Султански неволи

Не подценявайте важността на Турция за Запада. През
Студената война тя беше крепост на НАТО срещу Съветския съюз.
После бе модел на процъфтяваща мюсюлманска демокрация, граничеща
с един деспотичен и потънал в хаос и насилие арабски свят. В
по-ново време Турция заслужава похвала, че прие два милиона
бежанци, бягащи от боевете в Сирия.

Тези дни обаче репутацията на Турция е опетнена.
Изборите на 1 ноември ще се състоят във време на подновена война
срещу кюрдските бунтовници от ПКК (Кюрдската работническа
партия), на самоубийствени атентати в страната, нападки срещу
свободни медии, изолиране на независими прокурори и съдии и
усещане, че Турция понякога е обезпокоително отстъпчива по
отношение на джихадистите от „Ислямска държава“ (ИД).

Голяма част от вината за всичко това носи властният
президент на страната Реджеп Тайип Ердоган. Изборите, които той
планира, вторите за пет месеца, са опит да се задържи на власт.
Турците трябва да го порицаят, като гласуват за неговите
опоненти и за това да го върнат обратно в церемониалната ложа,
където той влезе, ставайки президент преди година.

Има признаци, че много турци действително вече се
уморяват от щуротиите на техния могъщ, но все по-деспотичен и
нетолерантен президент. През юни Партията на справедливостта и
развитието (ПСР), сред чиито основатели преди 14 години беше
той, загуби мнозинството си на парламентарни избори. Уместният
подход тогава би бил лидерът на партията, Ахмет Давутоглу, да
формира коалиционно правителство или да даде на другите партии
възможност да опитат. Макар че като президент Ердоган би
следвало да стои настрана от съперничествата, той се намеси, за
да провали всякакви усилия за съставяне на коалиция. Планът му
бе да осигури нови избори, които се надява, че не само ще
помогнат на ПСР да си върне мнозинството, но може дори да й
осигуряттри-пети от местата в парламента, нужни й, за да
предложи конституционална промяна – и по този начин да въведе
президентска система, при която той Ердоган би получил
допълнителни правомощия.

И което е по-лошото: за да увеличи шансовете на ПСР,
Ердоган пожертва мирния процес с кюрдите в страната с надеждата,
че това ще намали гласовете за прокюрдската Демократична партия
на народите (ДПН). Това е особено тъжно, понеже като премиер
Ердоган беше смел поддръжник на мирното уреждане на проблема с
кюрдите. Сега армията отново е във война с кюрдските бойци от
ПКК. Турски бойни самолети поразяват убежища на бойците в Сирия
и Ирак, макар че кюрдите доказаха, че са сред най-ефективните
противници както на сирийския президент Башар Асад, така и на
„Ислямска държава“.

В самата Турция поредица стрелби и бомбени нападения,
включително ужасяващ двоен самоубийствен атентат в Анкара на 10
октомври, приписван на ИД, при който загинаха 102 души, направи
почти невъзможно за ДПН да провежда предизборни митинги в
страната. Членовете й освен това са държани извън ефир, тъй като
с цел да бъдат затруднени опозиционните сили, се прилага
сплашване на медиите.

За щастие, мнозинството от турските избиратели изглежда
не се поддава на циничните маневри на Ердоган. Повечето
социологически агенции сочат, че ДПН отново ще успее да прескочи
прага от 10 процента за влизане в парламента на Турция. Това
значи, че вероятно отново ще има Меджлис без парламентарно
мнозинство. Този път президентът не трябва да саботира задачата
за формиране на коалиционно правителство.

Едно стабилно и надеждно правителство точно сега е
изключително важно, защото Турция е изправена пред големи
предизвикателства вътре в страната и в чужбина. Икономиката се
забавя, инфлацията и безработицата се увеличават, а лирата се
срива. Страната се нуждае от решителна либерализация, за да
увеличи трудовата и продуктово-маркетингова гъвкавост и да
осигури по-добра конкурентноспособност. Провалът на кюрдския
мирен процес и нарастването на насилието хвърлиха сянка не само
в района на Югоизточна Турция, но и върху туристическия сектор
на цялата страна.

Освен това налице са и проблемите в региона,
по-специално в Сирия. Преди четири години Ердоган се постави в
неизгодно положение, настоявайки, че Асад трябва да напусне
властта. По-късно той позволи на американците да използват
турската военновъздушна база Инджирлик, за да бомбардират цели
на ИД, но при все това собствените й ВВС насочиха атаките си
главно срещу кюрдите. Турция е приела повече сирийски бежанци от
другите държави, но стана също и главният маршрут на мигрантите
към Европа. Новото правителство ще трябва да преразгледа своя
курс спрямо Сирия и подхода към бежанците – и трябва да направи
това в сътрудничество със своите съюзници от Европа и НАТО, а не
против тях.

ПРИЯТЕЛСКИ СЪВЕТ

Съюзниците на Турция не бива да намаляват критичността
си към Ердоган. Някои лидери на ЕС показаха тревожни признаци за
това, за да го убедят да сътрудничи повече в спирането на
бежанския и мигрантския поток към Европа. Годишният доклад на ЕК
за напредъка на Турция, който се очаква да бъде особено
критичен към недемократичните порядки на правителството,
тихомълком беше отложен. След изборите новото правителство
вероятно ще се опита едновременно да съживи зациклилите
преговори за членство в ЕС на Турция и да осигури безвизов
достъп до Европа за своите граждани. ЕС трябва ясно да заяви, че
напредъкът по тези въпроси ще зависи от действията за
възстановяване на демократичните свободи в Турция.

Ердоган и неговата ПСР направиха много, за да реформират
Турция и да подобрят икономиката й през първите десет години от
новото хилядолетие. Но след десетилетие на власт той вече не е
добър за страната си.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.