Норвегия трябва да преоткрие викингския си дух

Това е капиталистическа държава, но в нея преобладават
държавните предприятия; петролен гигант е, но се въздържа от
потребление, което бие на очи. Десетилетия наред този
необикновен икономически модел служеше на Норвегия добре: през
1970 година страната се нареждаше по средата в класацията на
европейските държави по доход на глава от населението. Днес
норвежците са по-богати от всеки друг европеец с изключение на
жителите на Люксембург. Моделът обаче започва да издъхва.

Пътят на Норвегия към възхода започва, когато е добит
първият петрол от континенталния й шелф през 1971 година.
Енергийният сектор предизвика подем в икономиката, превръщайки
Берген от рибарско селище в промишлен център, създавайки
компании, специализирани в добива на въглеводороди изпод бурното
море и изпълвайки хотелите с работници от петролния сектор.

Подемът стана още по-осезаем, когато цените на петрола поеха
нагоре, оттласквайки се от 10-те долара за барел в края на 90-те
и достигайки почти 150 долара през 2008 година. Петролът и
газът сега представляват около една четвърт от брутния вътрешен
продукт (БВП) на Норвегия и почти половината от износа й.

Неотдавнашният спад на петролните цени обаче до около 50 долара
за барел стана причина за заден ход на всичко това.
Националната петролна компания Statoil отчете понижение на
цената на акциите си и на печалбата. Петролни компании
освободиха 10% от работната си сила и може да съкратят още 20%.
Точно толкова притеснително за една страна, която преуспява в
производство на оборудване за добив на петрол от дълбините на
морето, е и разширяващата се индустрия на фракинга, при който се
използва различна технология за добив на петрол и газ от
пластовете глинести шисти.

Петролният спад разкрива две слабости на норвежкия модел.
Едната е бюрократизмът, роден от ентусиазма на Норвегия да
прегърне държавния капитализъм. Държавата притежава около 40% от
фондовия пазар със значителен дял в големия телекомуникационен
оператор Telenor, производителя на алуминий Norsk Hydro,
производителя на торове Yara, банката DNB и Statoil. Това води
до една хомогенна корпоративна култура.

Норвежците обичат да се хвалят, че имат водеща позиция в
света при равноправното представяне на половете в корпоративния
свят, тъй като фирмите със закон са задължени да запазват 40% от
местата в съветите си за жени. Балансът мъже-жени обаче не
компенсира еднообразието във фирмената култура: много от
най-високопоставените представители на бизнеса са учили заедно в
Norwegian School of Economics и все още са неразделни.

Втората слабост е изчерпалата се социална държава.
Държавният сектор дава работа на 33% от работната сила на
Норвегия спрямо средно 19% в страните от Организацията за
икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Държавата
подкопава работната етика: повечето хора се радват на 37-часова
работна седмица, като тридневните уикенди са нещо често срещано.

През 2011 година Норвегия е изхарчила 3,9% от БВП за помощи при
нетрудоспособност и ранно пенсиониране спрямо средно 2,2% в
ОИСР. Норвежците са си измислили глагол „nav“, което означава да
се получават пари от държавната агенция за подпомагане NAV.
Страната все още има предимства. Норвежкият пенсионен фонд
Norwegian Pension Fund Global вероятно е най-впечатляващият
пример за дългосрочно мислене на някое западно правителство.

Вместо да прахосва петролните си приходи Норвегия ги спестява в
държавен фонд, който в момента е най-богат в света и възлиза на
873 милиарда долара.

Норвегия освен петрол има и риба във водите си, като износът
на риба възлиза на около 10 милиарда долара годишно, прилична
сума за страна с население от едва 5 милиона души. Томас
Фарстад, ръководител на фирма за търговия с риба (от частния
сектор) Norway Seafoods, посочва, че отказът на Норвегия да се
присъедини към ЕС създава затруднения в неговия сектор.

Рибарските компании са принудени да се концентрират върху
обемите, тъй като трябва да плащат големи износни мита в ЕС
върху обработената риба. Това обаче означава, че те свободно
могат да управляват рибните си стопанства, които никога досега
не е били в по-добро състояние, допълва той.

Въпреки акцента върху обема секторът се е променил драстично.
Аквакултурата покрива около 70% от общия норвежки улов спрямо
нулево равнище през 1970 година.

Традиционното рибарство също върви нагоре по веригата на
стойността, като се използват по-ефективни кораби, за да се
намали живата сила и да се лови все по-надълбоко в океана,
включително планктон, който може да се използва в здравословната
храна.

Норвегия все още е родина на авантюристични предприемачи
като Джон Фредриксен в корабната индустрия, Шел Инге Рьоке в
сектора на недвижимите имоти и петролните услуги и Бьорн Хьос в
авиацията.

Тези мъже се очертават като опозиция на удобните държавни
служители, които надзирават толкова много от останалите норвежки
компании. Те започват кариерите си само с „двете си празни
ръце“, както казват норвежците. Рьоке, който е зарязал
училището, започва като рибар, Фредриксен е син на заварчик, а
Хьос е син на собственик на дъскорезница в малко градче. Те се
радват да нарушават строгите правила, които управляват живота в
Норвегия.

Фредриксен живее в Лондон, притежава кипърски паспорт
и има най-нескандинавското пристрастие да пилее пари. Рьоке
използва сложен финансов инженеринг, за да превърне западнала
корабостроителница в оживен търговки район в Осло. Хьос пък
воюва с влиятелните норвежки синдикати като базира самолети в
Испания и използва испански екипажи за полети. Norwegian Air е
по-печеливша от конкурента си SAS и получава по-добри оценки за
услуги.

Привлекателният шведски модел

Петролните цени сякаш вероятно ще се задържат ниски още
известно време, а Норвегия отчаяно има нужда да даде на такива
корпоративни викинги повече място за растеж. Страната трябва да
приложи и същата инициативност, за да реформира социалната си
система. Досега реакцията й при поевтиняването на петрола бе да
прегърне още по-здраво социализма: на местните избори на 14
септември левите отбелязаха значителни победи в повечето големи
градове, включително в Осло и Берген, благодарение на програмите
за по-високи разходи и никакви реформи.

По-тежките времена вероятно ще доведат и до по-сериозни
размисли. Норвегия има късмет, че може да се поучи от съседните
страни с подобна култура, които приложиха широкомащабни реформи.
Швеция по-специално вдъхна нови сили на модела си, като сви
присъствието на държавата, позволявайки на частните фирми да
управляват училища, болници, лекарски кабинети и намали
данъците. През петролния разцвет Норвегия бе свикнала да внася
млади шведи, които да работят в баровете и ресторантите. Сега
най-добрият шанс на Норвегия да продължи просперитета си е да
внася не само хора, но и идеи от Швеция.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.