Европейският елит гради утопия за „нов човек” (по Маркс), която ще се срути

Доц. д-р Симеон Евстатиев. Снимка: личен архив

Европа не реагира адекватно на кризи като сирийската и на катастрофални събития като миграционната вълна

Бел. ред. – Доц. д-р Симеон Евстатиев е арабист и специалист по исляма, доктор по история, доцент по история на арабския свят и исляма в СУ „Св. Климент Охридски“, където е ръководител на Университетския център за изследване на религиите и на магистърска програма „Общество и култура на арабския свят“. През 2013 г. и 2014 г. е работил в Принстънския университет, САЩ. Публикувал е десетки научни статии и студии, автор и съставител е на няколко книги, сред които и монографията „Религия и политика в арабския свят: Ислямът в обществото“ (2012).

Сегашните политически елити на водещите държави от ЕС не основават своите действия върху отчитане на реалностите. На официално равнище те следват не толкова политика с ясна визия за справянето с действителните проблеми, колкото своя споделена господстваща идеология. Тя обаче е отишла твърде далеч от класическите параметри на либералната демокрация. Днес сякаш наблюдаваме една особена изолираност на либералните елити от хода на обществените процеси – своеобразен „постлиберален“ унес, съчетан с обсесия около утопични идеи за социално инженерство, които нямат свой исторически прецедент.
Тази идеология често прибягва до политическата философия на мултикултурализма, но въпреки това прави всичко възможно да игнорира тъкмо културните различия като важни за социалното сцепление в дадено общество. Културните различия, казват ни днешни водещи европейски политици и чиновници, не само нямат особено значение – те могат да имат само един смисъл, и то позитивен.
…
Тази европейска идеология възприема аксиоматично постановката, че ако даден индивид или група бъдат поставени в подходящите социално-икономически условия, те ще се променят в съответствие с тях, възприемайки и свързаните с тяхната (по Маркс) „идейна надстройка“, която така или иначе има второстепенен характер.
Изглежда след трагичния опит на Източна Европа от втората половина на ХХ в. в приложението на идеологемата, че „битието определя съзнанието“ (пак по Маркс), ни предстои да видим и краха на нейната мека, постмодерна западноевропейска версия, фокусирана около доктрини като мултикултуралистката вяра.
…
Във всеки случай сме изправени пред възможността да станем свидетели на широкомащабно социално инженерство, в което раса, пол, културна и религиозна принадлежност вече нямат особено значение. Целта е изграждането на някакъв „нов човек“ – своеобразен „трети вид“, който ще надмогне и анихилира всички различия. Тази привлекателна за мнозина утопия се изгражда като красива кула от слонова кост, която обаче ще се срути, защото основите ѝ са изградени върху пясък. А и всяка утопия винаги е съпроводена от смразяващия реализъм на антиутопията.
…
Европа не реагира адекватно и на кризи като сирийската, и на последвалите ги катастрофални за самата нея събития като миграционната вълна. От самото начало европейците трябваше да имат много по-ясна и активна позиция, които да отчитат реалностите в Близкия изток, а не да се градят върху пожелателно мислене. Европейците можеха да се опитат да убедят САЩ да преосмисли своята позиция за решаването на сирийската криза, като междувременно защитят своите граници по начин, който да не допусне безконтролното придвижване на стотици хиляди хора по териториите на европейските държави.
Паралелно с това, въз основа на своите християнски и съответно постхристиянски либерални ценности ЕС трябваше, разбира се, да помага на пострадалите от войната в Сирия, като след сериозни и ясни процедури приема толкова бежанци, с колкото да може да се справи, без това да доведе до институционален колапс и пълен разнобой между държавите-членки. Но след половин столетие на мир Европа, изглежда, наистина е забравила какво е реална война и мнозина са склонни да се подвеждат, че това временно положение е установено веднъж завинаги.
…
В краткосрочна перспектива Европа явно ще поддържа своята пасивна позиция. При положение, че тя наистина не се намеси пряко в Близкия изток, недобре охраняваните ѝ граници ще залеят континента с милиони мигранти от Близкия, Средния изток и Африка. В контекста на вече съществуващите немалки диаспори от тези части на света в редица европейски държави това скоро ще провокира не само социално напрежение, но и реални конфликти, които биха могли да прераснат в сблъсъци и стълкновения с непредвидим изход.
…
Очевидно Европа се сблъсква със свои непреодолими вътрешни трудности от идеологически характер, които ѝ пречат да излезе от парализата по пътя на разума и тя ще направи това, но чрез опита.
Изход от положението вероятно ще бъде намерен, но за съжаление европейците ще платят за това висока цена: край на мечтата за европейско обединение и федерализъм, ренационализация на границите и политиката, излизане на преден план на политически сили в по-крайния десен спектър. И нека кажа: в духа на разговора ни това не са някакви апокалиптични сценарии, а съвсем реалистични прогнози.
…
Опасявам се, че сегашният български политически елит няма ясна национална визия тъкмо по тези въпроси, за които говорим. Това са теми, по които управляващите у нас са свикнали да се обръщат за готови решения към Брюксел или Вашингтон.

– – –

Из интервюто на доц. д-р Евстатиев с журналиста Руслан Йорданов. Виж целия текст във в. „Стандарт”.