Ню Йорк таймс: Създаването на мощна коалиция срещу ИД – по-лесно на думи, отколкото на дело
в. Ню Йорк таймс
Атакувайки граждански цели далече извън своята територия,
„Ислямска държава“ изглежда успя да постигне онова, което
дипломатите не можаха. Изведнъж международният ред се разбърка,
сближавайки САЩ, Русия и Франция във възможен съюз срещу
терористичната група.
Всяка една от трите стари велики сили има свои причини да
иска унищожаването на ИД след жестоките атаки срещу цивилни в
Париж и свалянето на руския пътнически самолет с хора, връщащи
се от почивка. Президентът Обама предостави разузнавателна
информация, за да улесни френските въздушни удари, и намекна, че
е готов за по-широко сътрудничество с Русия.
Досега обаче този съюз си остава до голяма степен само на
теория. Макар че френският президент Франсоа Оланд влиза в
ролята на строител на мостове с блиц посещения във Вашингтон и
Москва идната седмица, мощни центробежни сили все още теглят в
различни посоки евентуалните партньори, а разминаващи се
национални интереси спъват усилията този новопоявил се общ
стремеж да прерасне в трайно сътрудничество.
Президентите Обама и Путин имат фундаментални различия по
редица проблеми, които не бяха отстранени от парижките атентати.
Разделя ги руската анексия на Крим и намесата на Москва в
Източна Украйна, руските опити за демонизиране на САЩ и за
подкопаване на увереността в ангажимента на НАТО за колективна
отбрана, подкрепата на Кремъл за сирийския президент Башар Асад.
„Разбира се, че е добре за нас и за Франция да имаме
по-координиран подход към въздушните удари в Сирия“, каза Карън
Донфийлд, бивша съветничка на Обама, който сега е президент на
„Германския фонд Маршал“ на САЩ. „Но колко готова е Русия да
атакува ИД – не мисля ,че някои от нас знае това със сигурност.
Оставам скептично настроена дали нашите интереси по този въпрос
съвпадат.“
А според Строуб Талбот, президент на Брукингския институт и
бивш заместник-държавен секретар, всеки реален съюз би изисквал
„сеизмична промяна“ в руския подход към Сирия, защото руснаците
казват, че се бият с тероризма, но изглежда, че по-важната им
цел е да задържат (на власт) Асад.
„Може би те започват да разбират. Не спират да говорят, че
имат желание да участват в решаването на проблема. Но така,
както говорят, че искат да са част от решението, така действат
като част от проблема“, каза Талбот.
Колко сложно ще бъде сглобяването на такава коалиция, се
видя в сряда, когато френски дипломати в ООН започнаха
обсъждания с колеги в Съвета за сигурност на проекторезолюция,
разрешаваща употреба на сила срещу ИД. Френският посланик
Франсоа Дьолатр представи проекта като „стегнат, силен и
фокусиран върху борбата срещу нашия общ враг“.
Но точно когато Франция се готвеше да сподели намерението си
с други дипломати от Съвета, Русия излезе със собствено
предложение, възкресявайки предишна проекторезолюция, която не
можа да спечели подкрепа по-рано тази есен, защото настояваше за
сътрудничество с правителствата на страни, засегнати от
тероризма – в сирийския случай, с Асад. Руският посланик Виталий
Чуркин каза, че ако не се работи с правителството, „това
определено отслабва възможността за обща борба срещу
терористите“.
В частен порядък хора от екипа на Обама заявиха, че
президентът е скептично настроен, но в срещите си тези дни в
Турция, Филипините, Австрия и Париж той и държавният секретар
Джон Кери сдържаха резервите си и допуснаха възможността Русия и
САЩ да работят заедно за разгромяването на ИД. След срещата си
с Путин миналия уикенд в Турция Обама каза вчера в Манила, че
Русия се е проявила като „конструктивен партньор“ на разговорите
във Виена, на които се обсъждаше пътна карта за примирие в
сирийската гражданска война, от която тръгна възхода на ИД. Но
за да сътрудничим занапред, добави той, Путин трябва да насочва
ударите си по-малко срещу сирийските бунтовници, подкрепяни от
САЩ, и повече срещу „Ислямска държава“.
