Накъде куца българското вино? Ди Вино тест – да опиташ нещо, което го няма в магазина
Ди Вино тест е преглед на българските вина, който вече трети път се прави в НДК. Както е ставало дума и в минали години тук, това е начин да опиташ много от българските вина, събрани на едно място.
За трета поредна година цената на билета се увеличава. Тази година дневният билет беше 14 лева, миналата 10 лева. Вече има нов шеф на НДК, протежето на правителството Мирослав Боршош, сигурно летвата е вдигната да се задоволят всички нужди по организацията.
Интересно е, че на много посетители не им прави впечатление увеличаващата се цена. Сякаш дегустацията е само за платежоспособни ценители, за ресторантьори и специалисти, а организаторите очакват повече хора да идат и да купят билетче.
И това е симптом за особеностите на българските вина, показани на изложението. Те сякаш се целят в една ограничена, платежоспособна и снобска аудитория.
В света на виното снобизмът и претенциозните пиячи са движеща сила. Те са стимул за създаване на множество разнообразни и уникални вина. Но в България това някак не е съвсем на на място, защото няма достатъчно широка платежоспособна аудитория за бутикови вина.
В изложението в НДК
участваха 66 винарски изби
Впрочем, дегустациите са доста на тясно, вяка изба разполага с една малка маса, нарадени са един до друг и в повечето време вечер настава блъсканица, посетители се чакат на опашка да стигнат до една или друга маса. Както и да е, добре е, че има такава дегустация в София. Салонът на виното малко по-рано беше с доста по-малко присъствие на производители.
Но какво се забелязва. От 66 изби, показали свои вина на прегледа, само между 10 и 15 от тях продават вината си в магазините и супермаркети в България. Останалите могат да се намерят в отбрани ресторанти и в малкото специализирани магазини за вино, всеки от които си има предпочитани изби. А само няколко магазина в цяла България се опитват да предлагат пълен избор (без успех) и продават вина от повече малки изби.
Повече от половината от представените на дегустациите малки изби произвеждат по няколко хиляди до 20-ина хиляди бутилки от сорт. Изба, която прави 20 хил. или 50 хил. бутилки годишно, е като
семейните изби из Швейцария и Австрия,
в които работят 3-4 членове на семейства и сезонно наети. Тази вина са регионални, продават ги в местни кръчми и на туристи на място в избата, и на ценители от региона. По този начин съществуват множество семейни фирми. Но там имат платежоспособна аудитория, има потребление и тези малки изби имат пазар. Австрия или Швейцария са страни с широка средна класа и традиционно големи потребители на бутилирано вино.
В България масовата консумация на вина е домашно, наливно, в кутии (бег-ин-бокс), евтини вина по 2 лв. за 2 литра в пластмасова бутилка. Консумацията на бутилирано вино е не повече от една пета от общата. Някои проучвания показват и още по-скромни числа. А и данните за количеството преработена реколта грозде са красноречиви.
По магазините от бутилираните вина вървят тези на цени 6-12 лв. бутилката, останалите са рядкост на щанда. И цените на български вина от малките изби са дори по-високи от тези на аналогични по качество испански, италиански, австралийски и др.
Продукцията на тези малки изби, които имат по 200-500 декара собствени лозя, е бутикова. Те естествено попадат в средна и висока ценова категория и изпадат от масовите магазини и супермаркети. Дори „Метро”, където е най-големият избор на български вина, от масови до най-скъпи, присъстват само няколко от малките изби.
За мнозина от т. нар. ценители, сноби и новобогаташи, които са главните консуматори на бутикови вина, изба, която прави 20 хил. бутилки годишно или има 300 декара лозя, не била малка.
