Бялата нощ край Сена

Как да не разкажа за тази шеста по ред безсънна нощ (дръзка идея пак на парижкото кметство), за това енергично масово бдение пред многообразните изразни форми на авангардното и популярното…

Т. нар. „Бяла нощ“ – еклектичната и амбициозна програма – съчетаваше цифрово изкуство, фотографски проекти, графичен дизайн, експериментално кино, театрални представления, видео инсталации, съчетания на цветове, форми и светлина, политическа ангажираност, обединили интелектуалци, сноби и обикновени, дошли от далечните предградия хора, в едно: възторжени поклонници на своята столица.

Посветено на Ингрид Бетанкур, от няколко години френска заложница на фарките в Колумбия, тазгодишното напълно безплатно издание на парижката културна безсъница буквално се възпламени от победата на Франция над новозеландските ръгбисти. И без това трудно заспиващата световна столица, сън не я хвана от опиянение, кафенета и открити щандове за закуски и питиета направиха оборот за година напред, улиците просто гъмжаха от тълпи всякакви категории хора, имаше дори клатушкащи се оригинали с биричка в ръка, но затова пък…по пижама. Буквално на пъпа на Париж.

Прекосихме посред нощ с ентусиазъм само малка част от предвидения преход, станахме част от особения пулс на тази дълга, топла есенна вечер и се питахме дали всичко заслужава огромните пари хвърлени за проекти със съмнителна според нашите разбирания за изкуство стойност.

[swf] data=“http://www.youtube.com/v/oU3tP2d_-Ng“, width=“425″, height=“350″ [/swf]

Доста авангардно или по-скоро агресивно ни подействаха трите издигнати високи естради на Площад Колет (Place Colette) пред Комеди Франсез, с кряскащи един през друг привърженици на новата форма на нещо като ораторско изкуство, наречена «слам». (Това тук започва да става досадно модно…) Да припомня какво е «слам» : народна поезия, която можеш да говориш, декламираш, четеш, скандираш или да играеш всякакви текстове на свободни теми, но не у дома пред приятели, а само на обществени места. Да си изливаш душата без правила. Та организаторите на Бялата нощ бяха избрали за това интелектуално упражнение площада пред най-високия храм на френския език, Театр дьо Ла Комеди Франсез (асоциация на френските артисти създадена с указ на краля Луи XIV в 1680 година). Там, където и досега звучи езика на френските поети Молиер, Расин, Корней, на площада, който носи името на митичната френска романтичка Колет…

Така дълга и объркана от страсти беше тази нощ с незалязло слънце, че накара пияни вандали да разбият врата на изумителния музей „Орсе“ и просто да разпорят един пейзаж, рисуван в 1874 г. от бащата на импресионизма Клод Моне. На отсрещния бряг на Сена, на няколко крачки от кралските градини на Лувъра, Тюйлери. Създадени в 16-и век от Катерина Медичи, този най-стар парижки образец на «френски градини», символ на стремежа за симетрия и естетическо овладяване на растителността, в тази нощ беше превърнат в омагьосана магнетична гора от горящи факли. Сякаш напомнящи за падането на Парижката комуна и подпалените в кръглото езеро от френския революционер Робеспиер плуващи символи на Атеизма, Амбицията, Егоизма, Несъгласието и Фалшивата Скромност. Артистичните директори на събитието и сега бяха сложили в езерото модернизирани горящи кукли-символи, а по винаги автентично прашните алеи на Тюйлери, освен гъстия поток пешеходци, на групи бяха насядали наследниците на френската революция. Привлечени от светлината на неизброимите факли, освободени от оковите на демократичното френско общество, прашно насядали в Бялата нощ обменяха мислици и безмислици – безверници, католици, мюсюлмани (в паузата на свято гладуване между изгрева и залеза, в 9-тия месец на ислямския календар).

Нощта, в която всичко е позволено, всичко някак естествено се съчетава : ръгби, алкохолни страсти, авангардно изкуство, демокрация, поезия, рамадан…