Сирия: очертава ли се сделка между Русия и Саудитска Арабия
На 11 октомври Владимир Путин се срещна в Сочи с министъра
на отбраната на Саудитска Арабия шейх Мохамед ибн Салман. Сергей
Лавров води преговори с колегата си – саудитския външен
министър Адел ал Джубейр. Страните обсъдиха ситуацията в Сирия и
се разбраха, че е необходимо да възпрепятстват създаването на
терористичен халифат, също и да започнат консултации на равнище
военни с оглед определяне на цели за руските въздушни удари.
Официалното посещение на високопоставени саудитски представители
отрази тревогата на Рияд от засилващото се влияние на Иран в
региона.
Въздушната операция на Русия в Сирия, започнала на 30
септември, изтласка на втори план бомбардировките, осъществявани
от коалицията „анти-ИД“ начело с Вашингтон от септември 2014 г.
При все че руските и американските военни преговарят с цел да
избегнат инциденти в сирийското небе, крайно малко вероятно е да
стигнат до създаване на руско-американска коалиция под егидата
на ООН. Участието на Русия обаче може дори да е изгодно някак за
САЩ, изпитващи днес недостиг на инициатива в сирийската криза.
Откакто започнаха руските удари, Арабската лига мълчи.
Саудитска Арабия и Катар се ограничиха да подпишат със западни
страни обща декларация, приканваща за спиране на руската
операция срещу т. нар. умерена опозиция. Обединените арабски
емирства посрещнаха дори с одобрение руските бомбардировки срещу
„Ислямска държава“ и Фронта „Ан Нусра“, а Египет открито
подкрепя Москва. Турция, водеща от юли т. г. бойни действия
срещу Кюрдската работническа партия (ПКК), се примири с
присъствието на Башар Асад, докато изтече един преходен период.
Смаяна от бързината, с която бе приета руската инициатива, и
подразнена от подхода на Вашингтон, постоянно протакащ
сирийския въпрос, Саудитска Арабия би могла да възприеме
засилването на стратегическите позиции на Русия в Близкия изток
като един вид противовес срещу растящото влияние на Иран в
региона. Трудните отношения между руснаци и саудитци в
исторически план може да изострят интереса им от търсене на
допирни точки въз основа на общото разочарование от политиката
на Вашингтон в съседните им страни и общото недоверие към
затоплянето между Иран и Запада.
Руско-саудитските отношения – един от определящите фактори
за уреждане на сирийската криза, стигнаха неотдавна до
сближаване по редица точки: саудитски петродолари финансират
голяма част от военните договори на Египет, сключени през
последните месеци, сред които и военни поръчки за 2 или 3
милиарда долара, възложени на Русия. Освен това саудитците
платиха тази есен на Париж – поне отчасти, корабите тип
„Мистрал“, предназначени първоначално за Русия. А след като през
септември Суверенният фонд на Саудитска Арабия обеща да
инвестира 10 милиарда долара в руската икономика, се разбра, че
Рияд е поръчал на Москва 950 бойни машини на пехотата БМП-3.
Москва пък предприе насрещна стъпка към Рияд, отправяйки
през последните седмици сигнали, че може да участва в общи
консултации за производството на петрол с ОПЕК. Това е силно
послание – до момента Кремъл бе категорично против подобни
дискусии с тази организация.
Условията за такава хипотетична руско-саудитска сделка се
знаят: да се повиши цената на барел петрол (чрез свиване на
производството от страна на ОПЕК) и същевременно може би Рияд да
купи оръжия от Москва, а от страна на Русия – да гарантира
оттегляне на президента Башар Асад след края на преходния период
и да предостави на Саудитска Арабия „право на контрол“ при
оръжейни продажби за Иран. А времето притиска Рияд – операцията
му в Йемен буксува от март т. г. с риск да се превърне в провал;
наред с това руско-шиитските и кюрдските действия в Сирия може
бързо да променят силовия баланс в полза на сирийския режим,
като укрепят позициите на Иран в страните от Близкия изток.
За края на октомври е насрочено заседание на
руско-саудитската междуправителствена комисия – Рияд и Москва
може би ще видят в него сгодно място, за да обсъдят мерки с цел
по-нататъшно сближаване по сирийския проблем. И двете страни
вече заявиха, че дневният ред на форума отрежда съществено място
за енергетиката и военнотехническото сътрудничество.
БТА
* Игор Деланое е зам.-директор на Френско-руския аналитичен
център „Обсерво“.