Най-големият риск през 2016 година може да е точно зад нас: петролът

Ройтерс

Най-големият финансов риск през 2016 година може да е бил зад
над нас през цялата година

Петролнохимическия комбинат в Шведт. Снимка: групировка Пьолнер

В популярните коледни пантомими във Великобритания публиката
крещи: „Той е зад теб“ („He’s behind you!“) като предупреждение
към добрия герой, всеки път щом злодеят се появи.

Предупреждението до голяма степен е приложимо и за
инвестиционните стратези, когато анализират 2016 година за
рискови събития, тъй като популярният лош герой на рязко
спадащите цени на петрол отново се появява иззад завесата.
Нещата обаче са толкова познати вече, че е трудно да се
отбележи като „нов“ риск по-нататъшно поевтиняване на петрола.

Финансовите пазари живеят с последиците от енергийната дефлация
от средата на 2014 година и отрицателното влияние бе широко
разпространено. Мисълта за нов шок от такъв мащаб е меко казано
разстройваща.

Над един трилион долара пазарна капитализация бе заличена с
обезценяването на петролни акции по света.

Близо 2 трилиона долара дълг бе продаден от енергийни и
миннодобивни компании от 2010 година. Голяма част от този дълг
са облигации с висока лихва или „боклук“ („junk“), емитирани от
малки фирми за шистов газ, а сега те са изправени пред вълна от
понижения на кредитния рейтинг и нарастващи дефолти.

Европейски дълг за около 2 трилиона евро сега носи под 0 %
доходност, след като коренящи се в петрола страхове от дефлация
принудиха Европейската централна банка (ЕЦБ) да започне
разточително изкупуване на облигации по-рано тази година.

Въздействието на още един траен спад на петролните котировки
върху прогнозите за инфлацията е толкова тревожно за централните
банки, които са на път да затегнат политиката, като
Управлението за федерален резерв, колкото и за онези, които все
още либерализират политиката, като ЕЦБ.

Нещо повече, мащабът на удара за страни, изнасящи суровини – от
Русия до Бразилия и Югоизточна Азия – бие на очи.
Техните валути се сринаха, а за 2015 година се очаква да бъде
отчетен първият от 1988 година нетен отлив на частни капитали от
нововъзникващите пазари.

Предвид размера на ценовия спад при петрола не е трудно да
разберем защо пазарите пренаписаха толкова много сценарии.
От юни 2014 година суровият петрол сорт Брент е поевтинял с
цели 65 % от 115 долара за барел от 40 долара. Голяма част от
този срив се случи през последните шест месеца на миналата
година, но всякакви надежди за възстановяване тази година се
изпариха на фона на токсична комбинация от нарастващото
пренасищане на предлагането и рязкото забавяне на търсенето в
Китай и нововъзникващите икономики.

Перспективата цените на петрола да останат на сегашното си
равнище и да не се възстановят поне до 60 долара вече ще бъде
голямо предизвикателство за много компании и икономики, които
имат участие в сектора, особено когато се готвят за вдигане на
лихвите в САЩ идната седмица.

Сред многобройните пазарни рискове, очертани от банките през
идната година – конфликта в Близкия изток и геополитиката,
политическите „грешки“ на централните банки, сътресения на
ликвидността на пазарите или дори гласуване във Великобритания
за излизане от Европейския съюз – малцина посочват нов спад
наполовина на петролните котировки.

И все пак, след като срещата на ОПЕК миналата седмица
приключи хаотично без споразумение за свиване на предлагането
или дори споменаване на производствения таван, цените на
суровината отново предадоха Богу дух.
Тази седмица сортът Брент отчете нови минимуми под 40 долара
за барел, а американският лек суров петрол спадна под 37
долара. Дори средногодишната цена, което е под 55 долара, е
намаляла наполовина само за 18 месеца и продължава надолу.

„НОВ ПЕТРОЛЕН РЕД“

В дългосрочната си оценка за цените на петрола Goldman Sachs
посочва, че далеч не може да се очаква съживяване или дори
стабилизиране през 2016 година и че американският суров петрол
може да загуби близо 50 % от сегашната си стойност, за да спадне
до 20 долара.

„Има риск една по-мека зима, по-бавен растеж на
нововъзникващите пазари и (потенциалното) вдигане на
международните санкции срещу Иран да доведат до още по-голямо
натрупване на запаси“, предупреди банката клиентите си тази
седмица. „Тези фактори подсказват, че краткосрочните рискове за
прогнозата остават. Ако цените на петрола влязат в противоречие
с логистичния и складовия капацитет, то те могат да се сринат до
нивото на производствените разходи – 20 долара за барел“.
Ако това се окаже вярно, то ще издърпа още един конец от
вече разнищения пазар тази година.

А пазарният стрес се разпространява по много различни пътища
– особено при пресушаването на световните пазари заради
по-ниските резерви на централните банки и спестявания в
петродолари на държави износителки. Изчерпването на тези
спестявания в съчетание с повишаване на лихвите от Управлението
за федерален резерв би могло съвсем да засили натиска във
възходяща посока върху лихвените проценти в дългосрочен план,
тъй като обръщането на суперцикъла при суровините става по
същото време, по което се сменя цикълът и на облигационния
пазар.

Новите инвестиции в световни акции, облигации и недвижими
имоти от суверенни фондове, захранвани с приходи от петрол, вече
пресъхват на фона на съобщения, че държавни институции изтеглят
милиарди долари от частни компании за управление на активи.
Чуждестранните активи само на валутната агенция на Саудитска
Арабия са се свили за една година с над 120 милиарда долара.
„Ако световният икономически растеж продължи, както
очакваме, то тогава повишаващото се търсене на инвестиции в
крайна сметка ще изложи пазарите на отлив на спестяванията в
петродолари“, отбелязва Goldman Sachs.

Съчетанието на по-ниски цени на петрола за по-дълго време и
по-високи реални лихви би могло да е токсично за корпоративното
кредитиране и нововъзникващите пазари.

Като прогнозира растеж на дефолтите по облигации в петролния
и миннодобивния сектор догодина, както и потресаващи
неблагоприятни условия за тези фирми, Moody’s посочва, че
единствените неща, които са забавили тези процеси през 2015
година, са временни буфери в хедж програмите, договорите с
фиксирани цени и намаляването на кешовите баланси.
Всичко това обаче би могло да се промени догодина, ако
цените на петрола не се възстановят или дори продължат да се
понижават.

„Намаляващата ликвидност и ограниченият достъп до
капиталовите пазари в момента тласкат много фирми към дефолт“,
коментира миналата седмица управляващият директор на Moody’s
Даниъл Гейтс.

А за онези, които горят от желание, да се върнат на
разклатените нововъзникващи пазари на акции и облигации,
посланието е ясно:

„Инвеститорите би следвало да не свалят гарда през 2016
година“, посъветва клиентите си Morgan Stanley тази седмица.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.