„Проблемът е, че в началото на военната си интервенция в
Сирия те се концентрираха повече върху укрепването на позициите
на президента Асад“, посочи Обама. Той подчерта, че САЩ биха
искали Путин евентуално да „смени своя фокус и фокуса на своите
военни и да го насочи към главната заплаха, каквато е ИД“.
Оланд, който е под огромен натиск у дома след атентатите, се
опитва да поеме дипломатическата инициатива. Чувствайки шанса
за сближаване, той планира да пътува до Вашингтон във вторник за
среща с Обама, а после и до Москва за среща с Путин. Оланд каза
в сряда, че иска да създаде „голяма коалиция“, която да действа
„решително“ срещу ИД. В стремежа си към такава коалиция Оланд
деликатно избягна да се обърне за защита към НАТО съгласно чл.5
(от Атлантическия договор), който задължава членовете на алианса
да си помагат един друг в случай на нападение.Този член досега
е бил задействан само веднъж, след атентатите в САЩ на 11
септември 2001 г.
При положение, че Обама е непреклонен противник на
изпращането на значителни американски сухопътни сили в Сирия или
Ирак, френски дипломат във Вашингтон каза в сряда, че Париж не
желае да поставя Обама в неудобно положение , „искайки
невъзможното“. Вместо това, за да разшири дипломатическата
подкрепа за Франция, Оланд се позова на един рядко споменаван
член от Лисабонския договор, който е основополагащ за ЕС. Според
член 42, ал. 7, ако една страна членка „стане обект на
въоръжено нападение на нейната територия, другите държави
членки са задължени да й окажат помощ и съдействие с всички
средства, с които разполагат“, което е в съответствие с техните
задължения в рамките на НАТО.
Запитан в Туитър защо Франция се позовава на Договора за
Европейския съюз, а не на хартата на НАТО, френският посланик
във Вашингтон Жерар Аро писа, че една от причините е „диалогът с
Русия“. Изхожда се от схващането, че Русия е враждебно
настроена спрямо НАТО, и следователно обръщането за помощ към
алианса може да се възприеме като провокация от Москва.
Страните от Европейския съюз гласуваха единодушно да
подкрепят Франция, но договорът не ги обвързва с военни
действия, а размяната на разузнавателна информация вече
функционира добре. Никоя друга европейска страна не е изявила
воля да се бори с ислямския радикализъм повече, отколкото
Франция – у дома и в Мали, Ирак и Сирия. Дори Великобритания,
която все още ближе раните си от участието си в нахлуването в
Ирак през 2003 г., се въздържа от нанасяне на въздушни удари на
сирийска територия. Премиерът Дейвид Камерън обеща да търси
одобрение от парламента, преди да предприеме (военни) действия в
Сирия и да пристъпи към тях само ако има „отчетливо
мнозинство“. Избирането на Джереми Корбин – новия хардлайнерски
лидер на Лейбъристката партия, не облекчава тази задача.
САЩ, Европа и Русия са имали моменти след края на Студената
война, когато интересите им са съвпадали. Уолтър Слокъм – бивш
заместник-министър на отбраната, напомни, че американските и
руските военни са действали заедно в Босна и Косово. В Босна,
каза той, „работата вървеше добре, но тогава тогава Русия беше
различна , а обстановката – почти напълно благоприятна“.
Администрацията на Обама подозира, че освен укрепването на
позициите на Асад, истинската цел на Русия в Сирия е да отклони
вниманието от Украйна, или на практика да изтъргува признаването
на статуквото за сътрудничество в Близкия изток. „Съгласни ли
сме да отстъпим за Украйна?“, попита Иво Даалдер, бивш посланик
на САЩ в НАТО, а сега – президент на Чикагския съвет за глобална
политика. „Опасявам се, че можем да попаднем в капан“, подчерта
той.
Освен САЩ, Русия и Европа, има и други играчи в сирийската
криза, особено Турция, Иран, Ирак и Саудитска Арабия. Кери
положи много усилия за постигане на консенсус между тях. Но,
както отбеляза Даалдер, „освен Франция и САЩ, никой не смята
борбата срещу ИД за първи приоритет. А без това е трудно да си
представя тази нова коалиция“.
БТА