Ново разследване за смъртта на президента Качински при самолетна катастрофа в Русия

Полша отново се фокусира върху катастрофата край Смоленск и това може да навреди на отношенията й с Русия

Ройтерс

Мемориалът в памет на Лех Качински и другите жертви на катастрофата. Снимка: кату

Може би Западът обмисля размразяване на отношенията с
Москва, но новото консервативно правителство на Полша
допълнително ще обтегне отношенията си с бившия съветски
господар, като възобнови разследването за смъртта на президента
Лех Качински при самолетна катастрофа в Русия през 2010 г.

Разследване на предишното правителство отсъди пилотска грешка,
но победителите от изборите през октомври в Полша – партията
„Право и справедливост“ (ПиС), водена от Ярослав Качински, брат
близнак на покойния президент – твърди, че експлозия на борда е
възможната причина за катастрофата. Сега, когато е на власт за
пръв път след трагедията, тази партия иска ново разследване и
евентуално съдействието на международни съдилища и чуждестранни
тайни служби, за да провери теорията си.

Въпреки че ПиС никога не е отправяла категорично обвинение
срещу Русия, че е дирижирала смъртта на президента, тя казва, че
Кремъл е извлякъл изгода от катастрофата, в която загинаха
шефът на централната банка, висши офицери и много депутати, и
така е започнал период на политически смут. Освен това видни
членове на ПиС обвиняват Москва, че проточва разследването,
задържа доказателства, каквито са „черните кутии“ и отломките от
самолета. Русия казва, че те не могат да бъдат върнати, преди
да приключи криминалното разследване.

„В края на краищата човек едва ли не може да си помисли, че
руснаците имат гузна съвест“, казва новият външен министър
Витолд Вашчиковски пред всекидневника „Наш дженник“. Той казва
още, че не може да изключи възможността президентът да е бил
убит. „Или те ще решат този казус дружески, или ще бъде
необходимо той да бъде отнесен до международни трибунали и да се
възбуди разследване от Европейския съд за правата на човека“,
казва Вашчиковски, като добавя, че Полша ще потърси помощ от
съюзниците си в НАТО.

Призоваването на Москва пред международни съдилища, а също
възобновяването на следствието с Русия като главен – макар и не
назован изрично – заподозрян вероятно ще влоши отношенията между
Полша и стария й враг, които вече са крехки заради украинската
криза. Възобновяването на делото ще бъде и тест за връзките
между Полша и съюзниците, които може да останат настрана от
конфликта, тъй като някои се опитват да привлекат Москва в
борбата с „Ислямска държава“ и да издействат мирно споразумение
за Сирия.

Във вътрешен план този ход може да бъде популярен сред
консервативния електорат в Полша, който изпитва дълбоко
недоверие към Русия, но той ще възкреси и спомените за един
случай, подходът към чието разрешаване от страна на
правителството предизвика дълбоко разделение между поляците.

ЛИЧНА ТРАГЕДИЯ

Това беше най-голямото бедствие в страната след Втората
световна война. Катастрофата стана край Смоленск, Западна Русия,
близо до мястото, където тайната полиция на Сталин е
екзекутирала през 1940 г. около 22 хиляди полски офицери и
интелектуалци. Десетилетия наред Москва обвиняваше нацистка
Германия за масовата екзекуция. Тази касапница е траен символ за
страданията на Полша в съветски ръце и президентът Лех Качински
летеше към Смоленск да й отдаде почит.

За Ярослав, чиято силна връзка с брата близнак е била
определящ елемент за политическия им възход заедно, идването на
власт може да бъде възможност да разчисти лични сметки, казват
критици. Той отдавна обвинява тогавашния премиер Доналд Туск,
който сега оглавява Европейския съвет, като косвено отговорен за
катастрофата, причинена, според него, поне отчасти от
небрежността на правителството. Разследването на правителството
на Туск не откри доказателства за това.

Министърът на отбраната от ПиС Антони Мачеревич вече даде
знак, че Смоленск заема предно място в неговия дневен ред.
Мачеревич, който още като беше в опозиция започна свое
неофициално разследване за катастрофата, е главният радетел на
теориите, че зад катастрофата стои нещо много по-зловещо от
пилотска грешка. „Правителството на [тогавашния премиер на Русия
Владимир] Путин е изцяло отговорно за тази трагедия“, каза той
през март пред европейския парламент.

Той е казвал пред курсанти от армията, че откриването на
истината е най-голямото предизвикателство пред полската армия.

При своето разследване Мачеревич е разчитал на доказателства,
предоставени му от експерти, според които улики като смачкани
консервни кутии с напитки и пръснали се наденици сочат, че
самолетът се е взривил във въздуха, преди да катастрофира. Тази
експерти не са посещавали мястото на катастрофата, а са
използвали фотографии от интернет. Техните заседания понякога
граничеха с фарс заради измислени обаждания по „Скайп“ уж от
руския президента Владимир Путин. По-рано този месец полският
президент Анджей Дуда изрази подкрепа за експертите на Мачеревич
и каза, че официалните заключения на полското и руското
разследване „не издържат“, когато бъдат съпоставени с фактите.

Новото правителство вече закри официалния уебсайт на
държавното разследване, което обори твърденията, че самолетът е
бил свален от експлозия.

ИСТИНАТА

Политически анализатори казват, че възобновяването на
разследването и антируската реторика на Мачеревич обслужват
предимно вътрешнополитически цели, тъй като вероятно ще се
харесат на твърдото ядро избиратели. Проучванията на
общественото мнение показват, че едва един от петима поляци
вярва, че причината за катастрофата е правилно обяснена. Близо
една трета приемат донякъде твърдението, че президентът може би
е бил убит.

Скоро след октомврийските избори Качински каза пред
привърженици, събрали се да почетат паметта на брат му, че
трябва да бъде направено нещо повече. „Убеден съм, че сега са
създадени условия за достигане до истината.“

Въпреки изявленията на външния министър засега не е ясно
дали правителството наистина ще поиска от съюзниците помощ в
разследването на катастрофата. Веднага след изборите лидерът на
ПиС Качински каза, че ще е достатъчно едно подходящо полско
разследване. Високопоставен източник, близък до ръководството на
партията, казва, че новото правителство е осъзнало, че по
време, когато някои западни страни иска да възобновят връзките
си с Москва, фаворизирането на този казус може да усложни
отношенията на Полша със съюзниците.

Затова е по-вероятно Полша да се придържа към доказани
начини за предизвикване на Москва, такива като искове до
международни трибунали с обвинение за задържане на
доказателства, които формално са полска собственост, казва
източникът, пожелал анонимност. Но Полша сигурно ще настоява
пред партньорите си от западните разузнавания, които желаят
Варшава да се включи в борбата срещу ислямските екстремисти, за
реципрочност и да предоставят всяка разузнавателна информация,
която може да бъде свързана с катастрофата, добавя източникът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.