За един приятел във Фейсбук, „тия момчета“, които режат глави, и техните майки

Един приятел във Фейсбук написа веднага след зверствата в Париж: „Някои от нас, надявам се, ще се запитат на първо място „А какво ТОЧНО целят тия момчета, като избиват така хора безразборно?“ Елементарният човек ще намери елементарен отговор, примерно, „това не са хора“… Изключенията от това правило, с малко помощ или без, ще стигнат до друг извод: че вълната от тероризъм цели да пробуди ИМЕННО реакцията, която изглежда се споделя от мало и голямо в България – омраза, сляпа ненавист, агресия срещу всичко „чуждо“. С една дума: НЕ-ЕВРОПЕЙСКОСТ. Дали ще има тук-там хора, които ще пожелаят да се замислят над тази толкова елементарна задачка?“

На първо място? Наистина ли, приятелю? „Момчета“? Нима си очаквал от младежите, дошли да се веселят на рок концерт в залата „Батаклан“, да си кажат под дулата на калашниците: „Ах, горките момчета, защо ще ни избиват безразборно? Сигурно някак сме ги обидили, заслужаваме да ни гръмнат.“ Уви приятелю, омраза, сляпа ненавист, агресия срещу всичко „чуждо“ виждаме предимно у представители на исляма, които ти виждаш като жертви. Това определено е „не-европейскост“.

Същият приятел от Фейсбук ми заяви: „Неспособността за емпатия може и да изглежда като много мъжкарска поза откъм България. Оттук погледната, тя прилича повечко на липса на интелект“ – защото си позволих забележка към споделения от него репортаж на Хъфингтън пост „Майките на ИДИЛ“ – за жени, чиито синове са отишли да се присъединят към ислямска държава.

Извинявай, приятелю, не знам дали съм „мъжкар“, но не мога да изпитам и капчица емпатия към тези жени с тежки погледи. Няма как и те да не са допринесли за избора на синовете си да отидат да режат глави. Може би ми липсва интелект, да, но по същия начин не ме вълнуват майките на есесовците, или майките на полицаите, дошли да отведат моята майка на влака за Аушвиц. (Защо пътуването е отменено е тема за друг разговор.)

Нямам какво да добавя, освен думите, казани от Иън Макюън по същото време: „Култът към смъртта избра своя град добре – Париж, светската столица на света, гостоприемен, разнообразен и очарователен мегаполис, какъвто винаги е бил. И култът на смъртта го избра за своите цели с жестока, самоизобличаваща точност – всичко, което те са ненавиждали, застана просто пред тях в една щастлива петъчна вечер – мъже и жени в общи компании, вино, свободно мислене, смях, толерантност, музика – див и сатиричен рок и блус. Те дойдоха въоръжени с груб нихилизъм и омраза, която лежи отвъд нашето разбиране. Тяхната защитна броня са опасаните на коланите бомби, тяхната идея за съвършено скривалище – добродетелният живот след смъртта, където полицията не може да достигне.“

Та, толерантност, да, приятелю, емпатия, да, но за кого? За онeзи, които искат да ни изтрият от лицето на Земята? Моля се „тия момчета“ да не дойдат да ти обяснят лично какво ТОЧНО целят.

От страницата на автора

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.