Как атакуват терористите? Четири сценария на действие
Тази есен се превърна в есен на терора с много нападения на
различни места по света – в Париж, Бамако, Сан Бернардино,
Лондон. Тези атаки показаха, че терористичната заплаха е
многопластова, непредвидима и трудна за дефиниране в определени
граници. Специалистите в борбата с тероризма вече формулират
четири сценария на терористични атаки.
Първият е този на нападението, извършено от
терорист-единак. Нападението с мачете в лондонското метро от
този уикенд е типичен пример за подобна атака, която напомняше
много за „интифадата на ножовете“ в Ерусалим и на Западния бряг.
Подобно бе нападението миналата година в Еврейския музей в
Брюксел, както и нападението това лято във високоскоростния влак
Талис между Брюксел и Париж, където нападателят беше
обезвреден от пътници. В този случаи нападателите използват или
някакво хладно оръжие, или огнестрелно оръжие. Тези атаки са
лесно осъществими за екстремистите. Първо терористичната мрежа
Ал Каида, а после и групировката „Ислямска държава“ призоваха
свои симпатизанти да извършват именно подобни атаки. За тях не е
необходима помощ от страна на движението вдъхновител.
Вторият сценарий е този на организираните атаки като тези
в Париж. При тях има координирани акции на няколко места,
извършени от терористи с автомати и колани с експлозиви, готови
да пожертват живота си, за да станат мъченици на джихада. Те се
извършват от хора, вдъхновени от „Ислямска държава“ и Ал Каида,
или са директно организирани от тези терористични организации.
Главните действащи лица в тези нападения са изключително мобилни
и си взаимодействат с фронтовете на джихада чрез интернет или
като отиват там лично. Нападателите имат и необходимата
подготовка за извършване на този тип атаки. След подобни
нападения властите винаги си задават въпроса колко солидна е
връзката на извършителите с терористичните организации.
Поемането на отговорност в някои случаи не внася яснота дали
нападателите са само последователи, които са решили на своя
глава да принесат живота си в жертва, или са били мобилизирани
директно от групировките.
Третият сценарий е този целенасочените нападения, като
най-често обектът е самолет, метро или влак. Трагедията с руския
пътнически самолет на полуостров Синай, за който и Москва, и
Вашингтон са убедени, че е свален с бомба на борда, показва, че
дори в епохата на засилени мерки за сигурност в транспорта този
тип целенасочени атаки си остават напълно възможни.
Четвъртият сценарий е на така нареченото хибридно
нападение. Това е най-новата тенденция. Атентаторът е подтикван
от политически или религиозни мотиви, но може и да е повлиян от
лични въпроси, като например огорчение от колегите, семейни
проблеми, ненавист към обществото и др. За разследващите този
род престъпления работата е двойно повече, защото те трябва да
разберат кой е доминиращият аспект в мотивите, въпреки че
резултатът е един и същ – много жертви. Подобно явление в
последно време се наблюдава в САЩ, наред с масовите убийства.
Терористите, извършители на хибридните нападения, и масовите
убийци между другото имчат доста общи неща. Първо, имат малко
приятели и водят изолиран живот. Второ, поддържат трудни
отношения с околните. Трето, подготвят атаката и арсенала си
продължително време. Четвърто, те са непознати на властите.
Пето, взимат на прицел сродни мишени – училища, офиси, социални
центрове. Шесто, често пъти остават видеоклип с манифест, в
който обясняват мотивите си. Седмо, заличават дигиталните следи
– всичко уличаващо от компютрите си.
БТА