Хондурас хвърли армията срещу опасно насекомо

Франс прес

Хондураски военен в борба с корояда. Снимка: от тв екрана

Облечени в камуфлажни дрехи и въоръжени с моторни триони,
стотици хондураски войници водят безпощадна война срещу
насекомо, което вече унищожи 400 000 хектара борова гора и
продължава да се разпространява, стимулирано от затоплянето на
климата.

Войниците са част от първия артилерийски батальон от района
на Самбрано, на 30 километра северно от столицата Тегусигалпа,
където насекомото вече причини щети, определяни от експерти като
„екологична катастрофа“.

„Тази напаст ще ни лиши от половината борови гори в
Хондурас, и то ако имаме късмет“, каза пред АФП Лъки Медина,
съветник на армията, наблюдавайки работата на войниците, които
режат болните дървета в изсъхналата планина.

Командирите на този батальон от 350 души признават, че са
безсилни пред този враг и са поискали помощ от Националния
институт за опазване на горите и от командването на въоръжените
сили, отговарящо за горите.

Част от личния състав на командосите, действащи по двойки –
резач и помощник – превзе с щурм горите в различни райони на
страната, извършвайки операцията „Изпепелена земя“, за да спре
атаката на нападащите боровете корояди, чието настъпление обаче
изглежда неизбежно.

„Тъжна гледка е“, казва пред АФП полковник Бернардо Авила,
заместник-ръководител на военното командване.

„Но става дума за отрязване на дърво, за да се спаси гора“,
оправдава го Лъки Медина.

След приключване на работата ще са нужни между 40 и 50
години, преди гората да се възстанови до предишното си
състояние, обяснява Анхела Севиля, експертка от Националния
институт за опазване на горите.

По официални данни Хондурас притежава 5 милиона хектара
гори, от които 1,9 на сто са борове.

През 2014 г. короядът Дендроктонус фронталис унищожи 15 000
хектара борови гори. През 2015 г. цифрата нарасна рязко,
притеснява се Медина.

„В края на септември официалните данни показваха, че са
засегнати 130 000 хектара, след това дойдоха данните от ноември,
показващи близо тройно повече“, близо 400 000 хектара, посочва
той.

„Ракът на боровете“

От казармите се виждат зелени хълмове с кафеникави петна –
зоните зоните, засегнати от бръмбара корояд.

По дънерите на тези дървета, високи близо 50 метра и на
възраст от половин век, се вижда много смола.

„Дървото, когато бъде засегнато от боровия корояд, отделя
смола като защитен механизъм, но ударът, който му нанасят
насекомите, е толкова тежък, че то загива. Това е като рака за
хората“, обяснява Лъки Медина.

Според специалиста, причините за случващото се са известни.
„Увеличаването на популацията на насекомите се дължи на
климатичните промени, дължащи се на покачване на температурите“.
Продължителната суша тази година доведе до увеличаване на
популацията на насекоми с над 500 на сто.

Дъждовете, които обикновено започват към втората половина на
май, дойдоха едва през септември под влияние на феномена „Ел
Ниньо“. Наличието на връзка между „Ел Ниньо“ и климатичните
промени все още се обсъжда от учените.

Серхио Киньонес, експерт, изпратен от мексиканското
правителство, за да помогне на Хондурас, потвърждава анализа на
Медина.

Предвид дългата суша, „дървото е изложено на стрес и става
по-уязвимо“, обяснява той, използвайки нож и пинсета, за да
извади от кората на дървета някои от дългите по четири милиметра
насекоми.

Мексиканският експерт препоръчва: да се обгорят мъртвите
дървета, защото насекомите се крия в тях, и да се продаде
дървесината, за да се финансира борбата с тази напаст.

Според него боровите корояди се размножават с хиляди в
кората на дърветата, където всяка женска снася до 50 яйца.
Агрономът Хосе Доминго Монтоя, който също е член на екипа, е
създал биологичен инсектицид на билкова основа, който прилага
експериментално върху засегнатите дървета.

Според него „време е да започнем да мислим, да се обединим,
за да спрем подобни катастрофи“, който според него ще стават все
по-чести по цял свят „поради климатичните промени“.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.