Изборното поражение на чавизма – нов удар по левицата в Латинска Америка
Франс прес
Тежкото поражение на чавизма на парламентарните избори във
Венецуела е нов удар за левицата в Латинска Америка, която вече
пострада в Аржентина и Бразилия в момент, когато икономическата
криза клати правителствата.
Две седмици след триумфа на либерала Маурисио Макри на
президентските избори в Аржентина, десноцентристката венецуелска
опозиция спечели вчера значително парламентарно мнозинство.
Победата й сложи край на 16 години хегемония на чавистите
(по името на починалия президент Уго Чавес, управлявал от 1999
до 2013 г.), а Макри сменя управлявалите 12 години правителства
на Нестор Киршнер и на съпругата му Кристина Киршнер.
В навечерието на новия век Чавес и Киршнер задействаха
ефекта на доминото с победи на левицата из целия регион.
15 години по-късно левицата е застрашена и в най-голямата
икономика на Латинска Америка – Бразилия, където много
непопулярната президентка Дилма Русеф е застрашена от процедура
за импийчмънт.
„Наблюдава се изчерпване на свързания с левицата дискурс и
ефекта на трансформацията, който обаче в крайна сметка доведе до
регресия“, смята венецуелската анализаторка Елса Кардосо от
университета „Симон Боливар“.
При положение, че идването на левицата на власт в редица
латиноамерикански страни бе придружено от амбициозна социална
политика, от която спечелиха бедните слоеве в региона, известен
с най-дълбокото си социално неравенство в света.
Тези правителства „дължат популярността си до голяма степен
на социалните програми и субсидии, които естествено зависят от
данъчните ресурси, станали възможни заради високите цени на
суровините“, които са главният износ на региона, отбелязва
Карлос Маламуд, експерт по Латинска Америка в института „Реал
Елкано“ в Мадрид.
„Когато тези ресурси взеха главоломно да намаляват,
започнаха трудностите“, добавя той.
Общият за всички тези страни фактор е спадът в цените на
суровините заради по-ниското китайско търсене, заявява Габриел
Пурисели, политолог в университета на Буенос Айрес.
Изчерпването е логично и защото тези правителства са отдавна
на власт, подчертава той.
Във Венецуела, чиито петролни запаси са най-големите в
света, икономиката се срина заради падането на цените на суровия
нефт, което предизвика тежък недостиг на важни продукти и рязка
инфлация.
Целият регион обаче страда от края на „златния век“ на
суровините.
„Латинска Америка излиза от период на излишъци и в края на
празненството трябва да се плаща сметката“, смята Елса Кардосо.
Като примери за износването на латиноамериканската левица се
посочват и по-слабото представяне на боливийския президент Ево
Моралес на неотдавнашните регионални избори и решението на
еквадорския му колега Рафаел Кореа да не се състезава за трети
мандат през 2017 г.
Явлението обаче не е всеобщо – Ево Моралес бе преизбран с
комфортно мнозинство през октомври, а Рафаел Кореа, както и
Даниел Ортега в Никарагуа, все още се радват на добър рейтинг.
А левицата остава на власт в Чили с Мишел Бачелет и в
Уругвай с Табаре Васкес.
Запитан вчера за изборните резултати в Аржентина и
Венецуела, генералният секретар на УНАСУР (Съюза на
южноамериканските държави) Ернесто Сампер ги определи като
обикновени демократични „завои“.
Ево Моралес пък призова към задълбочен размисъл в защита на
„демократичните революции“, а Даниел Ортега заяви, че трябва да
се съхрани наследството на Уго Чавес.
Според гватемалския политолог Марсио Паласиос отслабването
на левите правителства в Латинска Америка е свързано с
корупцията и склонността им да повтарят десни схеми като
привилегироването на едно облагодетелствано малцинство.
До какво води това според него? „До завръщане на десницата,
в чиято програма са минната, петролната индустрия и
експлоатацията на други природни суровини.“
Карлос Маламуд е по-умерен: „В момента сме в нов политически
етап в Латинска Америка, но това не значи глобален завой
надясно.“
Елса Кардосо предрича, че във всяка страна, която неотдавна
е обърнала гръб на левицата, ще настъпи „политическо
преконфигуриране“ заради икономическата криза. „Може би е време
да се скъса с догмите и да се съсредоточим върху истинските
нужди на Латинска Америка“, казва тя.
БТА