Куба се преобразява, година след началото на разведряването със САЩ

Асошиейтед прес

Туристка на плажа на о. Санта Мария. Снимка: Любомир Любенов

Над отвореното отново посолство на САЩ в Куба се развява
американско знаме. По калдъръмените улици на Старата Хавана през
последните месеци се разхождат десетки хиляди чуждестранни
посетители, някои от които си запазват място за отсядане чрез
сайта „Еър би ен би“ /Airbnb/.

В същото време Централна Америка е залята от поток от
мигранти заради вълната от кубинци, които се опитват да напуснат
острова, преди да изтече преференциалният им статут за
пребиваване в САЩ, а това може да бъде най-голямото изселване от
масовото емигриране от пристанището Мариел през 1980 г.

За една година, откакто президентите Раул Кастро и Барак
Обама обявиха сближаване между непримиримите врагове от
Студената война, Куба се преобразява, за добро или за лошо.
Страната, която някога изглеждаше като застинала във времето,
изведнъж се изправя пред несигурно бъдеще на разрушителна
промяна.

Повърхностният оптимизъм е осезаем, особено за хората с
пари, имущество или връзки, както и очакванията за по-голямо
благосъстояние и нови свободи. За други – бедните, възрастните,
огромния брой чиновници, посветили живота си на комунистическата
система, драматичното обявление, направено от президентите на
двете страни на 17 декември 2014 г., и стъпките към
нормализиране на отношенията пораждат чувство на страх.

Оттогава кубинците, които се занимават с бизнес, са
обхванати от ентусиазъм заради изгледите за подобряване на
отношенията. Хотелите, частните къщи за гости и изисканите
ресторанти са пълни, а идната година се очаква да отворят още
стотици.

Папа Франциск, който изигра решаваща роля в преговорите,
довели до разведряването, се отби в Куба на път за САЩ през
септември. Американският държавен секретар Джон Кери лично откри
отново посолството през август.

„Това е глътка свеж въздух, като знаем, че те заглаждат
грубите ръбове между двата народа и техните правителства, а това
може да отвори път към бъдеще на братство и взаимопомощ“, каза
бившият правителствен агроном Фернандо Фунес, който управлява
еко ферма от 20 акра, снабдяваща частни ресторанти в Хавана със
зеленчуци като рукола и цикория.

Тези, които одобряват затоплянето на отношенията, се
надяват, че годишнината от президентските декларации ще даде
допълнителен тласък на преговорите за свързване на страните с
търговски полети и преки пощенски услуги, вероятно подготвяйки
почвата за посещение на Обама през първата половина на
следващата година.

Но за други промените стават твърде бързо.
Мнозина се страхуват, че нормализирането на отношенията ще
сложи край на гаранцията за законно пребиваване, която кубинците
получават в момента, в който стъпят на американска земя. Очаква
се близо 45 000 кубинци да пътуват тази година с автобус,
плавателен съд, такси и пеша от Еквадор и други страни в Южна и
Централна Америка до границите на Тексас и Калифорния с Мексико.

Като се имат предвид пътуванията по море на още хиляди през
Флоридския проток, 2015-та може да стане годината на
най-голямото изселване на кубинци, откакто 125 000 избягаха при
емигрирането от Мариел.

Масовото заминаване кара Куба и нейни регионални съюзници да
предприемат сурови мерки – Никарагуа затвори границата си за
кубинци миналия месец, а Еквадор внезапно поиска кубинците да
получават виза.

Паникьосана тълпа от кандидати за визи пред еквадорското
посолство организира необичаен протест на 27 ноември, а тяхното
недоволство беше насочено към правителството.

„Това е изцяло грешка на Раул Кастро, на никой друг!“,
изкрещя компютърният специалист Адриел Акоста. „Именно той
причини този проблем!“

Куба обяви на 1 декември, че медицинската й система е в
критично състояние заради американска програма, която предлага
специално отношение за лекари, които искат да емигрират. Сега на
докторите ще са им необходими разрешения за излизане, за да
напуснат страната по каквато и да е причина. Това беше
драматичен завой в политиката на правителството, което преди две
години премахна разрешенията, от които кубинците някога имаха
нужда, за да напуснат собствената си страна.

След като Фидел Кастро завзе властта през 1959 г., всеки
аспект на живота в Куба беше изпълнен с усещане за борба със САЩ
– от нейното изкуство, през медицинската й система, до нейната
политика. Критиците на правителството биваха заклеймявани като
американски агенти, а несъгласието се смяташе за атака срещу
страната.

Елайне Диас се опитала да остане вярна на идеалите на
социалистическата революция, след като завършила журналистика
през 2008 г., и основала блог, критикуващ лошото управление и
неефективност на правителството. Поддръжници на правителството я
нарекли контрареволюционер. Критици я упрекнали, че е твърде
послушна.

Диас потърсила спасение в аспирантура в Харвардския
университет в САЩ и се замислила дали да не се откаже от
независимата журналистика в Куба.

Когато Кастро и Обама обявиха, че техните страни вече не са
врагове, „това беше такова облекчение“, каза тя.
„Като гражданин можех да се почувствам като че вече не съм
на място, което е под обсада“, каза Диас, която се върнала у
дома, за да започне независимо онлайн списание, чието току-що
публикувано второ издание е мултимедиен портрет на град в
Източна Куба.

Янс Руис също е оптимист за подобряването на отношенията със
САЩ.
Той прекарва по 10 часа на ден в гаража на къщата на баба си
в покрайнините на Хавана, занимавайки се да сваля боята на
63-годишен „Додж Кингсуей“ и да сменя ръждясалите части, като
използва спестени 10 000 долара. Той очаква до февруари да има
безупречно реставриран небесносин кабриолет, с който може да
развежда туристи по широкия хавански крайбрежен булевард
„Малекон“ за 30 долара на час.

„Когато имаш работа, всичко друго върви добре и се надявам,
че промяната със САЩ ще подобри нещата още повече“, каза Руис.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.