Прагматичният Ципрас отлага гръцката революция

Ройтерс

Премиерът прилага болезнени икономически промени

Алексис Ципрас. Снимка: от тв екрана

Слушайки гръцкия премиер Алексис Ципрас и неговото
преизбрано ляво правителство, човек би помислил, че революцията
е отложена, а не отменена.

Това прави труден отговорът на най-важния въпрос, който се
върти в главите на отговорните фактори и инвеститорите в Европа
и по-далеч: излезе ли най-накрая Гърция от шестгодишната
икономическа и политическа криза или това е поредната измамна
надежда?

Без съмнение, Ципрас до голяма степен е изоставил реториката
срещу спасителната програма, която издигна неговата партия
СИРИЗА на власт през януари, отвеждайки Гърция до ръба на
икономически колапс и изхвърляне от еврозоната в рамките на шест
месеца.

Четиридесет и една годишният Ципрас, който не иска да носи
вратовръзка, сега казва, че Гърция трябва, колкото е възможно
по-бързо, да приложи болезнени икономически промени, намаление
на разходите и увеличение на данъците, съдържащи се в
спасителната програма, която той в крайна сметка прие през
август, за да може да се върне към радикален социален дневен ред
през втората половина на четиригодишния мандат.

„Това е първото гръцко правителство, което е избрано с
обещанието да приложи, а не да скъса или предоговори
спасителната програма“, каза в интервю икономистът от Атинския
университет Георгиос Пагулатос.

Нещо повече – основните десноцентристки и левоцентристки
опозиционни партии, джафкащи се за своето бъдеще след загубата
на изборите, също подкрепят плана.

Дипломати и гръцки анализатори очакват меден месец до края
на годината, докато правителството прокарва общоприет бюджет и
изготви гигантски пакет с реформи, който му осигурява следващ
транш от три милиарда евро, както и средства за рекапитализиране
на затруднените гръцки банки, а също и преговори за облекчаване
на дълга.

Но се задават проблеми следващата година, когато болезнените
промени в пенсиите, трудовото законодателство и бюджетните
служби ще трябва да бъдат приложени от слаба и покварена
държавна администрация, увеличението на данъците и намалението
на помощите свие покупателната способност, а напомпаните надежди
за разговори за дълга рискуват да донесат разочарование.

Имайки предвид съпротивата на Германия и други кредитори от
Северна Европа, официалното преструктуриране на дълга вероятно
ще бъде ограничено, постепенно и обвързано с условия, които може
да подкопаят обществената подкрепа за Ципрас.

Има съмнения за компетентността на някои министри и липсата
на опитен екип около тях, който да накара бюрокрацията да
изпълни изискваните политики.

„Страхувам се, че те нямат увереност или екипи за прилагане
на програмата, дори и да вярват в самите себе си“, каза Янос
Папандониу, бивш финансов министър на социалистите, който
помагаше в подготовката на Гърция за присъединяване към еврото.

В допълнение към тези главоболия, Ципрас е подложен на
натиск да затегне сигурността по границите и да намали потока от
бежанци и имигранти, които идват от Турция и след като преминат
през Гърция се насочват към Северна Европа, макар че това може
да му даде някои лостове в търсенето на средства от ЕС.

Правителството очаква рецесията тази година да бъде 2,3
процента, а през 2016 г. – 1,3 на сто. По-бързо възстановяване
изисква връщане на доверието и инвестиции, които до момента
липсват. При неотдавнашно посещение в САЩ Ципрас обяви, че е
възстановил политическата стабилност, приключил е дебата за
възможно излизане на Гърция от еврозоната и е получил мандат да
осъществи трудни реформи. Той призова инвеститорите да дойдат.

Но опитът да закачи своя младежки чар и колеблив английски към
харизмата на бившия американски президент Бил Клинтън, за да
привлече международни капитали, се провали, когато Ципрас
изпадна в баналности за Гърция като родина на демокрацията.

Пред парламента той заяви, че няма да позволи чуждестранни
фондове да дойдат в Гърция да изкупят необслужваните кредити и
да изчистят балансите на четирите големи банки. Но до момента
правителството не е предложило алтернативно решение, което би
дало отново възможност на банките да кредитират стабилните
компании и домакинства.

Пречки, започващи от синдикати и местни протести до съдебни
дела и политически промени в намеренията, разубедиха потенциални
купувачи на пристанища, летища или държавни недвижимости.
Раздразнено от натиска за изплащане на гръцкия дълг,
правителството е решено да не позволи продажба на безценица и
остава идеологически противник на приватизацията.

Канадската компания Елдорадо, която е направила една от
най-големите инвестиции в Гърция от началото на кризата, получи
преди десетина дни съдебно разпореждане да поднови
подготвителните работи в златна мина в Северна Гърция, които
енергийният министър от левицата внезапно спря точно преди
изборите. По изключение синдикатите протестираха на страната на
работодателя, вместо да опитат да попречат на продажбата на
държавна собственост.

Как ще бъде извършена рекапитализацията на банките е от
ключово значение за рестартирането на икономиката. Ако
акционерите и по-големите държатели на облигации бъдат тежко
засегнати, а банките – национализирани, това ще спре бъдещи
инвестиции в Гърция, твърдят те.

Ако недостигът на капитали е доста под 25 млрд. евро –
колкото са първоначалните опасения, и бъде постигната
справедлива сделка за разпределяне на бремето, за да бъде
запълнена дупката, тогава капиталовият контрол, наложен през
юни, може да бъде прекратен, известна част от 40-те млрд. евро,
които гърците скриха под матраците, може да се върнат в банките
и бизнесът да бъде в състояние да функционира отново.

Йенс Бастиян, инвестиционен консултант и бивш член на
работната група на Европейската комисия, която помагаше на
Гърция преди идването на власт на СИРИЗА, казва, че
чуждестранните инвеститори проявяват по-голям интерес към
изкупуването на банкови задължения, отколкото да рискуват с
акционерен капитал.

„Има две различни ситуации“, каза в интервю Бастиян, който
работи за консултантската компания МакроПолис. „Как (гръцките
лидери) се държат при (спасителен) меморандум и как се държат
те, когато не са обвързани с меморандум и могат да действат по
начин, който е вреден за чуждестранните инвестиции“.

Ципрас има най-голямата възможност от който и да е гръцки
лидер от поколения да реализира истинска икономическа
трансформация, но той ще трябва да изхвърли още идеологически
баласт и да осигури дългосрочна визия, компетентност и ловки
политически умения, за да се справи с предизвикателството.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.