите си за пълзящия авторитаризъм в Турция. Но би
могло да е ужасно примамливо.

Още по темата:Турция е много резервирана за европейския план

Фуля Йозеркан
Франс прес

Турция посрещна резервирано обещанието на ЕС да й окаже
помощ в приемането на над два милиона сирийски бежанци, намиращи
се на нейна територия, като изрази съжаление за липсата на
финансови средства и най-вече за забавянето на тази подкрепа.
В понеделник председателят на Европейската комисия
Жан-Клод Юнкер представи на турския президент Реджеп Тайип
Ердоган „проект за план за действие“, целящ пресичане или поне
забавяне на потока от мигранти, които се опитват ежедневно по
всякакъв начин да напуснат Турция, за да достигнат до Европа.
В замяна на над 1,1 милиарда евро Брюксел настоятелно
иска от Анкара да задържи кандидатите за заминаване на своя
територия, като създаде центрове за прием на кандидати за
убежище. ЕС иска също турците да засилят морския контрол на
техните брегове, откъдето основната част от мигрантите се
устремяват към намиращите се в близост гръцки острови.
Не е изненадващо, че турското правителство посрещна със
скептицизъм, дори с раздразнение, настоятелните призиви на
Брюксел.
„ЕС бърза, не ние“, заяви пред АФП турски правителствен
представител, пожелал анонимност. „Но вече четири години правим
всичко, което е записано в този план“, посочи той. „Финансовият
пакет, предвиден в този план, трябва също да бъде увеличен“,
добави той.
Според последните официални статистики близо 2,5 милиона
души – 2,2 милиона сирийци и 300 000 иракчани, са намерили
убежище през последните четири години в Турция, бягайки от
войната в тяхната страна. Анкара твърди, че е изразходвала
досега над 6,5 милиарда евро, за да ги посрещне.
„Ние не ги оставихме да умрат. Позволете ми да го кажа с
гордост, Турция понесе сама този товар“, припомни настоятелно
Ердоган след срещата си в понеделник с европейските
ръководители.
Турското министерство на външните работи подчерта, че
европейският план все още не е официално приет. Турция и ЕС се
договориха да създадат „работна група“, която да го проучи,
допълни министерството.
„Аз съм почти сигурен, че може да се постигне
сопразумение“, изтъкна в четвъртък вечерта еврокомисарят по
разширяването Йоханес Хан. Европейската комисия изпрати в Турция
високопоставени служители и „аз мога да ви кажа, че атмосферата
е добра, преговорите преминават много добре“, увери той.
„Имаме нужда от прагматична връзка, от конструктивни
преговори с Турция“, подчерта от своя страна германският
министър на вътрешните работи Томас де Мезиер. „Те ще имат цена,
но имаме нужда от това, за да намалим потока от бежанци, които
влизат в ЕС“, призна той.
Еврокомисарят за миграцията, вътрешните работи и
гражданите Димитрис Аврамопулос се очаква да пристигне в Анкара
следващата седмица.
Ръководителят на изследователски център по въпроса за
убежището и миграциите Метин Чорабатър изтъква, че Европа се е
заблудила, мислейки че да се дадат пари на турците за това да те
да задържат бежанците на своя територия, ще позволи решаване на
кризата.
„Много лагери трябва да бъдат посторени, но за колко
души?“, се пита Чорабатър, като припомня, че мнозинството от
бежанците живеят в градовете, далеч от лагерите. „Изграждането
на лагери може да изглежда временно решение в очите на
европейците, но то не е ефикасно. Европейските средства,
отпуснати за тази цел, ще бъдат прахосване“, смята той.
„Проектът за план за действие“ на Брюксел съдържа също и
част за борба срещу тарфикантите, организиращи нелегалното
преминаване на мигранти, по-специално чрез засилване на
патрулите на турската брегова охрана и засилване на контрола по
всички граници на страната.
Колкото до центровете за прием на кандидати за убежище,
които Европа кара Турция да създаде на своя територия, има малки
шансове те да бъдат приети.
Миналия месец турският ислямо-консервативен премиер
Ахмет Давутоглу вече ги отхвърли, оценявайки ги като
„неприемливи“ и „нечовешки“, и се обяви за създаване на „зони за
сигурност“ под международна защита, способни да приемат бежанци
на територията на самата Сирия.
Това отдавнашно турско искане, към което европейците са
резервирани, изглежда сега още по-малко вероятно заради
неотдавнашната намеса на руската армия в Сирия. /БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.