Джихадистите се прицелиха в младото и космополитно „поколение Батаклан“
Валантен Бонтан
Франс прес
Повечето бяха активни младежи и момичета, работеха в
рекламата, музиката, комуникациите. Джихадистките атентати в
Париж поразиха отворени, модерни млади хора, обичащи живота – те
бързо бяха наречени „поколението Батаклан“.
129 жертви, 350 ранени. С изключение на Мануел Колако Диас,
63-годишен португалски футболен фен, убит край Стад дьо Франс,
всички загинаха в Североизточен Париж, в един работнически
квартал, който бурно се облагородява и където все още се
навъртат – без непременно да се смесват, имигранти и хипстъри.
Повечето срещнаха смъртта си, слушайки концерт на
калифорнийска рокгрупа в зала „Батаклан“. Други бяха седнали на
чашка с приятели, честваха рождени дни или вечеряха по двойки в
кафета и ресторанти из квартала.
Левият всекидневник „Либерасион“, споменал в уводно заглавие
за „поколението Батаклан“, вижда у младежта, взета на прицел,
„някаква културна отвореност, нравствен либерализъм, някакъв
космополитизъм“.
Формулировка, която тутакси бе присвоена от премиера Манюел
Валс. „Терористите“ избраха за мишена „младежта“, подчерта той.
И добави: „Всъщност това е точно поколение „Батаклан“.
На възраст предимно от 25 до 45 години, мнозина от
загиналите работели в музикалните среди като 32-годишния Тома
Аяд – продуцент в компанията за звукозаписи „Меркюри рекордс“,
43-годишния Гийом Дешерф от списание Inrockuptibles и Грегори
Фос на 28 години, музикален редактор в телевизия.
Други режисирали филми (като 26-годишния Максим Буфар),
давали уроци по скулптура (Албан Денюи, 32 г.), работели за
рекламни агенции (Фабрис Дюбоа, 46 г.) или преподавали география
в университета (Матийо Жиру, 39 г.).
Все интелектуални, не задължително доходни професии; заради
тях би могло да им сложат етикета „бобо“ (бохемстващи буржоа) –
термин от началото на 2000-те, описващ прослойка, която гласува
най-вече за левицата, брани хуманитарните и екологичните
ценности.
„Космополитизмът“
Сближава ги и друго – били са общителни. Тиери Ардуен,
полицай на 36 години, бе „веселяк“, „лъчезарен човек, добър
професионалист“, казва негов близък. Също като Давид Перширон и
Седрик Модюи – приятели, загинали в „Батаклан“, „веселяци, пълни
с енергия, възторжени и буйни“ според техни бивши съученици.
Иасент Кома, сервитьор на 37 години, „имаше много приятели“,
подчертава и сестричката му Ейми. Някой от тях е качил
виртуална „касичка“ на сайта Leetchi, за да помогне на
семейството да плати погребението.
Според парижкия кмет социалист г-жа Ан Идалго, джихадистите
умишлено са посегнали на онова, „което мразят най-много –
космополитния и пълнокръвен, независимия и шумен живот на Париж
в кварталите, събрали заедно всички поколения, всички езици и
всички култури“.
Сред жертвите има двайсетина чужденци – също любители на
музиката и приятелските събирания.
Халима бен Халифа Саади – 34-годишна тунизийка, живееща в
Сенегал, гостувала при по-голямата си сестра Хода, за да
празнуват заедно рожден ден във френската столица. Двайсет и
деветгодишният алжирски цигулар Хейредин Сахби се връщал от
парти с приятели, когато бил застрелян. Успя „да надживее с
десет години тероризма“ в Алжир, споделя с горчивина негов
братовчед.
Мнозина – и французи, и чужденци, оставят след себе си
съпруг, съпруга или деца. Мохамед Амин Ибнумубарак, марокански
архитект, е бил убит пред очите на жена си Мая Немета, отървала
се с тежка рана на крака.
Трийсет и петгодишната Елза Делплас дошла в петъчната вечер
на концерт на „Игълс ъф Дет Метъл“ с майка си Патрисия Сан
Мартин – чилийка на 55, и с петгодишния си син. Оцеляло само
момченцето.
БТА