Да не остане някой с грешно впечатление, че правя тук пропаганда на големите производители. Друг е проблемът. Множеството
малки изби са добра новина
(впрочем, те са много повече от участвалите в прегледа в НДК), нека има във всеки край на България, нека има места за посещения, нека се проучва чрез опита един или друг лозарски район какви плодове дава. Но повечето са построени с пари накуп на някой забогатял от друго и работят на загуба. Както един богаташ пред мен характеризира хората от своята категория – всеки от нас иска да има изба, ресторант, футболен клуб и вестник. Избата на такъв в най-добрия случай не е пазарно ориентирана. Тя е за престиж, за хвалба пред приятели, за винени туристи и за някой друг ресторант.
Или много от тези малки и средни изби са построени с кредити и висят със страшна сила към банки. И някои банки вече се опитват да ги продават.
Значи – първо, вина в малки серии няма как да се продават другаде, освен в ресторанти, на винени туристи и в няколко отбрани магазина. Това не е българското вино, което ще се изнася и ще смае света. Айде, да не го смайва, поне да се изнася и да създава име за българското. България е изнасяла над 40 млн. бутилки вино само във Великобритания от края на 70-те до началото на 90-те. И то е било с висок авторитет на евтино и хубаво вино. Сега България изнася за там под една десета от това количество.
Тези малки изби няма да дадат хляб на много българи, поради невъзможност да постигнат износ с незначителната си като количество продукция. Много от тези изби правят
хубави вина, но малко
Годишната им продукция дори един супермаркет не може да зареди. Ще си работят за себе си, за собственика си, за отбрани ценители, за винени туристи. И няма да могат да се издържат, защото тук не е Швейцария.
Поне още 10-20 години те ще сменят собствеността си, ще фалират и ще ги купуват други, а у нас всеки нов собственик смята, че летоброенето започва от него и започва да прави други вина в избата. Вече има такива примери.
Повечето собственици на такива малки изби сами са си заложили капан в развитието. Те са си направили по няколкостотин декара лозя. Продукцията им е ограничена до 100-200 хиляди бутилки. Ако случйно пробият на външен пазар и някой поиска да ги купува, нямат количества да предложат. Трябва да садят тепърва нови лозя, а в зависимост от региона това е невъзможно, ще трябва да се разполагат в друг тероар. И с нови лозя е висш пилотаж във винарството да направиш същото вино, каквото от старите.
Дали ще се поучат от избата „Беса Вали”
(виното „Енира”), построена край село до Пазарджик от един лондоски банкер и един граф, който има 6 винарни в Бордо. Те купиха земя (след дълго проучване) и построиха изба с капацитет до 1 млн. бутилки, но от среден и висок ценови клас. Започнаха с 1500 декара, а сега имат вече към 3500 дка, садят още до 5000 дка. Но са на едно и също място, южен склон на баир, до родопската яка, силно алкални варовити почви. Сега могат и да разширят капацитета, според пазара, без да се променя вината. По замисъл те са предвидили занапред как ще се развива производството, без да се променя качеството. Сега някои казват – ама първите им вина бяха по-хубави. Не е съвсем така. За пръв път тогава българинът опита такива вина. А после из България се появиха още много такива, и по-хубави. И сега „Енира” му изглежда не като преди. И две трети от продукцията им е за износ …на Изток.
Дано много от малките наши изби си спечелят авторитет и да изнасят, да има хляб и печалба. Например в Бордо или в Калифорния има малки изби и производители, които правят по няколко бъчви или 50-ина каси вино, за които ценители се записват и чакат ред да си купят. Дай Боже да се прочуе и българско вино така. Както деликатно се изрази неотдавна дегустаторката Керълайн Гилби: „Истината е, че българските винопроизводители трябва да мислят какви вина да произведат и защо.” Преведено по-ясно това звучи така: „Българските производители не знаят какви вина произвеждат и защо.”
Тепърва ще се развиват и изложенията на българско вино. По света има и с безплатен вход. Нека си помечтаем за подобно голямо изложение. Провдивският преглед на виното „Винария” западна по разни причини. Първо производителите компрометираха конкурса с приготвени специално за него вина, после собственикът на панаира вдигна така цените, че повечето традиционни участници се разбягаха. Но за да има повече изложения, трябва да има пазар, търсене. Да не се окаже, че избите са повече от платежоспособните ценители.