100-те дни на Гордън Браун

neue_zurcher_zeitung-logo.gifМинистър-председателят на Великобритания Гордън Браун скъса със стила на предшественика си Тони Блеър, но не и с досегашната политика на лейбъристите. Според проучванията на общественото мнение той се ползва с немалка популярност, но политиката му като правителствен ръководител все още няма ясни очертания.

След сто дни на Даунинг стрийт 10 Гордън Браун не се отказа от пословичната си предпазливост. Той продължава да не разкрива картите си както във вътрешната, така и във външната политика. Снимка: Ройтерс

Браун, който на 27 юни след дългогодишно чакане най-после беше определен за приемник на Тони Блеър, не е новак в британската политика. Първите му сто дни в сградата с номер 10 на Даунинг стрийт засега се очертават като продължение на десетте години, през които като министър на финансите оказваше решително влияние върху британската политика, понякога по-силно от това на Тони Блеър.

Напрежението у Браун изчезна. Той си създаде нов имидж и убеди населението, че може да управлява – нещо, в което критиците в неговата партия и дори високопоставени държавни представители се съмняваха. Но въпреки новата усмивка, той не се отказа от старата си предпазливост. Браун не обича да разкрива картите си, въпреки всички обещания да предостави по-голяма свобода на решенията на парламента, местните власти и на гражданите.

Лятната си ваканция Браун прекара не на екзотични места заедно със звезди или милионери, както толкова обичаше да прави семейство Блеър, а в Девън, край британския бряг на Ламанша. Без много шум той прекъсна почивката си и се върна в Лондон заради шапа. За разлика от Блеър, като шотландски протестант той е пуритан. Браун обаче си остана същият опитен тактик, какъвто беше като министър на финансите. Със всички свои жестове и послания като премиер досега той по-скоро прикриваше, отколкото разкриваше истинските си политически намерения.

Опитът на Браун да привлече в своето правителство „всички таланти“, преди всичко специалисти и членове на други партии, беше оспорен като „примамване на чужди кадри“ и се увенча с успех само донякъде. Поканата за чай към бившия премиер Маргарет Тачър, малко преди партийния конгрес на консерваторите, не беше възприета само като жест на учтивост, но и като опортюнистки опит да се представи като надпартийна фигура. И в партията му не харесаха особено тези прекрачвания на границите.

Браун все още е смятан за гарант на британското икономическо чудо. Това е най-силната му карта. Но той почти незабележимо губи контрола върху икономическото развитие. Привърженик на глобализацията и на свободния пазар, той иска държавата да поеме отговорност и за относително преразпределение на богатствата в полза на бедните. Наистина, мнозина бедни живеят по-добре, но разликата между високите и ниските заплати се увеличи.

Реформаторската политика на Браун още е неясна. Кризата около ипотечната банка „Нордърн рок“ показа лимита на Браун – в критичните дни той не се появи публично. Докато бе министър на финансите, неговата „невидимост“ при кризи беше станала пословична. Засега все още никой не го е обвинил – него или лейбъристите за това – но в предизборната кампания това може да се промени бързо.

Във външната политика предпазливостта на Браун е особено очебийна, което би могло да намали британското влияние. Още повече, че нито германският канцлер Ангела Меркел, нито френският президент Никола Саркози се числят към колебливите лидери. Браун има чисто отбранително отношение към Европейския съюз. Той обаче не иска да натоварва допълнително тези отношения с референдум за новия европейски договор.

Браун се отдалечи от позицията на Блеър и дискретно се дистанцира от Буш. Ясно обаче беше само посланието му, че иска да върне в родината им войниците, които Блеър изпрати в Ирак. Колко души ще бъдат изтеглени и кога, Браун не казва. Нито пък как ще бъде договорено това със Съединените щати. Същевременно се смята, че Браун се стреми към по-силен ангажимент в Афганистан.

Министър-председателят не постигна особен успех в усилията си за Дарфур, срещу Робърт Мугабе в Зимбабве или срещу военната хунта в Мианма. Макар да е опитен в международните финанси, той няма вроден усет за външна политика и затова предпочита да се доверява преди всичко на многонационални инициативи.

(по БТА)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.