Гневът на Москва: домати, газ и Босфор
Владимир Путин в обръщението си към руската нация миналия четвъртък яростно заплаши Турция, че „много ще съжалява, че е свалила руския изтребител“, както и че няма да се ограничи
само със забраната на доматите и мандарините, а ще има и по-сериозни санкции.
Последваха обвиненията, че Турция търгува с петрол от „Ислямска държава“, които турският премиер Ахмет Давутоглу окачестви като действия на „лъжливата пропагандна машина на „Правда“ от съветското време“. Турската страна отхвърли твърденията с аргумент, че показаните на руските снимки кадри са
от петролна търговия със северноиракските кюрди. Президентът Реджеп Тайип Ердоган, добре познат с избухливия си темперамент, особено когато бъде засегнато семейството му, също изостри тона.
През почивните дни, когато много граждани на Истанбул се разхождаха край Босфора, радвайки се на „циганското лято“, руски крайцер от черноморската флотилия премина през пролива.
Може би това щеше да мине незабелязано, ако на палубата на крайцера не бе видяна фигурата на облечен в черни дрехи войник, който бе насочил гранатомет към брега (бел. ред. – от снимките се вижда, че не е гранотомет, а преносима ракета земя въздух), докато крайцерът преминаваше през Босфора.
„Скандална провокация, която е без прецедент досега и
може да има сериозни последствия“, предупреди турският външен
министър Мевлют Чавушоглу.
Анкара побърза да напомни правилата за преминаване на
чуждите кораби през турските проливи Босфора и Чанаккале,
залегнали в международния договор за мореплаване от Монтрьо.
Специалистът по международни отношения Мохамед Бекироглу
от центъра за анализи Тасам, изрази мнение в разговор за БТА,
че може да има още провокации от руска страна, целящи да
ескалират напрежението.
„Подобни провокации са продиктувани от намеренията на
Русия да демонстрира военна сила в кризата около сваления
изтребител, нарушил турското въздушно пространство“, посочи той.
„Това пролича и в обръщението на Владимир Путин към руската
нация. Слушателите в Кремъл поклащаха одобрително глава в
подкрепа на казаното от Путин, но руският президент не се
задълбочи в детайлите на „пълната картина“. Явно е, че Владимир
Путин иска да си осигури подкрепа от националистическите среди
на руския народ“, смята Бекироглу.
Защо?
„Мотивът на Владимир Путин е да демонстрира, че Русия, и
днес, след разпада на бившия Съветски съюз, е велика сила,
провокираща Запада. След разпадането на Варшавския договор Русия
изгуби верните си съюзници, някои, като България, се
присъединиха към НАТО. Владимир Путин анексира Крим и изпрати
войски в Украйна, за да укрепи този си имидж“, казва експертът.
„Свалянето на руския изтребител от турските Ф-16 обаче разруши
харизмата му на велик лидер“, смята още той. Според Бекироглу
„голямата грешка“ на руския президент е била, че не е осъзнал,
„че каквото и да стане, Турция няма да му позволи да бомбардира
родствените си общности – тюркмените“.
„Владимир Путин нямаше друг изход освен да превърне
инцидента в криза между Русия и Турция. По този начин той търси
изход от преживения психологически шок“, отбелязва още
Бекироглу.
Запитан дали е имало възможност да се предотврати
кризата, той напомня изказванията от турска страна, че
националността на самолета е била първоначално неизвестна за
турските сили и ако те са знаели, че той е руски, е можело да се
действа по друг начин. Бекироглу изключва обаче възможността
турската страна да се извини – искане, поставяно от Русия.
„Смятам, че това е несериозно. Опазването на въздушното
пространство е въпрос на чест за всяка една страна. Самолетът е
бил предупреждаван, руската страна не е отговорила на
повикването по пряката телефонна линия“, казва експертът, като
напомня, че Москва отрича да е нарушавала турското въздушно
пространство. „Смятам, че ако се сформира една смесена комисия,
в която да бъдат включени военни експерти, всички тези въпроси
може да се изяснят“.
По думите на Бекироглу Турция действа по-търпеливо в
разгара на кризата, като не напада и не отговаря незабавно на
обвиненията на Русия, полагайки усилия да разреши кризата по
дипломатичен път.
„Според мен важното е това, че са отворени каналите за
комуникация. Срещата между (външните министри на двете държави)
Чавушоглу и Лавров е сигнал, че ако решат да търсят разрешение
на кризата, а аз мисля, че непременно ще се стигне до това,
страните ще го направят без посредници. В близко бъдеще не, но
смятам, че в по-дългосрочен план ще се върви към намаляване на
напрежението“, прогнозира още експертът.
В обръщението си към руската нация Владимир Путин не
спомена Денизбанк – петата най-голяма турска банка, която руски
представители оценяват като най-печелившата руска инвестиция в
Турция, след като 99 процента от акциите й бяха купени преди 3
години от руската Сбербанк.
Ръководителят на Денизбанк Герман Греф посочи, че не
очакват руските санкции да се разпрострат върху банката.
„Не е логично Русия да нанасе удар върху собствената си
икономика. Денизбанк е голяма и местна банка. Нашите
предположения са, че през идната година към средата на лятото ще
се върви към намаляване на напрежението“ заяви той.
Като част от наложените на Турция икономически санкции
Москва забрани вноса на турски плодове и зеленчуци, обяви, че
премахва едностранно визите за турските граждани, изпрати празни
самолети, за да приберат руските туристи, и заяви, че спира
„Турски поток“. Турската страна контрира, че спирането на
проекта за газопровода „Турски поток“ е „кьор фишек“, тъй като
още преди това Анкара го бе замразила, обявявайки го за
неприоритетен.
Турският вицепремиер с ресор икономика Мехмет Шимшек
обяви, че дори и да бъде сведен до нула търговският стокообмен
между двете страни, загубите за турската страна ще бъдат около 9
млрд. долара. Анкара много сериозно активизира всички канали за
посрещане на загубите от руските пазари. Подготви планове Б и В
за действие. В краткосрочен план може да се очакват загуби
особено за износа на някои стоки, но в дългосрочен план те ще се
преодолеят, посочи икономическият експерт Нуреттин Йеткин.
Турско-руските отношения от 1992 г. насам добиха
изключително големи размери, постигнат бе годишен стокооборот на
стойност 31 млрд. долара. Тези връзки укрепнаха при
управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР).
Путин и Ердоган, двама лидери със „силна ръка“, които доста си
приличат по методите на управление, планираха да увеличат
двустранният търговски стокообмен до 100 млрд. долара годишно. В
името на икономическите интереси двамата успяваха да разсейват
облаците, надвисващи понякога заради различия в стратегическите
интереси, преди те да се превърнат в градушка. В името на това
Анкара пренебрегваше дори съюзниците си от НАТО, които я
критикуваха за близките отношения с Русия.
През всичките тези години Турция доказа, че е надежден
партньор на Русия, отбелязват руски експерти.
Инцидентът със свалянето на руския самолет заради
войната в Сирия, който прерасна в най-дълбоката криза между
двете страни, напомни основния принцип, че в политиката няма
вечни врагове и вечни приятели, а има вечни интереси. Именно
заради това дружбата между държавите се гради с години, но може
да се срине за часове.
БТА