Йон Илиеску – на среща с призраците от миналото
Не съм вярвал, че ще доживея деня, в който Йон Илиеску ще
бъде обвинен в „престъпления срещу човечеството“. Харесва ми да
вярвам, че и той не го е очаквал. Но, някак, след четвърт век,
неговата отговорност за нападенията над цивилни от страна на
миньори ще излезе наяве.
Хората са забравили, имаме млади телевизионни водещи, които
задават неуместни въпроси на лидера на Университетския площад
Мариан Мунтяну, но ако днес не сме толкова провалена държава,
колкото толкова други около нас, мисля, че това се дължи на
онази „нелегална“ демонстрация в центъра на Букурещ и на
енергията, задействана тогава.
Това е началният момент на румънската модерна демокрация, а
политиците, които не държаха сметка за това явление, изчезнаха
или са на път да изчезнат.
Трябва да припомним, че миньорите, водени от Мирон Козма, не
дойдоха случайно в столицата. Те бяха доведени организирано, за
да потушат антикомунистическата революция. Йон Илиеску, Вирджил
Мъгуряну, Джелу Войкан Войкулеску използваха миньорите като
оръжие, за да унищожат както политическата опозиция, така и
гражданската, тази на улицата.
Това не беше първото идване на миньорите в Букурещ, нито
последното. На 28 януари 1990 г. са доведени, за да ликвидират
митинг, организиран от историческите партии и от студентски
организации, които искаха свободни избори, разпускане на Фронта
за национално спасение – наследникът на комунистическата партия,
и сформиране на първия парламент на националното единство,
който да организира изборите.
След идването на миньорите, незаконното задържане на
Корнелиу Копосу и Раду Къмпяну в Двореца Виктория, първият
постреволюционен парламент изглеждаше по следния начин: Фронтът
за национално спасение запази за себе си половината от местата,
а на новосформираните партии беше отредена другата половина,
като сред тях много формации бяха създадени от хора на Илиеску.
Много демократично!
Миньорите се връщат в Букурещ на 12 февруари, когато
централата на правителството е нападната от протестиращи,
недоволни от решението на Йон Илиеску да се кандидатира на
изборите за държавен глава, макар да бе обещал публично в дните
на революцията, че няма да го прави. Променил си решението на 25
януари 1990 г.
Според мен Мирон Козма и миньорите бяха използвани като
оръжие за унищожаване на опозицията, а този план е бил одобрен и
пуснат в действие от Йон Илиеску.
Бившият президент се ползва от презумпцията за невинност, но
сега, след четвърт век, ще има възможността да се защити пред
съдиите и да отговори на потомците на убитите, ранените и
затворените в онези смутни дни.
Поколението на онези, които през 1990 г. бяха на по 20
години или повече, по същество – поколението, което заложи
най-големите си надежди на тогавашните промени, заслужава този
процес.
Мнозина от онези, които протестираха дни наред през онази
пролет, бяха принудени да избягат от страната, от гоненията на
миньорите и режима на Илиеску. Мнозина заминаха, защото
осъзнаха, че Румъния има дълъг път пред себе си за постигане на
фундаментална промяна и не се излъгаха.
Ако днес има млади хора, които не са чували за Мариан
Мунтяну и не се интересуват от неотдавнашната история, мисля, че
това е не само техен пропуск, а е също един успех на
Социалдемократическата партия, която успя да деформира
реалността и да бяга две десетилетия от истината.
Една партия, която по мое мнение, се изгради върху лъжа,
няма как да не се провали; една политическа класа, родена от
голяма измама, няма как да не рухне, защото, чисто и просто,
онова, което движи много от политиците, е не нещо друго, а
собствената им лакомия и намирането на нови и нови начини за
закопаване на истината за рухването на комунизма.
Според мен е хубаво, че Йон Илиеску е все още жив, за да се
срещне с призраците от миналото, а те да му говорят за вината и
виновните.
БТА