Наталия Антонова: Не вярвам в идеята за „руската душа”

Наталия Антонова. Снимка: личен архив

Наталия Антонова е 31-годишна, родена в Украйна, има руски корени. Журналист на свободна практика и драматург, тя израства в САЩ и в настоящето разпределя времето и съзнанието си между Москва и други местообитания. Завършила е английска литература в Duke University. Сътрудничи на няколко западни изздания, сред които английският в. „Гардиън”. Наталия пише и пиеси – сигурен начин да обезсмърти литературния си талант и не да го излива единствено в медиите. За последното горчиво е съжалявал писателят и журналист Ришард Капушчински, наричайки го пропиляване на дарба.

– Като журналист и драматург, как бихте описали „руската душа“ днес?

– Честно казано, аз наистина не вярвам в идеята за „руската душа“. Мисля, че това е остаряла и сантиментална концепция, особено след като днешна Русия съдържа в себе си толкова много различни култури. Въпреки това, мисля, че определено има нещо, свързано с непредсказуемостта на живота в Русия, което оказва влияние върху начина, по който по-голямата част от населението живее живота си. Липсата на гъвкава, динамична политическа система също допринася за това. Мисля, че много хора отвън наистина не разбират Русия в този контекст. Това означава, че взаимодействието с държавата, както от страна на хора и на правителства, лесно се руши.

– Режисьорът Андрей Кончаловски казва, че Русия е добра в изграждането на колосални проекти като космически ракети, но не толкова – по отношение на елементарни неща, свързани с битовия и икономически комфорт на обикновения човек. Съгласна ли сте с това?

– Мисля, че Андрей е прав. Множество руски правителства едно след друго винаги бяха твърде заети с тези мъгляви понятия за „величие“, за да могат да направят ежедневието в Русия толкова комфортно, както е на Запад. И обикновените хора също са интернализирали тази обсесия за „величие”. И за това има исторически контекст – Русия просто не се е развила така ефективно, както западните страни. Всичко, от монголското нашествие до суровия климат на Русия е фактор в случая. Когато в страната си се сблъсква с всекидневни примери за това как животът другаде е по-добър, човек е склонен да иска да компенсира за това. Това е и причината да се срещнат толкова много хора, които не се интересуват, че покривът на училището на детето им тече, но се гордеят с огромния ядрен арсенал на страната си. Това може да изглежда ирационално, но всъщност има своето обяснение, погледнато в по-широк контекст.
Днес идеята за комфортен живот в Русия е третирана с подозрение, защото много от излезлите на протестите от 2011-2012 г. в Москва, могат да бъдат наречени най-малкото хора от средната класа. В очите на някои руски официални представители, тези хора са се почувствали „твърде комфортно“ и са започнали да имат модни идеи за демокрация и отчетност. Как се осмеляват?!

– Какво бихте казали за вашата идентичност? Как се определяте?

– Родена съм в Украйна, израснах най-вече в САЩ, но руският беше първият ми език и имам руски корени. Мисля, че съм наистина щастлива да пребивавам в това пресичане на култури. Сложната ми идентичност като че ли дразни няки хора, желаещи да поставят всеки, когото срещат, в ограничителна кутия, но аз казвам, майната му на това. Харесва ми да имам много различни „родини“. Харесва ми да бъда изложена на конкурентни мнения и идеологии, дори ако понякога те не ми осигуряват комфорт.


– Как драматургията съжителства с журналистиката?

– Аз пиша пиеси за хора, реални истории, много от тях са със сюжети, които избирам по време на работата си като журналист, въпреки че във всички тези истории има доза нереалност. Мисля, че човешкият мозък осмисля живота по наистина странен начин на моменти. Също така мисля, (тъй като се интересувам и научно от журналистика), че съществува един наистина готин, сложен, често пъти и необясним дизайн на вселената. И мисля, че във всичко, което правя, се стремя да се справя със собствените си емоции по тази странна тема. И да обработя тези емоции чрез моите герои.

– Как бихте описали живота на хората в Москва днес? Както и на тези извън столицата?

– Средностатистическият руснак, както в Москва, така и извън нея, е зает да се бори с трудностите, както винаги е имал. Очевидно е, че в настоящето това става все по-трудно, тъй като рублата търпи голямо обезценяване. Но, хей, това е новият свят, в който Русия живее… В този свят телевизорът дава голяма утеха и увереност, въпреки че бях изненадана, прочитайки наскоро, че броят на руснаците, вярващи във всичко, което се съобщава по телевизията е 59% (в сравнение с 47% през 2012). За да бъда честна, смятах, че този брой ще бъде дори още по-висок днес.

Наталия Антонова. Снимка: личен архив

– Каква е ситуацията със свободата на медиите в Русия? Такава, каквато я виждате през вашите очи?

– Мисля, че положението на страната щеше да е много по-добро, ако имаше здрав, жизнен и свободен медиен пазар – но такъв пазар също ще изисква по-официална отчетност, а руските официални лица са прекалено параноични, за погледнат на отчетността като на нещо в действителност добро. Те предпочитат по-гъвкава система, забравяйки, че твърдите системи в крайна сметка са по-крехки и чупливи.
Има една велика поговорка, перфектно характеризираща манталитета им: „Ти умри днес, а аз ще умра утре“. Всичко е много отчаяно и се основава на едно очакване за насилие. Мисля, че е пряк резултат от това, че Русия никога не се е справила с травмата на XX-и век – с ужаса, милионите загинали през Втората световна война (някои от тях в резултат на официална некомпетентност и дори и Сталин признава, че такава има и всъщност е мислел, че може да бъде арестуван след края на войната), до Гулаг, и ужасяващият кошмар в Афганистан. Списъкът продължава. Едно травмирано общество не желае да знае истината за себе си. Ето защо, както руските политици, така и обикновените руснаци като че ли настояват, че един свободен, здрав медиен пазар е лошо нещо.

– В тази връзка, как един съвременен конфликт като този в Сирия ще се отрази на ситуацията в Украйна?

– Мисля, че Русия измести вниманието си към Сирия в преследване на тази слава, за която вече споменах по-горе. Русия иска да седне на голямата маса по отношение на световната политика, следователно – да играе на хазарта в Сирия. Кой знае какво ще произлезе от това? Това, което знаем е, че по-малко внимание сега се обръща на Украйна. Което е нещо добро за Украйна.

– Как това се отразява настоящите отношения между Русия и Украйна?

– Разбира се, политическата връзката между тях е напълно унищожена, въпреки че бизнес отношения продължават да съществуват. Това е, защото парите означават много повече от политиката за хората, които са замесени. И може би парите в крайна сметка ще нормализират отношенията между двете страни, въпреки че това може да отнеме десетилетия (и много промени в Русия), поне на този етап.

– А самата Украйна?

– Мисля, че самата Украйна трябва да намери свой собствен път – чрез укрепване на демократичните институции и извършването на повече реформи, които да се задържат. Това ще е дългосрочна и често неблагодарна задача, но в този момент това е въпрос на живот и смърт.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.