Мълчанието на агнетата – последен епизод от реформата на Рашидов
От началото на месец октомври няколко музикални културни института получиха „честитка” от министъра на културата Вежди Рашидов. В нея той препоръчва на директорите като работодатели да започнат да изплащат 60 процента от заплатата на своите работници.
Поводът е обективният факт, че музикалните институти са зле финансово. А причината е, че министърът доведе тези институти до финансов колапс, като не намери пари, за да им изплати това, което институтите изработиха през месец декември миналата година. И вместо да подаде оставка или поне да си посипе главата, типично по български Рашидов има наглостта да прехвърли проблема от болната на здравата глава пишейки в „честитката”, че „ недостигът е формиран в края на миналата година”.
Че реформата на културния министър в сценичните изкуства е пълен провал вече е ясно на всички. Но ако за театралите имаше години на подем в тази реформа, то тя за музикантите изобщо не се състоя.
Не е реформа да събереш на едно място филхармония, опера и театър и да го кръстиш Театрално-музикален продуцентски център, както това направи Рашидов във Варна. Или пък да направиш едно юридическо цяло Националния музикален театър „Стефан Македонски” и балет „Арабеск”, като ги обезличиш като Държавен музикален и балетен център – София. Но когато отпорът е слаб, разединен или изобщо липсва, както е сред музикантите, то всичко е възможно.
През май месец тази година, когато финансовата криза първо се закотви при музикантите техните синдикати написаха „кърваво” писмо на културния министър и като че ли успяха да се противопоставят на досегашния начин на финансиране. Поискаха промяна в т.нар. Методика на финансиране и получиха нова. Победата им обаче се оказа пирова.
Първо защото министърът изцяло подмени философията на финансиране, като още повече засили рестрикциите към музикалните институти. И второ, не подписа колективното браншово споразумение, което изтече през юни, прилагайки работещият принцип на Макиавели „Разделяй и владей”. Някак много удобно и услужливо Съюзът на българските музикални и танцови дейци в лицето на неговия новоизбран председател Станислав Почекански, който неясно защо се брои за синдикат, взе че не подписа това споразумение. И така остави всички, в това число и своите членове без допълнителните социални придобивки.
Дали сега синдикатите в музикалната сфера ще успеят да изведат колегите си на протест тепърва ще разберем. Дали музикантите ще намерят сили и мотивация да попеят, посвирят и потанцуват под прозорците на министър-председателят ще видим. Остават броени дни до местните избори. Всички знаят една от любимите фрази на всички управляващи, че преди избори „нищо не се пипа и не се правят резки движения”, т.е заплати ще има.
Но ако те не надигнат глава сега, след изборите културният министър ще започне да закрива един по един и без това малкото останали музикални институти. А това неминуемо ще се случи. Защото музикантите нямат лоби, защото мълчат и не смеят да да надигнат глави, за да се преборят за собствените си заплати. Или поне да опитат.